Решение № 53 от 23.06.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Б.С., 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20251410200205 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. М. Х., роден на 16.05.1984 год. в гр.Б.С., обл.Враца, с поС.ен и настоящ адрес с.П., общ.Б.С., обл.Враца, ул. “Х.Ц.“ №58, българин, български гражданин, средно образование, неженен, шофьор във фирма „Ратек“ - София, неосъждан, ЕГН **********, с която се обжалва Наказателно постановление № 25-0248-000239 от 25.04.2025 год, издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба за нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата, с което на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, а именно, че на 01.04.2025 год. около 15:51 часа в гр.Б.С. на ул. “В.Л.“ до дом №96, е управлявал собствения си товарен автомобил марка „Рено“ модел „Мастер“ с регистрационен номер ВР 5543 ВТ, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР, на жалбоподателя са отнети общо 10 точки.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба от административно наказаното лице – В. М. Х., с която се иска неговата отмяна като незаконосъобразно и необосновано. Релевират се доводи, че устройството - обезопасителен колан е било технически неизправно, но е подменено в последствие.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично без процесуален представител, като поддържа подадената жалба. Не представя никакви 1 допълнителни писмени доказателства и не посочва допълнителни свидетели.

Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.

С придружително административната преписка писмо, излага писмено становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/ при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима .

В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – С. И. Ц. актосъставител и свидетеля по съставения АУАН С. В. К..

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № GA 3840407/01.04.2025 г., НП № 25-0248-000239/25.04.2025 г., заповед № 8131з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач и събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите С. И. Ц. - актосъставител и С. В. К. - свидетел по акта, двамата служители при РУ Б.С., се установява следната фактическа обстановка:

На 01.04.2025 год., в гр.Б.С. в хода на специализирана полицейска операция /СПО/, свидетелите С. И. Ц. – полицейски инспектор при РУ Б.С. и С. В. К. – началник УП Габаре при РУ Б.С., изпълнявали задължения по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата, като се намирали на ул. “В.Л.“ до дом №96. Около 15:51 часа, полицейските служители, възприели движението на товарен автомобил, чийто водач управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Св.Ц., спряла водача на въпросния автомобил. В хода на проверката, изискали СУМПС и документите на автомобила, като констатирали, че водач на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с регистрационен номер ВР 5543 ВТ, управляван от тъжителят Г.Й.А. е без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Водачът на автомобила бил сам в него.

За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН с бланков номер GA 3840407/01.04.2025 год. за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Тъжителят подписал акта без възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-0248-000239/25.04.2025 год. от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи.

НП е било връчено на 13.05.2025 год. лично на жалбоподателя.

2

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен начин от писмените /процесното НП, извлечение от генерирания доклад от електронната система за нарушения на водача, заповед рег.№8121з1632/02.12.2021г/.

Същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се.

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения кореспондира изцяло с посоченото в АУАН и НП, които са издадени от компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

Видно от административно-наказателната приписка, АУАН е съставен от С. И. Ц. - полицейски инспектор в РУ Б.С. в присъствието на свидетеля очевидец на нарушението – С. В. К. – н-к УП Габаре при РУ Б.С..

Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на 3 свидетелите на нарушението, или не. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния случай.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията.

1. По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3, №1, №2 и №3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева - чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.

Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата - водачи, пътници и пешеходци и да улесни придвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършените от страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО.

Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на извършването му, както и авторството му.

Съдът счита, че нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателят е доказано със събраните по делото доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски служители се установява, че същите са възприели извършеното нарушение непосредствено, като основание за спиране на водача и последващата му проверка е нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДВП, а именно управлението на 4

МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.

Актосъставителката си спомня конкретния случай и потвърждава авторството на акта, като в допълнение заявява, че лично е възприела и констатирала, че на процесната дата и място В. М. Х. е управлявал личния си автомобил марка “Рено“ без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

Показанията на св. Ц. се потвърждават и от показанията на св. С. К., който си спомня конкретния случай и потвърждава авторството на акта, заявява, че лично е възприел и констатирал, че на процесната дата и място В.

Х. е управлявал автомобила си без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, като в допълнение заявява, че в неформален разговор по време на съставяне на АУАН, водача изтъкнал като причина за нарушението, техническа неизправност в обезопасителния колан.

Заявеното от свидетелите се потвърждава и от тъжителя по настоящото НП, като последния не отрича факта за допуснатото от него нарушение, но заявява, че е поради техническа неизправност на обезопасителния колан, която констатирал при тръгването си за град Б.С., но поради личен ангажимент, предприел пътуването въпреки това. Съгласява се с направената от полицейските служители констатация, но според него, съставянето на АУАН било прекомерно действие, което можело да бъде заменено от съставяне на фиш за нарушението.

По нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП:

Съгласно чл. 137а, ал.1 от ЗДвП водачът и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, МЗ и №1, №2 и №3 са длъжни при движение на моторното превозно средство да ползват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изрично регламентира изключенията от правилото, разписано в ал.1. Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване н а обезопасителен колан са лицата, чието физическо съС.ие не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо съС.ие, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само съС.ие, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан, или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му съС.ие. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото съС.ие на водача