Решение № 198 от 25.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900452 по описа за 2023 година

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 97, ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Н. Н. Т. и В. Н. Д., чрез процесуалния си представител адв. Г. К., молят да бъдат осъдени солидарно Събирателно дружество „К.-59-Т.И С-ИЕ“ със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. Т. Т. и В. Н. Т., и неограничено отговорните съдружници - К. Т. Т. и В. Н. Т. и двете от ***, да заплатят, при условия на солидарност по чл. 88 от ТЗ, на всяка от ищците сумата от по 50 000 лв. стойност, съответстваща на дружествен дял от имуществото на събирателното дружество и наследствените й права, която сума е над присъдените с Решението по т. д. № 800/2021г. по описа на ПОС 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от по 6 894,09 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от 50 000 лв., за времето от 27.04.2022г. до 31.07.2023 г.

В исковата молба ищците твърдят, че след смъртта на Н.Т., техен баща, настъпила на 25.04.2021г., дейността на Събирателно дружество „К.-59 - Т.И С-ИЕ“, ЕИК: 115104778 е продължена от К. Т. Т. и другия ответник В. Н. Т., като за тях, като наследници, които не са встъпили в членствено правоотношение с дружеството, е възникнало право на вземане по чл. 97, ал.2 от ТЗ, което е в размер на 1/8 от имуществото на дружеството, с оглед размера на дела на наследодателя им – 1/2.

Твърдят, че са предявили правата си по исков реда, като с Решението по т. д. № 1

800/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, били уважени изцяло предявените от тях частични искове от по 200 000 лв., доколкото не били упражнили правото си да искат увеличаване на претенциите. Твърдят също, че е било установено по делото, че вземанията обективно са възникнали в размер на по 250 000 лв., съответно на установената чиста стойност на актива на дружеството към края на месец април 2021 г. и размера на дела на наследодателя, но ответниците не са изпълнили изцяло задълженията си, като са се разпоредили и с имуществото на дружеството.

Ответното Събирателно дружество „К.-59-Т.И С-ИЕ“, чрез процесуалния си представител адв. Е. Н., счита предявените искове неоснователни и недоказани, като моли да бъдат отхвърлени. Счита, че активите на дружеството не следва да се оценят по тяхната пазарна стойност, доколкото не се дължи изплащане на ликвидационен дял, а уважаване на претенциите в този размер би довело до лишаване на дружеството от имущество, с което да оперира, поради което твърди, че стойността на активите следва да бъде определена по балансова стойност или по тяхната стойност при „принудителна ликвидация“ до която фактически би довело изплащане на дела на наследниците.

