Решение № 492 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500804 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 и т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба от А. Д. М.,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното производство,против две разпореждания от

20.01.25г.,постановени по изп.д.№ 879/24г.на ЧСИ ********* и район на действие Окръжен съд Пловдив.С първото разпореждане е отказано прекратяване на изпълнителното дело по искане на длъжника М.,а с второто е отказано на същата да се намалят приетите разноски по изпълнението,представляващи претендирано адв.възнаграждение за процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изп.дело,както и е отказано да се намалят/отменят начислените такси по ТТРЗЧСИ по изп.дело.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ за прекратяване на изп.дело е неправилен,тъй като липсвало законово основание М. да е страна по изпълнителното дело и следвало да бъде заличена като длъжник и да се прекрати изпълнителното производство по отношение на нея.При условията 1 на евентуалност се атакува второто разпореждане,като се иска да се намали адв.възнаграждение за взискателя и начислените такси със доводи,че в случая адв.защита се ограничавала в случая само с подаване на молба за образуване на изп.дело и не били предпприемани никакви други действия по изп.лист,а делото не било с фактическа и правна сложност.Поради това адв.възнаграждение по чл.10,т.2 от НМРАВ № 1/2004г.за водене на делото не следвало да се присъждат,а само 200лв. за образуване на изп.дело по см.на чл.10,т.1 от НМРАВ.По отношение на таксите се твърди,че извършените от ЧСИ аритметични действия са изцяло неверни и погрешни,пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧС била неправилно определена върху размера на възнаграждението за процесуално представителство.Адвокатското възнаграждение представлявало разход по изпълнението и като такъв следвало да се признава като авансов разход във връзка с изп.дело,а съгл.т.26,забележка 4 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включвали авансовите такси.Иска се отмяна изцяло на разпореждането за отказ за прекратяване на изп.дело,а при условията на евентуалност-отмяна изцяло на разпореждането за отказ за намаляване на адв.възнаграждение и за намаляване/отменяне на начислените такси по изп.дело.

Взискателят по изп.дело Г. А. С.,ЕГН-********** е изразила становище за неосноватеност на жалбата по съображения,изложени в писмени възражения.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ ******* поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по изложени съображения.Навежда се довод,че не са налице предпоставките за прекратяването на производството на основание чл.433,ал.1 от ГПК,нито следва да се намалят адв.възнаграждение и начислените такси по ТТРЗЧСИ.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна против обжалваеми действия на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 и т.7 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано под № 879/24г.по описа на ЧСИ 2

*********по молба на взискателя Г. А. С. по представен изпълнителен лист № 2631/14.10.24г.,издаден по решение от 05.08.24г.по гр.д.№ 13679/21г.на ПдРС,с което са осъдени А. Д. М. и Г. Д. М. да преустановят неоснователните си действия,с които пречат на Г. А. С. да упражнява правото си на собственост върху описания в изп.лист ПИ,находящ се в с.М.,като премахнат септична яма,попадаща в три имота.С молбата на взискателя за образуване на изп.дело се представя пълномощно и ДПЗС за адв.възнаграждение в размер на 550лв.,изплатени в брой,които разноски са приети с протокол на ЧСИ от 12.12.24г.

На 02.01.25г.по изп.дело е депозирана молба от длъжника А. М.,с представено към молбата копие от нотариален акт № 122/01.12.23г.,с който е отчуждила недвижимия имот,предмет на изпълнението.Твърди,че е в обективна невъзможност да изпълни диспозитива на решението и иска да се прекрати изпълнителното производство по отношение на нея,като се заличи като длъжник по изп.дело.Депозирала е на същата дата и възражение за прекомерност на разноските за адв.възнаграждение,като е поискала намаляването им,както и възразява за неправилно изчислени от ЧСИ такси.

