Определение № 1345 от 22.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1345 гр. Пловдив, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500952 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК– 203670940,чрез юрк.Н.А. против разпореждане № 5136/19.02.24г., постановено по ч.гр.д.№ 1714/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,19-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против И. Я. С.,ЕГН-********** за сумата от 465,59лв.главница; 100,80лв.договорна лихва и 185,69лв.обезщетение за забава,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел,че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит,сключен с потребител.

Нормата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави,както и проверката за потребителска закрила,т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона,в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират въз основа на договор за потребителски 1 кредит о т 01.06.2019г.,сключен между „Ай Ти Еф груп“АД и длъжник - физическо лице,имащ характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК,вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания от 05.05.23г.и Приложение 1 от 01.06.23г.,сключени между заявителя и кредитора.

Към заявлението е представен договор за кредит между „Ай Ти Еф груп“АД и кредитополучателя И. Я. С.,от който се установява,че на потребителя са предоставени заемни средства в размер на 500лв.при лихвен процент от 41% и ГПР от 49,66%,кредита подлежи на връщане разсрочено в 12 месечен срок на месечни погасителни вноски съгласно погасителния план,съдържащ се в самия договор,като общата подлежаща на връщане сума е 617,88лв.В чл.3.3 от договора е посочено,че в случай,че кредитополучателят не осигури и не представи в срок (от един ден!) надлежни поръчители,то кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на общо 446,04лв.,която е включена в погасителния план към договора за заплащане разсрочено заедно с месечните вноски.

С разпореждане от 31.01.24г.съдът е оставил без движение заявлението за отстраняване на констатирани нередовности-заявителят да посочи извършвани ли са плащания от длъжника,колко,кога,на какви суми и какви вземания са покрили.

С молба,депозирана на 08.02.24г.заявителят е отказал да изпълни тези указания,като е изложил съображения,че въпросът дали са плащани суми,отнасяни в погашение на вземания,произтичащи от неравноправни клаузи предполагал разглеждането му в повдигнат спор.Именно защото произтичал от повдигнат спор,обусловен от извършено погасяване,преценка за неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението можело да бъде направена единствено в рамките на исковия процес.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, като е приел,ч е договорът за потребителски кредит е недействителен-липсвало посочване на методика за определяне на ГПР и базата,върху която се начислява лихвения процент.Било предвидено предоставяне на обезпечение и неустойка от 446,04лв.при неизпълнение на това задължение,като не било ясно дали това вземане е включено в ГПР.Не се посочвали данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявявало да липсват такива.

Разпореждането е правилно по изложените в него мотиви,които настоящата инстанция споделя.

Правилно ПдРС е приел,че клаузата за неустойка е нищожна,тъй като не е ясно дали е включена в ГПР,а с това се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Правилно е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло,т.е.и за чистата стойност на кредита.Това е така,защото заявителят,въпреки дадената му за това възможност,не е посочил има ли извършени плащания по договора за заем и ако има-на какви задължения по вид и размер.От заявлението не става ясно дали се претендира целият размер на вземането или същото се претендира частично-не е посочено дължи ли се неустойка (поради непредставено от кредитополучателя обезпечение),и ако да,плащани ли са суми по нея съобразно погасителния план,съответно съдът не може да извърши преценка дали са плащани и в какъв размер части от главницата.

Към тези съображения да се отхвърли заявлението по отношение и на главницата следва да се добави още едно,некоментирано от заповедния съд.

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на сключен с кредитора „Ай Ти Еф груп“АД рамков договор за цесия от 05.05.23г.и Приложение 1 от 01.06.23г.Въведени са и твърдения, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с уведомително писмо от 06.06.23г.,изпратено от заявителя в качеството му на пълномощник на цедента.

2

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т.4г на ТР № 4 от 18.06.2014г.на ВКС,ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.,според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл.417 от ГПК,като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия,(какъвто е настоящия),на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането,за да има това прехвърляне действие по отношение на него – чл.99,ал.4 от ЗЗД.В случая договорът за цесия не е представен със заявлението,липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД.Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл.410,ал.3 от ГПК,тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

С оглед на изложеното липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор,поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло и на това основание.

Атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5136/19.02.24г., постановено по ч.гр.д.№

1714/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,19-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3