Решение № 82 от 25.06.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Първомай, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100522 по описа за 2023 година

Предявени са активно и пасивно субективно кумулативно съединени установителни искове за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищците А. В. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, и Г. В. А., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *********, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С. Д. К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, молят съда да признае за установено по отношение на ответниците Г. В. Ш., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, З. В. Ш., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *******, Г. Д. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

************, Д. С. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. С. Я. Я., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, и Т. С.

В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********* , че са собственици по наследство при равни идеални части на урегулиран поземлен имот (УПИ) № ******* в кв. ** по плана на с.

Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 308 от 1971 г., с площ от ***** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, с административен адрес: *******, при граници: улица, УПИ № *******, корито на р. К. и УПИ № *******, ведно с построените в имота сгради, а именно: ½ масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда (лятна кухня) със застроена площ от ** кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от ** кв. м., паянтова сграда със застроена площ от 6 кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м.

1

Ищците навеждат фактически твърдения, че притежават равни идеални части от процесния имот по наследство от родителите си В. Г. К. и П. Р. К., починали съответно на ***** г. и ******* г., които го придобили през време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на давностно владение, което упражнявали в продължение на тридесет години, считано от 16.04.1982 г. Живеели необезпокоявано в парцела, поддържали го, застроявали го, заплащали дължимите се за него данъци и го считали и ползвали като свой. След като предприели действия по снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, ищците установили, че в разписния лист към регулационния план на с. Искра имотът е записан като собственост както на баща им, така и на дядо им Г. А. К.. От другите законни наследници на последния в лицето на първите трима ответници и от тези на съпругата му Т. Б. С. в лицето на другите двама ответници единствено Т. С. В. отказала да декларирала липсата на претенции към собственическите права на ищците, което осуетило признаването им по нотариален ред.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори.

В открито съдебно заседание ищците лично и чрез довереника си поддържат исковата претенция, ответникът Д. С. Д. чрез назначения му особен представител моли за уважаването й, а редовно призовани, останалите ответници не се явяват, не се представляват и не застъпват становище по предмета на спора.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Въз основа на Удостоверения изх. № № 119/27.05.2021 г. (л. 6 – л. 8), 120/27.05.2021 г. (л. 4) и 187/18.09.2023 г. (л. 24 – л. 25) за наследници, издадени от Кметство, с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, и Удостоверение изх. № 78/22.01.2029 г. за наследници (л. 5), издадено от Община Първомай и презаверено без промени от 18.03.2021 г., на извънсъдебните признания на ответниците Д. Д., Г. А., Г. Ш. и З. Ш., обективирани във връзка с производство по обстоятелствена проверка за установяване собствеността на процесния имот съответно в Декларация (л. 10), нотариално удостоверена с рег. № ******* г. от Помощник-нотариус Т. В. по заместване на Нотариус В. Н. с район на действие Районен съд – Асеновград и с рег. № ***** по регистъра на Нотариалната камара, Декларация (л. 11), нотариално удостоверена с рег. № ******* г. от Помощник-нотариус М.

С. по заместване на Нотариус Р. С. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № ***** по регистъра на Нотариалната камара, Декларация (л. 12), нотариално удостоверена с изх. № 243/15.09.2021 г. от Кмета на Кметство, с. Искра, и Декларация (л. 13), нотариално удостоверена с рег. № 2623/15.07.2021 г. от Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № ***** по регистъра на Нотариалната камара, както и на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Д. П. Д. и К. А. Д., които следва да се кредитират, тъй като конкретно, правдиво, логично и обективно възпроизвеждат преки възприятия, придобити в резултат на дългогодишно съседство с процесния имот, и кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателствени източници, се изяснява следното:

2

Приживе Г. А. К., ЕГН: **********, наследен след кончината си на 16.02.1980 г. от своята съпруга Т. Б. С., ЕГН: **********, починала на 16.04.1982 г., и от синовете си Д. Г.

К., ЕГН: **********, починал на ***** г., В. Г. К., ЕГН: **********, починал на 02.02.2013 г., и В. Г. К., ЕГН: **********, починал на ***** г., неформално отстъпил на третия от тях дворно място в с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, в което последният, по занятие зидар, построил къща. В нея той и съпругата му П. Р. К., ЕГН: **********, починала на ******* г., живели явно и необезпокоявано от началото на 70-те години на миналия век до смъртта си и отгледали децата си в лицето на ищците, които са и техни законни наследници.

Стопанисвали прилежащия й двор, а в находящата се в границите му плевня се грижили за крава и магаре.