По отношение на жалбата против разпореждането,с което е отказано прекратяването на изпълнението досежно жалбоподателката:

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление в изчерпателно изброените в т.1т.8 основания,като извън тези основания съдебният изпълнител няма правомощия да прекратява изпълнителното производство.Поддържаното от длъжницата М. твърдение,че вече не е собственик на имота и поради това не следва да се насочва изпълнението към нея,не се включва в изброените в чл.433,ал.1,т.1-8 от ГПК хипотези,поради което не представлява основание за прекратяване на изп.дело спрямо нея.Прехвърлянето на спорното право в случая е извършено при висящ исков процес,поради което и съдебното решение,въз основа на който е издаден изп.лист е постановено между първоначалните страни,вкл.М.Прехвърлянето на имота води единствено до това,че постановеното решение има сила на пресъдено нещо не само спрямо първоначалните страни по делото,но и спрямо приобретателя на имота,който като трето лице е длъжен да търпи последиците от решението,вкл.и принудителото изпълнение спрямо него.Поради горното жалбата по 3 отношение на отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на жалбата против разпореждането,с което е отказано намаляване на адв.възнаграждение и таксите по изпълнението:

Възражението за прекомерност на пълномощника на взискателката е неоснователно. адв.възнаграждение за

Макар НМРАВ да не е задължителна за прилагане от съдилищата с оглед решенията на СЕС,тя все пак служи за ориентир при определяне на адв.възнаграждения с оглед сложността на делото и обема извършени от процесуалния представител процесуални действия.В случая жалбоподателката счита,че се дължи адв.възнаграждение само за образуването на изп.дело,тъй като пълномощникът е подал само молба за образуване на изп.дело.Този довод не се споделя от настоящата инстанция.На процесуалния представител на взискателя се дължи възнаграждение и за процесуално представителство по водене на делото,тъй като изпълнителното производство не е приключило и по него предстоят да бъдат прилагани способи за принудително изпълнение при активното участие на взискателя,като се има предвид,че длъжниците не са изпълнили задълженията си по делото в срока за доброволно изпълнение.Това обстоятелство води до създаване на допълнителна ангажираност на пълномощника във връзка със защита правата на взискателя и нуждата от негово процесуално представителство.Поради което правилно ЧСИ е отказал да намали адв.възнаграждение,приемайки,че то се дължи в минимални размери както за образуване на изп.дело-200лв.,така и за процесуално представителство по делото в размер на 350лв.,или в общ размер от 550лв.Разпореждането в частта относно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е правилно.

Твърдението на жалбоподателката за неправилно изчислени такси от ЧСИ настоящата инстанция също счита за неоснователни.

Приетите разноски по изпълнението,представляващи такси,са в общ размер на

124,20лв.,от които

91,20лв.-обикновени такси и

33лв.пропорционални по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Според жалбоподателката съгл.т.26,забележка 4 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансови такси,а се поддържа,че адв.възнаграждение следва да се признава като авансов разход.Всички 4 такси,определени в ТТРЗЧСИ обаче по своята същност представляват възнаграждение на съдебния изпълнител за извършените от него по изп.дело изпълнителни действия и съответно те се заплащат на самия съдебен изпълнител.Адвокатското възнаграждение от друга страна представлява възнаграждение за труда на адвоката по см.на чл.36 от ЗАдв.,то се определя свободно между адвоката и клиента и се дължи на адвоката,поради което не може да се приеме,че представлява авансова такса.Отделно от това постановлението на съдебния изпълнител относно адв.възнаграждение е акт,който се явява пряко изпълнително основание,което не се нуждае от инкорпориране в изпълнителен лист и съответно се включва към общия размер на задължението при изчисляване на т.26 от ТТРЗЧСИ.

С оглед на горното пропорционалната такса по т.26 от Тарифата правилно е изчислена върху размера на адв.възнаграждение,доколкото се явява сума,която следва да се събере в хода на съдебното изпълнение от съдебния изпълнител.

Предвид изложеното жалбата и в частта й,с която се атакува разпореждането на ЧСИ за намаляване на разноските за адв.възнаграждание и за таксите по ТТРЗЧСИ е неоснователна и следва да се остави бз уважение.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Д. М.,ЕГН**********,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ ********* и район на действие ПдОС,постановен по изп.д.№ 879/24г.и обективиран в разпореждане от 20.01.25г.да уважи искането на А. Д. М. за прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на нея.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Д. М.,ЕГН**********,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ********** и район на действие ПдОС,постановен по изп.д.№ 879/24г.и обективиран в разпореждане от 20.01.25г. да намали приетите разноски по 5 изпълнението,представляващи претендирано адв.възнаграждение за процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изп.дело,както и да намали/отмени начислените такси по ТТРЗЧСИ по изп.дело.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6