Решение № 1055 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330203921 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-0333-000476 от 08.06.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на К. В.

С. ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 3000( три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 ( дванадесет месеца) за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание. Жалбоподателят К. В. С. редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощения адвокат К. У..

Административнонаказващия орган –

Началник група ОДМВР

Пловдив, РУ - Стамболийски, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, оспорва в писмено становище, подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 11.04.2024 г., около 13.45 часа в гр. Перущица на бул. Иван Вазов до номер 72, като водач на личния си лек автомобил СИТРОЕН КСАРА 1.6 И с 1 рег.№ ***, К. В. С. управлява автомобила като използва път отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки движения, маневри с цел преднамерено изваждане на МПС извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на предните водещи колела „Дрифт“.

Констатираното нарушение било квалифицирано от актосъставителя Х.

В. Д. по чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата. Актът с бланков № АД 536385/11.04.2024г. бил подписан без възражения от нарушителя С..

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Д. заявява, че той е съставил акта и че поддържа същия по изложените в него констатации.

Свидетелят си спомня, че нарушението било установено в гр. Перущица, на бул. Иван Вазов по време на проверка за нарушена заповед за незабавна защита. По същото време, свидетелят, който познавал жалбоподателя и автомобила му, тъй като от РУ-Стамболийски обхождали района на село У., от където бил С., забелязал, че същият като водач на лекия автомобил започнал да върти гуми и изнася колата наляво и на дясно, така създавал предпоставка за ПТП, тъй като имало хора на улицата.

От показанията на св. А.Ф.К. се установява, че двамата с жалбоподателя са приятели и той на 11.04.2024г бил с него в гр. Перущица, за да обядват.

След като приключили обяда, К. потеглил с автомобила, но за да не загасне същия подал повече гориво, гумите изпищели, тъй като били зимни. След като се прибрали в село У., пристигнали органи на полицията, които му крещели, че правил „Дрифт“, били го задържали и написали АУАН в РУ – Стамболийски. Свидетелят, твърди, че при потеглянето, освен просвирване на гумите, колата не била занесла по пътя, на който нямало други автомобили и пешеходци.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и К. като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото. По отношение на св. показания на К., същите се кредитират, в частта покриващи фактите относно място на движение на лекия автомобил, марка, поведение на автомобила( изсвирване на гуми) или за развиващите се обстоятелства, възприети от всички свидетели поотделно и в съвкупността, поради липсата на противоречия в тази част.

По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза изготвена от вещото лице – В. С., с която се дава извод, че с процесния автомобил е възможно да се извърши т. нар. „дрифт“ или пробуксуване под формата на триене на гумите, при което водачът контролира този процес.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в 2 сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и подписан от него.

Със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Целта на законодателя е санкционирането на съзнателно, опасно шофиране, чрез извършването на определени маневри, създаващи опасност за участниците в движението, които следва да се извършват само на определените за това места и не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване – за превоз на хора и товари.

В процесния случай вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства- разпит на свидетелите – Д., и частично от разпита на св. К., както и от писмените доказателства АУАН, заповеди за компетентност, справки и изгответна АТЕ. Установено е умишлено и съзнателно опасно шофиране от страна на жалбоподателя, като този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В случая правилно е установено, че се касае до налична съвкупност и то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да бъде приведено извън контрол, като така на практика поредицата от свързани и последователни действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл. 104б от ЗДвП

Неоснователни са изложените доводи от страна на защитата, че лекият автомобил не може да извърши „дрифт“, тъй като бил технически непригоден.

Този факт беше опроверган от съдебно-автотехническата експертиза по делото, която посочи, че няма пречка с процесния л. а. да се извърши пробуксуване и триене на гуми под контрол на водача. Няма съмнение, а и потвърдено от показания на св. Д., че рязко подаване на газ и превъртане на гуми, в резултат на което автомобилът е поднесъл са действия, лично извършени от водача на лекия автомобил. Съдът кредитира показанията на св.

Д., че жалбоподателят- водач, няколко пъти е извършвал забранени от закона маневри с лекия автомобил, като по отношение на рязкото подаване на газ, достоверност се намери и в показанията на св. К.. Показанията на двамата свидетели хронологични, последователни и подкрепящите се от събрания доказателствен материал и очертават в пълно обективната страна на състава на нарушението.

Форсирането на автомобила, превъртане на задвижващите колел а, 3 вследствие на което автомобила е изведен извън контрол очевидно е с демонстративна цел да покаже възможностите на автомобила и водача и несъмнено създава опасност за движението и не се вписва в разбирането за обичайно ползване на пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Затова правилно е санкциониран водачът на л. а. с предвидените за това нарушение кумулативно наказания във фиксирания от закона размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца.

Административното нарушение е извършено както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице. При определяне вида и размера на наказаниeто за извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, АНО е наложил опредените конкретни размери в закона чл.175а, ал.1 от ЗДвП на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание различно или под законоустановения размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива.

Не се наблюдават съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Такива представляват липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно описание, което не позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган.

В акта точно е описано, мястото на извършване на административното деяние, както и обстоятелствата около неговото осъществяване, а именно – извършване на резки маневри и преднамерено извеждане на МПС-то извън контрол, чрез загуба на сцепление. Не се събраха доказателства, които да опровергаят посочените в АУАН факти, каквато възможност бе дадена на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, сумата от 419 лв., платена от бюджета на съда за изготвената съдебно-автотехническа експертиза.

Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ 4 наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0333-000476 от 08.06.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на К. В.

С. ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 3000( три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 ( дванадесет месеца) за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. В. С. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд сумата от 419 лева - възнаграждение за вещо лице, изготвило съдебно-автотехническа експертиза в районната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5