Видно от Скица изх. № 297/25.03.2021 г. (л. 3), издадена от Общинска администрация – Първомай и заверена без регулационни изменения към 17.05.2023 г., по действащия план на с. Искра, одобрен със Заповед № 308 от 1971 г., парцелът е заснет като УПИ № ******* в кв. **, предназначен за жилищно строителство, с площ от ***** кв. м., приложени улична и дворищна регулации, административен адрес: *******, и граници: улица, УПИ № *******, корито на р. К. и УПИ № *******, застроен със следните постройки в режим на търпимост по §16 от ЗУТ, съгласно Удостоверение изх. № 94-00-1689/10.05.2023 г. (л. 14), издадено от Община Първомай: ½ масивна жилищна сграда със застроена площ от 69 кв. м., масивна жилищна сграда (лятна кухня) със застроена площ от ** кв. м., полумасивна стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м., и е записан на Г. А. К. и В. Г. К..

Наред с ищците универсални правоприемници на първия от двамата са и ответниците Д. Д. и Т. В., които са деца на сина на съпругата му Т. С. – С. Д. С., ЕГН: **********, починал на 07.01.2003 г., ответницата Г. А., която е дъщеря на сина му Д. К., и ответниците Г. Ш. и З. Ш. – деца на сина му В. К..

При очертаните фактически положения съдът по правилото на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищците претендират съдебна защита за установяване на правото си на собственост върху процесния имот с твърдения, че не разполагат с легитимиращ ги нотариален документ и че са наследили същия от родителите си, които на свой ред са го придобили по давност.

Казаното разкрива правен интерес от завеждане на иска и респективно сочи на неговата процесуална допустимост, а успешното му провеждане е предпоставено от пълно доказване на така заявените придобивни способи.

Фактическият състав на придобивната давност е регламентиран в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС – правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение съответно на десет или пет години в зависимост от вида му съответно на недобросъвестно или добросъвестно.

Владението е обяснено от чл. 68, ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че 3 се характеризира с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на фактическа власт върху вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен (animus domini) – намерението за своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съдебната практика извежда от тях по логически път изисквания към давностното владение – да бъде явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено (в този смисъл Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.). И по-конкретно, нужно е непосредствено и нескрито служене с обекта с действия, типични за собственика и отблъскващи фактическото му господство по начин, че да може да ги узнае – например за недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване, облагородяване, обработване и др. Постоянството не е непременно въздействие във всеки един момент, а означава да не е инцидентно с епизодични и значително отдалечени времево постъпки и да не търпи чужда намеса. За улеснение на доказването чл. 83 от ЗС презумира, че владелият в различни времена е владял и в промеждутъка.

Владението е спокойно, когато не е започнато или поддържано от владелеца с насилие – употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на притежателя, и се смущава само от такива негови деяния, които манифестират трайната му съпротива срещу поведението на владеещия несобственик, но не и от отправяне на взаимни извънсъдебни претенции, спорове или свади помежду им (в този смисъл Решение № 262/13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., Решение № 376/12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., и Решение № 43/13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о.).

Давностният срок тече от установяване на владението и се прекъсва в лимитативно уредените от закона хипотези – а именно с изгубването му за повече от шест месеца, както е указано в чл. 81 от ЗС, и при общите постановки на чл. 116 от ЗЗД, приложими по препращане от чл. 84 от ЗС: признаване от владелеца на чуждото право на собственост, предявяване на иск за защитата му или предприемане на действия за принудително изпълнение въз основа на валидно изпълнително основание (в този смисъл Решение № 43/13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о.).

Събраните по делото доказателства убеждават, че ищците са законни наследници от първи ред на своите родители В. Г. К., ЕГН: **********, и съпругата му П. Р. К., ЕГН:

**********, починали съответно на ***** г. и ******* г., които през 70-те години на миналия век, т. е. по време на гражданския си брак, са установили фактическа власт върху процесното дворно място и находящата се в него жилищна сграда. В изминалия от заживяването си в имота до смъртта на първия от тях период с продължителност от около четиридесет и пет години съпрузите са осъществявали явно, непрекъснато, постоянно, несъмнено и необезпокоявано фактическо господство върху него с намерение на своене, което са демонстрирали спрямо всички, включително и пред ответниците. Обитавали са къщата като единствено жилище, ползвали са и са стопанисвали не само нея, но и 4 прилежащия й двор, в който се намират и несамостоятелни постройки в режим на търпимост по §16 от ЗУТ.

От казаното може да се заключи, че десетгодишната давност за придобиването на имота е изтекла по времетраене на брака им с правния ефект по чл. 13, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г.), който според чл. 103 от същия кодекс е бил приложим и за имуществата, придобити от съпрузи по заварени към влизането му в сила бракове. Нормата на чл. 13, ал. 1 от СК (отм.) гласи, че недвижимите и движимите вещи и права върху тях, придобити от брачните партньори, независимо на чие име, през време на брака, принадлежат общо на двамата, с изключение на тези по наследство или дарение.