При условия на евентуалност се правят възражения за прихващане с дължими от ищците обезщетения, на осн. чл. 3 ГПК, доколкото са злоупотребили с процесуални права и са действали в противоречие с добрите нрави, като са бездействали след изпълнение на решението по т.д № 800/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив и не са поискали отмяна на допуснатото обезпечение по делото и знаейки, че се иска отмяната му от ответниците, не са приемали определението за отмяна на обезпечението, нито са предприели действия за заличаване на възбраната и така са причинили на ответното дружество вреди. С оглед това твърди, че дружеството е претърпяло вреди, изразяващи се в невъзможността да получи, използва и се разпорежда с частта от уговорената продажна цена на възбранени имоти, с които се е разпоредил с нотариален акт за покупко-продажба от 25.11.2021 г., вписан в CB-Асеновград под акт № 62, том 20, дв.вх. per. № 5236 от 25.11.2021 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Варна под акт № 103, том XXXVIII, дв. вх. per. № 14621 от 25.05.2023 г., с който е уговорено заплащането на част от цената след отмяна на обезпечението. Поради това прави възражение за съдебно прихващане с евенуалното задължение на „К. - 59 Т.И С-ИЕ“ СД да заплати дял от имуществото на дружеството на Н. Т. и В. Д. от по 50 000 лв., като прихващането бъде извършено с дължими от ищците суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди причинени на дружеството вследствие от недобросъвестно процесуално поведение, в размер на: сумата от по 338,82 лв. от всяка от ищците, представляваща законна лихва върху част от цената от 17 204 лв., уговорена с НА от 25.11.2021 г, за периода от 16.05.2023 г. денят след узнаване за направено плащане и искане за отмяна на обезпечение от страна на ищците, до 14.07.2023 г., денят на отбелязване на заличаването в CB-Асеновград под акт № 113, том 2, дв. вх. per. № 2981 от 14.07.2023 г.; - сумата от по 10 616,91 лв. от 2 всяка от ищците, представляваща законна лихва върху част от цената от 559 800 лв., уговорена с предварителен договор от 28.04.2023 г., за периода от 16.05.2023 г. денят след узнаване за направено плащане и искане за отмяна на обезпечение от страна на ищците, до 12.07.2023 г., денят на отбелязване на заличаването в СВ-Варна под акт № 79, том XIII, дв. вх. per. № 20485 от 12.07.2023 г.; - сумата от по 15 793,33 лв. от всяка от ищците, представляваща законна лихва върху остатък от цената от 1 000 000 лв., уговорена с НА от 25.05.2023 г., за периода от 26.05.2023 г. денят след подписване на нотариалния акт, до 12.07.2023 г., денят на отбелязване на заличаването в СВ-Варна под акт № 79, том XIII, дв. вх. per. № 20485 от 12.07.2023 г. до размера на по-малкото задължение. Или се прави възражение за прихващане със сумата от общо по 26 749, 06 лв. за всяка от ищците, представляваща причинени имуществени вреди, в следствие на недобросъвестно упражняване на процесуални права, при евентуално уважаване на претенциите им към „К. - 59 Т.И С-ИЕ“ СД, до размера на по-малкото задължение.

Освен това твърди, че поради невъзможност да изпълни свое задължение, поето с НА от 25.05.2023 г., в срок до 10.06.2023 г. да осигури заличаването на наложената възбрана, като обезпечение на иска за заплащане на дял, и да представи доказателства за извършеното заличаване и удостоверение за вещни тежести със заличена възбрана, дружеството е претърпяло и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, имиджа, репутацията и търговски отношения с негови контрагенти, поставили са го в невъзможност да договори много по-добри условия по сделката, било чрез постигането на по-висока цена, или условия на плащане, падеж и др., без въпросната възбрана, като са поставили дружеството в ситуация на забава на изпълнение на задълженията си към купувача по предварителния договор, даване на множество обяснения, преговори купувачът да не разваля предварителния договор, да не иска намаление на цената, трудности пред осъществяване на сделката. Поради това прави възражение за съдебно прихващане с евенуалното задължение на „К. - 59 Т.И СИЕ“ СД да заплати дял от имуществото на дружеството на Н. Т. и В. Д. от по 50 000 лв., като прихващането бъде извършено с дължими от ищците суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени на дружеството вследствие от недобросъвестното процесуално поведение, в размер на сумата от по 20 000 лв. от всеки ищец.

Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, евентуално като погасени, поради уважаване на направените възражения за прихващане с дължимите обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответниците К. Т. Т. и В. Н. Т., чрез процесуалния си представител адв. Е. Н., считат предявените срещу тях искове недопустими, доколкото разпоредбата на чл. 88 ТЗ е неприложима към вътрешните отношения на съдружниците при изплащане на дружествен дял.

3

Евентуално, при считане на исковете за допустими, правят възражение, че активите на дружеството не следва да се оценят по тяхната пазарна стойност, а по балансова стойност или по тяхната стойност при „принудителна ликвидация“, до която води изплащането на дяловете.

