Определение № 783 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. София, 29.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901954 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. О. П. и З. П. Д. срещу решение №248/24.07.2023г. по т.д.№287/23 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на решение №112/07.03.2023г. по т.д.№364/22г. по описа на Окръжен съд Варна, същите са осъдени да заплатят солидарно на „Луксимо“ООД сумата 16 320 евро , представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 03.01.2022г. на основание чл.51 ТЗ вр. чл.286 ЗЗД, както и сумата 1632 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение в размер на 10% от дължимото комисионно възнаграждение, по чл.9 от договора на основание чл.92 ал.1 ЗЗД.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Поддържа се, че при разглеждането на спора въззивната инстанция не е събрала всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Касаторите считат за редно в случай като настоящия , когато до един момент страните са представлявани от особен представител, който не е имал възможност да представи доказателства вместо тях, да им се даде възможност да сторят това и по-късно – пред въззивната инстанция.

1

Сочат,че въззивният съд и сам е следвало служебно да събере такива, както и да укаже на представляваната от особен представител страна до приключването на съдебното дирене да посочи доказателства и като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,препятствайки касаторите да докажат поддържаните от тях тези и възражения.По същество се излагат твърдения за поведение на представители на насрещното търговско дружество, представляващо неизпълнение на задълженията му за оказване на съдействие за сключването на окончателната сделка между страните по покупко-продажбата на недвижимия имот след свързването им, изразяващо се в отказ за комуникация и прекратяване на правоотношението, както и за нищожност на клаузата за неустойка, за която съдът е следвало да следи служебно. По тези съображения касаторите искат въззивното решение да бъде отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявените срещу тях искове. Претендират разноски.

Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторите обосновават с твърдението,че към решаващите изводи на въззивния съд намират приложение предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, които същевременно за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно : 1. Когато пред въззивна инстанция, но след срока за отговор на въззивната жалба, особените представители бъдат заменени от такива по пълномощие, длъжен ли е съдът да даде нови указцания за страните във връзка с доказателствата и доказателствената тежест? и 2. Докъде се изчерпва задължението на въззивния съд да събира доказателства по своя инициатива , при условие,че едната страна е представлявана от особен представител и не е могла до момента да изложи личните си възражения? Позовават се на практика на ВКС, включително задължителна такава – ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС , ТР №1/15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС и решение №50159/14.11.2022г. по т.д.№1596/21г. на І т.о. на ВКС.

Ответникът „Луксиммо“ ООД се е противопоставил на искането за допускане на обжалваното решение до контрол по същество с доводи за неотносимост на приложената практика на касационния съд към поставените в изложението въпроси.По същество е изложил съображения за 2 неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Прави се искане за присъждане на направените в производството разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания резултат, Варненски апелативен съд е приел за безспорно и доказано по делото, че страните по него са били страни по валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор от 03.01.2022г. за посредничество при продажба на недвижим имот, по силата на който ищцовото дружество е поело задължение да съдейства на ответниците-физически лица за продажбата на собствения им недвижим имот за цена от 555 000 евро срещу възнаграждение от 3% от договорената продажна цена, като това съдействие включва услуги по рекламиране на имота в интернет сайтове, отговор на запитвания на заинтересовани лица, организиране на огледи на имота, съдействие при подписване на предварителен и окончателен договор за покупко-продажбата му. Анализирайки договорните уговорки, съдът е приел,че уговореното с него възнаграждение, съгласно приложимите към случая разпоредби на чл.49 и сл.

ТЗ, вр. чл.280 и сл. ЗЗД, се дължи за определен договорен резултат – намиране на конкретен купувач за имота от страна на посредника и сключването на предварителен или окончателен договор за продажба, постигането на който е в тежест за доказване на посредника /ищеца/. За да приеме това задължение на ищеца за изпълнено, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства – сключен между ищеца и физическото лице П. Стоянова на 17.03.2022г. договор за посредничество за закупуването на недвижимия имот, собственост на ответниците, при офертна цена от 550 000 евро; анекс към него от 01.04.2022г., с който страните са приели,че на 16.03.2022г. е бил извършен оглед на същия имот; втори анекс от 11.04.2022г., в който третото лице – купувач е заявило,че в изпълнение на договора на 08.04.202г. е сключен предварителен договор с продавача на 3 имота с определяне на дължимо за посредника възнаграждение, определено в абсолютна сума въз основа на окончателно договорената цена за него.

Съобразени са от съда като релевантни за установяване на спорните факти изходящите от „Прокредитбанк“АД потвърждения за плащане от 08.04.2022г., от които е установено плащане от страна на съпруга на П.

Стоянова – Стоян Стоянов в полза на ответниците на суми с основание „капаро за имот“ с идентификатор, съответстващ на този , с който се идентифицира имотът на ответниците, а въз основа на извършена от съда справка в АВп е констатирано,че на 20.06.2022г. /в хода на делото/ е извършена и окончателната транслативна сделка между ответниците и посочените лица – купувачи на имота.Въз основа на тези факти въззивният състав е приел,че при съвкупната им преценка може да бъде направено заключение,че ищецът е предоставил на продавачите необходимото съдействие за намиране на купувач на имота им – осигурил е оглед на същия от потенциалните купувачи, с които също е сключил договор за посредничество; същите са платили капаро за имота в полза на ответниците, а впоследствие са сключили с тях и предварителен договор за покупкопродажба. Изложил е разсъждения,че изпълнението на договора за посреднически услуги с купувачите съставлява едновременно и изпълнение на договора за посреднически услуги с продавачите, тъй като престацията на посредника спрямо купувачите е едновременно такава и спрямо продавачите, като двете страни впоследствие са осъществили окончателното договаряне.Въз основа на това съдът е извел,че фактическият състав, необходим за възникване на отговорността ответниците за плащане на уговореното възнаграждение по договора между страните, е изпълнен.

Намерил е за ирелевантни твърденията на ответниците,че посредническата дейност не е осъществена в пълен обем, съобразно чл.6 и че ищецът не е съдействал за сключването на окончателния договор, като се е обосновал с това,че посочената клауза от договора не визира конкретни действия, които следва да се изпълнят, а изброява неизчерпателно средствата за осъществяване на дължимия резултат – намиране на купувач за имота, като фактът на осигурен от посредника контрахент, с който продавачите са договаряли и сключили предварителен договор,е достатъчен, за да възникне задължението на последните за плащане на уговореното възнаграждение.

Допълнително съставът е посочил,че липсата на доказателства за извършено 4 консултиране при сключването на окончателния договор не променя този извод , още повече,че по делото не се установява съдействието на посредника за това да е било търсено. По тези съображения съдът е намерил за основателен предявения главен осъдителен иск срещу ответниците. При произнасянето си по основателността на иска за неустойка съдът я е определил като мораторна – уговорена за забава при плащането на главното задължение за възнаграждение. По наведени от ответниците възражения за нищожност на клаузата, с която същата е определена на 1% дневно, но не повече от 10 %, съдът е изложил мотиви,като е съобразил постановките на ТР №1/15.06.2020г. по тълк.д.№1/2009г., разясняващи критериите, от които съдът следва да се ръководи при преценката си за валидност на договорна клауза за неустойка, като е заключил,че в случая същата не излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а уговореният предел препятства неудържимото й нарастване и предотвратява неоснователното обогатяване на кредитора,което я прави уговорена в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в правоотношенията.

Допълнително, като е съобразил качеството на ответниците на потребители, съдът е посочил,че така уговорената неустойка не е необосновано висока и по смисъла на специалния Закон за защита на потребителите.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество,които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуалноправен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва,че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се 5 извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Въпросите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол.