Решение № 283 от 04.11.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Б.С., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20241410100760 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с.А., ул. „Цар Асен“ № 9, чрез адв.Ж. Д. с адрес за призоваване гр.В.Т., ул. „Васил Левски“№3, ет.1 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., жк. „Малинова долина“, ул. „Рачо Казанджията“ № 4-6.

В исковата молба се твърди, че на 29.06.2010 г. по ч. гр. дело № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С. бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 823/2016 г. по описа на ЧСИ И.Ц., с взискател „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, ЕИК 130697606. На 28.06.2017 г. ЧСИ И.Ц. е извършила справки за банкови сметки и сейфове. На 05.07.2017 г. е наложен запор върху всички сметки на ищцата откри в „Банка ДСК“ЕАД. На 01.08.2018 г. взискателя е поискал да бъде извършена справка за собственост на движима/недвижима собственост и при наличие на такива да се наложи запор и възбрана. Със същата молба е поискано в случай, че длъжникът не притежава недвижими имоти да се насрочи опис на движими вещи.

Сочи се, че с постановление от 01.06.2022 г. на ЧСИ И.Ц. въз основа на молба от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД – цесионер, изп.д.№823/2016 г. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.

С молба с вх.№19396 от 02.06.2022 г. от цесионера, ЧСИ е уведомен, че е сключен договор за цесия от 11.11.2021 г. между взискателя „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, като последното е придобило вземанията по изпълнителното дело.

Със същата молба е поискано образуване на изпълнително дело с искане за извършване на справки за регистрирани трудови договори и налагане на запор.

Твърди се, че на 04.08.2022 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение в размер на 4824,98 лв., като при неизпълнение на 12.09.2022 г. е следвало да бъде извършен опис на движими вещи намиращи се във владение на ищцата. На 05.07.2023 г. по молба на взискателя са извършени справки в Регистъра на банковите сметки и НОИ.

1

Поддържа се, че претендираното вземане не се дължи поради настъпила погасителна давност. Счита, че и по двете изпълнителни дела няма извършени действия по принудително изпълнение, поради бездействието на ответника и вземанията му по изпълнителен лист от 29.06.2010 г. са погасени по давност.

По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден по ч гр. д. № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С..

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Направено е възражение, че предявения иск следва да се разглежда по правилата на общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, а не на някоя от особените такива по чл.106-117 от ГПК.

Поддържа се, че поради неизпълнение на поети задължения по договор за паричен кредит е инициирано заповедно производство, издаден е изпълнителен лист по ч.гр.д.

№303/2010 г. по описа на РС – Б.С.. Въз основа на изпълнителния лист е образувано първоначално производство по изп.д.№1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Б. като с образуването му са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.

Сочи се, че съгласно ТР №3/28.03.2022 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителния процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече на 26.06.2015 г.

Посочва се, че е образувано ново изп.д.№823/2016 г. по описа на ЧСИ И.Ц., което е образувано преди изтичане установения давностен срок, като още с молбата са поискани изпълнителни действия, за които са заплатени и съответните такси. По делото е наложен запор на банкови сметки на длъжника на 05.07.2017 г., на 01.08.2018 г. е постъпила молба за извършване на справки и налагане на запор.

Поддържа се, че е образувано ново изпълнително дело

№1111/2022 г. по описа на ЧСИ И.Ц. като са предприети изпълнителни действия под формата на справки и искане за налагане на запор.

Посочва се практика на ВКС с твърдение, че давност не тече, ако кредитора е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 от ГПК. Твърди се още, че съгласно ТР №3/2015 г. на ВКС изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508 ал.1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор.

Както и че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606 по ч. гр. дело № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С. за сумите от: 1062,57 лв. – главница , дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS01155574 от 01.02.2008 г. на стойност 1546,80 лв., договорна лихва, представляваща печалба на дружеството в размер на 324,37 лв. от 30.12.2008 г. до 29.01.2010 г., законна лихва за 2 забава върху главницата в размер на 143,89 лв. от 30.01.2009 г. до 30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение – заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 100,00 лв.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С..

Приета като доказателство е молба с вх.№27183/29.07.2022 г. на ЧСИ И.Ц. по изп.д.

№823/2016 г. подадена от „ЕОС Матрикс“ с искане да бъде конституиран като взискател по делото, поради сключен на 11.11.2021 г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и „ЕОС Матрикс“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание по чл. 439 вр. с чл. 124 от ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С.: 1062,57 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2010 г., до окончателното й заплащане; 324,37 лв. – договорна лихва, 143,89 лв. – мораторна лихва от 30.01.2009 г. до 30.03.2010 г.; 125,00 лв. – съдебни разноски. Дължими на основание сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01155574/01.02.2008 г. на стойност 1546,80 лв.

По допустимостта на иска:

В разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК новонастъпили факти, поради което производството по делото следва да бъде разгледано по същество. С оглед направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за подсъдност на иска, че следва да се прилагат разпоредбите на чл.105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл.106 – 117 от ГПК, съдът намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК, която изключва общата подсъдност по чл.

105 ГПК. Това е така, тъй като в случая ищецът търси защита в качеството на потребител по договор за кредит. В определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., ІІ т. о. на ВКС се приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 2481/21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., III г. о. на ВКС, определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о. на ВКС, определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.

По основателността на иска:

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от „ЕОС Матрикс“ ЕООД материално право, като в тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото ч. гр. дело № 303/2010 г., както и че ответникът се легитимира като кредитор по посочените изпълнителни дела, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по 3 давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, за което не сочи доказателства.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 г., срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по ч. гр. дело № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С., като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 11.11.2021 г. на ответното дружество. От отговора на исковата молба се установява, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Б. рег.№722, което е било архивирано през 2015 г., тъй като са били минали 5 г от архивирането му, видно от отговор на ЧСИ Г.Б. представено като доказателство по делото с Молба вх.№5566/03.10.2024 г. на РС- Б.С.. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д. № 823/2016 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие Окръжен съд – В., по което ответникът е взискател. С молбата за образуване са възложени на ЧСИ действия по чл.18 от ЗЧСИ. На 01.08.2018 г. и 29.07.2022 г. по изпълнителното дело са постъпили молби от взискателя за извършване на справки и налагане на запор на установени активи.

На 02.06.2022 г. е образувано ново изпълнително дело №1111/2022 г. при ЧСИ И.Ц. с район на действие Окръжен съд – В.. Със съобщение до ищеца и длъжник по изпълнително дело получено от нея на 09.08.2022 г. е съобщено за образуваното дело и в случай на неизпълнение на задължението е насрочен опис на движими вещи на 12.09.2022 г. находящи се в с.А., ул. „Цар Асен“№9.

На 08.03.2024 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение чрез опис, оценка и изземване на движими вещи, насрочен за 17.04.2024 г., като съобщението е получено от ищцата на 19.03.2024 г. Протоколи за проведени описи не са приложени по настоящото делото, доказващи, че в действителност за осъществени насрочените описи и е извършена оценка и изземване на движими вещи.