Обосновават и възражения, че ищците, с недобросъвестното си поведение и злоупотреба с процесуални права, действайки в противоречие с добрите нрави, проявявайки бездействие след изпълнение на решението по т.д № 800/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив, като не са поискали отмяна на допуснатото обезпечение по делото и знаейки, че се иска отмяната му от ответниците, не са приемали определението за отмяна на обезпечението, нито предприели действия за заличаване на възбраната, накърнили доброто им име, причинили им притеснения, тревоги, безсъние и здравословни проблеми, като са направили възражение за прихващане с обезщетение за тези вреди от по 20 000 лв., което възражение не е прието за съвместно разглеждане в производството. В хода на делото и в становището по същество се поддържа от ответниците, че съдът дължи произнасяне по същество по така предявеното възражение за прихващане, тъй като съдът не може да откаже разглеждането му, след като е своевременно заявено като част от правото на защита на ответниците.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците, чрез процесуалния си представител адв. К., считат възражението за недопустимост спрямо солидалноотговорните ответници неоснователно, доколкото по въпроса за възникване на отговорността им има влязло в сила решение. Оспорва възражението за начина на остойностяване на дела, редовността на възраженията за прихващане, както сочи, че същите са и неоснователни, тъй като не е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК от страна на ищците и целено увреждане на ответниците, а обратното – ответнците, в нарушение на забраната за разпореждане с възбранените недвижими имоти, са бързали да се разпоредят с тях, с цел невъзможност за пълно удовлетворяване на претенциите на ищците, поради което са предприели нетипично договаряне, като са поели задължения, изпълнението на които не зависи единствено от тях. Оспорва да е било ясно на ищците както основанието на извършеното плащане по решението, преди влизането му в сила, от трето по делото лице, така и на уговорките на ответниците за извършване на действия, обусловени от отмяна на обезпеченията, и то в размер на законна лихва, доколкото за дружеството не е възможно да възникне вреда, измерена чрез законна лихва, поради липса на основание с хипотезата на чл. 86 ЗЗД. Оспорва и твърдението за наличие на задължение на ищците за предприемане на действия по отмяна на допуснато обезпечение на иска им.

В срок са подадени отговори на допълнителната искова молба от ответниците, като ответното дружество поддържа претенциите така, както са направени с 4 пояснението, че не претендира лихва за забава, а обезщетение за причинени вреди.

Оспорва твърденията на ищците, че не са знаели за погасяване на задължението по постановеното решение, както и, че не са препятствали процедурата по отмяна на обезпечението, като твърди, че доказателства в тази насока има в предприетите от тях действия по обезпечаване на бъдещи претенции по ч.т.д. № 262/2023 г. по описа на ПОС. ч.т.д. № 1385/2023 г. по описа на ПОС, ч.т.д. № 309/2023 г. по описа на ПОС, за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху същите имоти.

Ответниците Н. Н. Т. и В. Н. Д. също поддържат възраженията си по допустимостта на иска, развиват съображения, че СПН на първоначалното решение не касае допустимостта на иска спрямо тях, както и, че ако ищците са трети за дружеството лица няма как да претендират дял от имуществото му. Твърдят, че производството спрямо тях следва да бъде прекратено. Считат, че по възражението за прихващане не е необходимо да се заявява петитум, поради което предявените от тях са надлежно предявени, като според тях е ясно, че искат извършване на съдебно прихващане с евентуално задължение на К. Т. Т. и В. Н. Т. да заплатят дял от имуществото на дружеството на Н. Т. и В. Д., като прихващането бъде извършено с дължими от ищците суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от недобросъвестно процесуално поведение, в размер от по 20 000 лв. от всяка от ищците. Също оспорват твърденията на ищците, че не са знаели за погасяване на задължението по постановеното решение, както и, че не са препятствали процедурата по отмяна на обезпечението, като твърдят, че от посоченото основание на плащането е било ясно какво задължение погасява, то може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, а факта, че след извършване на сделката, общодостъпна в ИР, ищците са предприели действия по налагане на нови възбрани, доказва злоупотреба с техни процесуални права. Считат действията на дружеството за начина на договаряне логични, както и, че общия принцип за добросъвестно упражняване на права задължава за активно поведение при случаи като процесния.