Решение № 16486 от 12.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16486 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110108662 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от „******************“ ЕООД против ******************“ ООД иск чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ за сумата 20 000 лева, претендирана като договорна неустойка за забава, начислена за периода 31.03.2021 г. – 22.11.2021 г. и на основание т.3.4 от сключен между страните на дата 18.02.2020 г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – поради забавено от страна на ответника като продавач задължение да въведе сградата, предмет на предварителния договор, в експлоатация. Ищецът твърди, че първоначално уговорения с предварителния договор срок за въвеждане на сградата в експлоатация е бил удължен впоследствие със сключения между страните окончателен договор /във форма на нотариален акт - Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./ до 31.03.2021 г.. Твърди се, че това задължение е изпълнено със закъснение - сградата е въведена в експлоатация на 22.11.2021 г.

От страна на ответника ******************“ ООД се твърди нищожност на Предварителния договор за покупко-продажба поради липса на съгласие, което оспорване се изяснява в хода на производството, че има за предмет не съгласието на ответника, а всъщност ответникът оспорва съгласието от страна на ищеца. Твърди се, че документът на предварителния договор не е подписан за ищеца от посочената в документа като представител на ищеца Е. Д.-М. При евентуалност възразява, че действието на предварителния договор е отпаднало със сключването от страните на окончателен договор, оформен с Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г. на нотариус Росица Рашева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Същественото за решаване на настоящия спор е, че ответникът ******************“ ООД не отрича своето участие като продавач в сключването на 1 посочения от ищеца Предварителен договор, нито оспорва заявеното от своя страна съгласие с клаузите на договора, а оспорва действителността на даденото от насрещната страна по договора съгласие. Ответникът обаче не е нито процесуално правно легитимиран да оспорва истинността на изявлението на насрещната страна по документ на договор (следва по аргумент от чл. 193, ал. 1 ГПК, където правото на оспорване е предоставено на „заинтересуваната страна“, а действителният правен интерес не може да произтича от интереса от отхвърляне на иска), както и по аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК (която предвижда, че никой няма право да предявява чужди права пред съд), нито ответникът е материално право легитимиран да оспорва действителността н изразеното със сключването на договора съгласие на насрещната страна. Тези възможности са право единствено на ищеца „******************“ ЕООД, от чието име е направено изявление в документа на Предварителния договор, съответно е заявено съгласие за сключването на Предварителния договор. По тези съображения, независимо че заключението на назначената съдебно-графическа експертиза установява, че положеният за Е. Д.-М. (която е посочена в документа на Предварителния договор като представител на купувача – ищеца „******************“ ЕООД!) не е изпълнен от това лице, съдът приема, че найкъсно с подаването на исковата молба ищецът е потвърдил съобразно чл. 293, ал. 3 ТЗ действието по сключване на Предварителния договор, като съдът възприема всички изложени от страна на ищеца в депозираната от негова страна аргументи за по-ранно потвърждаване на договора от ищеца.

Следва да се отбележи, че хипотезата на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 , предл- 2-ро ЗЗД не е налице дори само според обстоятелствата, с които ответникът аргументира възражението си. Защото за липса на съгласие според трайната съдебна практика е налице не при фалшифициране на подпис или липса на представителна власт, а е налице когато не се спори, че страната от външна страна е изразила воля/съгласие, като спори, че това съгласие не е било съответно на действителната вътрешна воля. И отново – оспорване, което има право да заяви само тази страна, чиято воля е засегната от порока.

Съдът споделя изцяло и доводите на ищеца, че действието на договора, конкретно в частта за неустойката, не е прекратено със сключения между страните окончателен договор за покупко-продажба, защото съществено за определяне на вида и броя сключени договори и възникнали правоотношения не е заглавието на документа, с който страните оформят писмено съгласието си, а определящо е същественото съдържание на отделните клаузи .В случая отделно от клаузите относно сключването на договор за покупко-продажба, документът на предварителния договор съдържа клаузи относно договор за изработка (строителство), като именно част от договора за изработка е клаузата на т.3.4 от сключен между страните на дата 18.02.2020 г.

Предварителен договор, която предвижда неустойка за забава за ответника като продавач, в случай че не спази договорения срок за въвеждане на сградата в експлоатация. Поради това клаузата за неустойка от предварителния договор не е отпаднала, съответно договорът за изработка в частта относно предвидените последици за забавено изпълнение не е прекратен със сключването на окончателния договор.

Ответникът не спори, че с впоследствие сключения между страните окончателен договор /във форма на нотариален акт - Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./, срокът е удължен по взаимно съгласие на страните до 31.03.2021 г., който срок не се спори, че не е спазен, а сградата е въведена в експлоатация едва на посочената от ищеца дата -22.11.2021 г. Ответникът не твърди 2 плащане, нито друг начин на погасяване на задължението за неустойката, поради което и по изложените съображения съдът намира иска за изцяло основателен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в размер на 3616 лв.

РЕШИ:

ОСЪЖДА ******************“ ООД да заплати на „******************“ ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ сумата 20 000 лева - договорна неустойка за забава, начислена за периода 31.03.2021 г. – 22.11.2021 г. и на основание т.3.4 от сключен между страните на дата 18.02.2020 г. Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот – поради забавено от ******************“ ООД като продавач задължение да въведе сградата, предмет на предварителния договор, в експлоатация в срок, удължен с окончателен договор, оформен с Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./ - до 31.03.2021 г., както и сумата 3 616 лв. съдебни разноски.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3