Решение № 113 от 24.08.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. ХАСКОВО, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225600600149 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 18/17.12.2021 г., постановена по НЧХД № 839 по описа за 2021год., Районен съд – Хасково е признал подсъдимата Н. Х. П., със снета по делото самоличност за невинна в това, че в периода 13.06.2021 г. – 14.06.2021 г. в град Х., при условията на продължавано престъпление разгласила позорни обстоятелства по отношение на А. Н. М. от *****, бул. „*****“ № ****, ап.***, ЕГН: **********, а именно, че: „не показва привързаност към децата ни” и му приписала престъпления с изразите: „след като вече бе отвлякъл Д., решава да го задържи“ и „очевидно не го е грижа за никой друг – многократно насилие над жени, кражби и подли манипулации, палежи на коли на бивши приятелки“, публикувани в личен блог в социалната мрежа „Ф.“, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото частно обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК и е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Н. М. със снета самоличност против Н. Х. П., ЛНЧ: ********** граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 6 000 лева като обезщетение за причинени от описаните в тъжбата деяния, квалифицирани по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК, 1 представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител и граждански ищец А. Н. М., който я обжалва в срок чрез своя повереник адв. П. в наказателно-осъдителната и гражданско- осъдителната й части като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че неправилно съдът ценил израза „не показва привързаност към децата ни„ като непозорящ и необосноваващ позорящи изводи за пострадалия. Смесил бил истинността на твърдението с неговата позорност, приемайки неправилно, че не се установява от събраните доказателства съществуването на това обстоятелство. Неправилно било изведено от съда, че това била единствено и само оценка на автора, която не можело да бъде подлагана на анализ. Според повереника това твърдение е позорно, тъй като било приписано поведение, с което се навеждало явно, че М. не проявявал преданост, вярност, отдаденост и бащинска обич, а съдът не бил изложил изобщо мотиви относно израза „Очевидно не го е грижа за никой друг“.

Относно твърдението „ След като вече бе отвлякъл Д., решава да го задържи“, съдът неправилно приел, че П. нямала за цел да припише престъпление, въпреки че по делото имало данни за отказ да се образува производство по пр. №13319/2021год., което съдът пак неправилно не приел като съставомерно по чл. 147, ал.1 пр.2 НК. Относно твърдението „ многократно насилие над жени, кажби, подли манипулации, палежи на коли и бивши приятелки“, съдът се доверил единствено на събраните от органите на МВР и Прокуратура справки и на определение № 301844/16.1.22019год. по гр. д. № 71757/19год., въпреки че тази заповед на СРС за въздържане от насилие спрямо подсъдимата била отменена от горестоящите съдилища. Освен изложеното, не ставало ясно от мотивите на съда извода относно авторството на деянията. Поради изложеното, което се поддържа и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, се иска съдът да признае подсъдимата за виновна по обвинението, като се отмени присъдата и в частта относно предявения граждански иск, а вместо това същият бъде уважен в претендирания размер.

Частният тъжител не се явява в с.з. пред настоящата инстанция. Жалбата се поддържа по изложените съображения от повереника му адв. П..

В заключителната си пледоария защитникът на подсъдимата моли съда да потвърди атакуваната присъда. Оспорва като неоснователни изложените във въззивната жалба доводи. Претендират се и разноски.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.

313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:

2

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от А. Н. М. от ***** против Н.Х.П. тъжба, с която П. е привлечена към наказателна отговорност и с Разпореждане № 435 на съдията – докладчик от 10.08.2021 г., е предадена на съд за това, че в периода 13.06.2021 год.-14.06.2021год. в град Х., при условията на продължавано престъпление, разгласила позорни обстоятелства по отношение на А. Н.

М. от *****, ЕГН: **********, а именно, че: „не показва привързаност към децата ни” и му приписала престъпления с изразите: „след като вече бе отвлякъл Д., решава да го задържи“ и „очевидно не го е грижа за никой друг - многократно насилие над жени, кражби и подли манипулации, палежи на коли на бивши приятелки, публикувани в личен блог в социалната мрежа „Ф.“ - престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК. С тъжбата е предявен, съответно с определение на съда от съдебно заседание от 07.10.2021 г. е приет за съвместно разглеждане предявеният от А. Н. М. от ***** против Н. Х. П. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата престъпление, квалифицирано по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимата Н. Х. П. е родена на *****., в *****, има ***** гражданство, ******, работеща, с адрес: ********, ЛНЧ: **********. Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 33175, издадена от Министерство на правосъдието, Централно бюро за съдимост на 22.10.2021 г. подс. Н. Х. П. ** * ******** и няма вписани данни, да е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От събраните характеристични данни не се установяват регистрирани криминални прояви и заявителски материали, нито регистрирани нарушения на обществения ред в квартала по местоживеене. Вписани са данни за наложена административна мярка по ЗЧРБ – издадено наказателно постановление по чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД.

Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител и граждански ищец А. Н. М. се запознал с подсъдимата Н. Х. П. в гр. М., Р И., където последната работела като **** и живеела в квартирата на общ познат. Двамата се сближили и тъжителят първоначално последвал подсъдимата в Т., К. И., но впоследствие успял да я убеди да се премести при него в Р Б., където заживели заедно в жилище под наем в град С.. От съвместното им съжителство на **.**.**** г. се родило детето им Д. А.М., а около шест месеца след раждането на детето двамата се разделили, без подсъдимата да разбере причина за това, тъй като тъжителят я бил изхвърлил от дома им, но през 2019 г. по негово настояване отново се събрали и на **.**.**** г. се родило детето М. А.М. Скоро след това тъжителят отново изхвърлил подсъдимата от дома им, защото нямал пари, бил проявил и физическо насилие спрямо 3 нея. След това отново пожелал да се съберат, но подсъдимата не пожелала и от месец септември 2019 г. били окончателно разделени. Тогава подсъдимата Н. Х. П. заживяла в къщата на нейна приятелка, а по - късно се преместила в апартамент в *****, като двете деца останали да живеят при П., а майка й пристигнала от И., за да й помага с грижите за тях и за да може тя да работи.

Малко след началото на неразбирателството и проблемите между частния тъжител и граждански ищец А. Н. М. и подсъдимата Н.Х. П., последната случайно открила документи – съдебни книжа, които тя не можела да разбере, тъй като били на български език, който тя не владеела, но узнала все пак, че предстояло той да влезе в затвора, а на нейните въпроси и искания да обясни, тъжителят й заявил, че това били манипулации. По - късно, след разговор с бивша негова приятелка - Л. Д., узнала, че тъжителят А.М. бил лице, известно в криминалните среди в гр.****. Конкретната причина за това била желанието да узнае какво точно се случвало с тъжителя А.М., който бил баща на двете й деца. Била си направила и регистрация в социалната мрежа F. през 2019 г. с име N. H. P., като в социалната мрежа на **** и на ***** и език била разпитвала за това, което била узнала за тъжителя А.М.. Включително и във връзка със статия на български език, публикувана от св. О. Е. Ф. в информационен сайт „****“, показана от нейна приятелка, която превела съдържанието на статията и подсъдимата възприела страшни неща като бомби в колата, които М. щял да постави на жени, заплашвани по този начин от него, огън, или все неща, на които не можела да повярва.

Самата статия била озаглавена „Ексдеверът на Д. Д. поръчал убийството на бившата си“ и подзаглавие „Бомбаджията А.М.-Ш. закопчан след сигнал, че планира да очисти своя приятелка“. Била писала и на **** език в профила си. Установено е, че адресът на електронната поща на подсъдимата е ******.

През месец октомври 2019 г., след като детето М. А.М. се разболяло от бронхит, трябвало да получи лечение и подсъдимата Н. Х. П. постъпила в болнично заведение с него. Това наложило бащата на децата - частният тъжител А. Н. М. да поеме грижите за детето Д. А.М., докато майка й пристигне от ****, за да се грижи за Д.. След като на 05.10.2019 г. бащата А. Н. М. лично взел детето Д., тогава **-годишен, от подсъдимата, на 06.10.2019год. майката на подсъдимата пристигнала в Р България.

Частният тъжител, живеещ в този период на различни места- гр. В., гр. Р., гр. С., бил помолен от подсъдимата да предаде детето на майка , за да продължи тя с грижите за него, докато с другия им син са в болница. Разговорът бил чрез използване на връзка с мобилното приложение V., като тъжителят заявил на подсъдимата, че няма да върне детето и не изпълнил уговореното помежду им в писмено споразумение и не предал детето. Той не сторил това и впоследствие, въпреки че с майката на децата А.М. и М.

М. имали уговорка тя да упражнява родителските права. Това принудило подсъдимата да се обърне към органите на полицията и прокуратурата, но тези действия не дали конкретен резултат. Тогава се обърнала за помощ към различни фондации и адвокати 4 от И., И., Б. и дори Р. Д., защото свид. С. Н. ѝ била съобщила, че А.М. живеел там. През времето, в което детето Д. не било с майка си, тя контактувала с него по телефона по преценка на М..

Развитието на личните отношения между страните и по това дело, довело до образуване на Гр.д. № 71757/2019 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на молба по чл. 4 от ЗЗДН, и до издаване на заповед за незабавна защита по ЗЗДН от 11.12.2019 г., с която съдът задължил частния тъжител да се въздържа от извършване на насилие спрямо подсъдимата и децата им М. и Д., като му наложил забрана да се доближава до тях на по-малко от 100 м от сградата на адреса им и от тях самите. Със същата заповед частният тъжител бил предупреден, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на Прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна заповед. С Определение № 301844/16.12.2019 г. по Гр.д.№ 71757/2019 г. състав на Софийски районен съд отменил издадената на 11.12.2019 г. заповед за незабавна защита по същото дело в частта, в която на А. Н. М. се забранява да доближава М. и Д. и в която същите са конституирани като ищци. С Решение № 263610/03.06.2021 г. по гр.д.№ 6171/2020 г. по описа на Софийски градски съд, постановеното цитираното гражданско дело на Софийски районен съд решение било частично отменено, в това число в частта, в които е издадена заповед за защита от домашно насилие в полза на Н. Х. П. срещу А. Н. М. с наложените защитни мерки, като вместо него е постановено друго такова, с което молбата на подсъдимата е оставена без уважение и съдът е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която на А.М. да бъдат наложени мерките по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН.