Решение № 3594 от 05.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3594 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100509491 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20102044 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 71263/2019 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „******* е ОСЪДЕНО да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град София, бул. „******* на основание чл.

411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 151,52 лева - главница, представляваща регресна претенция във връзка със заплатено застрахователно обезщетение за настъпили вреди на л.а.

„Фолксваген Поло“ с рег.№ *******, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 05.12.2018 г. в гр. София с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба /06.12.2019г./ до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълния предявен размер от 161,52 лева, като неоснователен и недоказан. С решението, ЗАД „Б.В.И.Г.” е осъдено да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 562,85 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” сумата от 22,91 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.” /ответник в първоинстанционното производство/, чрез пълномощника юрск.

Силвия Георгиев, в която същото се обжалва изцяло като незаконосъобразно, неправилно, недопустимо и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че за доказване на обективните предпоставки на твърдения деликт, от страна на въззиваемия е представен с исковата молба двустранен констативен протокол, в който освен, че липсва дата, същият не е бил подписан от двамата водачи, посочени в него. Навеждат се доводи, че видно от показанията на 1 свидетелите, които са водачи на двете превозни средства, също не е налице съгласие за механизма на произшествието и относно вината на водачите. Наред с това се сочи, че съгласно показанията на свидетеля А.П.М. - водач на тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3, разпитан в о.с.з. на 25.03.2021 г. причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолксваген“, с peг. № *******, който в нарушение на ЗДвП е спрял на забранено на това място. В тази връзка въззивникът поддържа, че от страна на ищеца по делото не са били доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3 - противоправно поведение на същия, в пряка причинна връзка, от което да са причинени вреди на застрахования при въззиваемия автомобил, поради което искът се явява недоказан и като такъв е следвало да бъде отхвърлен от първоинстанционния съд. Излагат се съображения, че приетата в първоинстанционното производство САТЕ дава отговор относно механизма на ПТП, единствено въз основа на изложеното в исковата молба и недостатъчната информация, съдържаща се в двустранния констативен протокол, поради което се поддържа, че същата няма доказателствена стойност. На следващо място, се навеждат доводи, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3, тъй като застрахователната полица № BG/03/318000010265, със срок на валидност от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е покривала периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г., поради това, че по полицата е било договорено разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 вноски, от които са били платени само 3 вноски. В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционният съд е преценил неправилно събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи, вследствие на което е постановил решението си в нарушение, както на материалния закон, така и при съществени процесуални нарушения.

Въз връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по делото „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е депозирала писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Т. М., в който се излага становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което не са налице основанията за отмяната му. Излагат се съображения, че в хода на делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват по безспорен начин отговорността на жалбоподателя, поради което и правилно е бил уважен предявеният иск от СРС, а изложените доводи в жалбата са несъстоятелни. Поддържа се, че при постановяване на решението си, съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като всички доводи и оплаквания, изложени във въззивната жалба са подробно разгледани в мотивите към решението, поради което не е налице неправилност и необоснованост на решението.

Поради изложеното се поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, във връзка с което се отправя искане към настоящата инстанция, същото да бъде потвърдено изцяло, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл.

45 ЗЗД, предявен от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД за заплащане на сумата от 161,52 лева - главница, представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, реализирано на 05.12.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане и направените разноски по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.12.2018 г., в гр. София, на бул. *******, водачът А.М.М., управлявайки тролейбус на Столичен електротранспорт № 2623 е ударил изчакващия да влезе в гаража си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, собственост на Л.А.С.. В резултат на удара, на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ са били нанесени повреди в задната част – облицовка задна броня и врата на багажник. За настъпилото ПТП е бил съставен двустранен констативен протокол № 03842159/05.12.2018 г. Лекият автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* е имал сключена застраховка „Каско+“ към „ДЗИ – О.З.“ ЕАД – полица № 440118151037398 от 03.10.2018 г. и валидност от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. На база на сключената застраховка е било подадено уведомление за образуване на щета № 44012131839047, направен е бил оглед на автомобила, по експертна оценка след извършена калкулация по претенцията, във връзка с което на собственика на автомобила е била изплатена сумата от 136,52 лв. с нареждане за групово плащане от 18.12.2018 г.

Излага се, че тъй като за тролейбуса на Столичен електротранспорт, управляван от виновния водач е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с регресна покана № 92-17545/21.12.2018 г. е потърсено възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 161.52 лв., включващи и 25 лв. ликвидационни разноски. С писмо изх. № 460/16.01.2019 г., ответникът е отказал възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, поради непопълване на всички данни в двустранния констативен протокол. В тази връзка, ищецът моли съда да уважи исковата претенция и претендира разноски.

Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие, но оспорва предявения иск по основание и размер като излага подробни съображения.

Претендира разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации 3 от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 411 от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е установил правилно релевантаната фактическа обстановка. От договора за застраховка „Каско+“ се установява, че между собственика на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******* и „ДЗИ – О.З.“ ЕАД към процесния момент е действал договор за застраховка, полица № 440118151037398/03.10.2018 г. със срок на валидност от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г., по силата на който застрахователят е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.

Няма спор също така, че за тролейбус на Столичен електротранспорт № 2623, управляван от А.М.М. е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, по силата на която този застраховател се е задължил да носи риска - водача на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.

Въззивният съд намира за безспорно установено също така, че на 05.12.2018 г., в гр.

София, на бул. ******* е настъпило ПТП между тролейбус на Столичен електротранспорт № 2623, управляван от водача А.М.М. и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *******, собственост на Л.А.С., в резултат от което на л.а. „Фолксваген Поло“ са били нанесени вреди.

По делото е установено също така, че ищцовото дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е обезщетил собственика на л. а. „Фолксваген Поло“, с рег. № ******* с изплащане на обезщетение за възстановяване на повредите на процесното МПС със сума в размер на 161.52 лв., която включва и 25 лв. ликвидационни разноски.

Спорни пред въззивната инстанция са обстоятелствата дали по делото са доказани предпоставки на твърдения деликт, доколкото представения към исковата молба двустранен констативен протокол не е бил подписан от двамата водачи, респ. дали по делото е доказано наличието на настъпили вреди, които да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение, конкретният механизъм на ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди за автомобила и процесното ПТП. Спорен също така остава и въпросът дали е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” № BG/03/318000010265, сключена по отношение на тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3.

За установяване механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие и причинените щети в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства и е изслушано заключение на САТЕ.