Решение № 614 от 17.11.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2001/2022
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 17.11.2022
- В сила
- 06.12.2022
- Състав
- Валери Цветанов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал.1 т.5а · Наказателен кодекс
- чл.78А · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. Плевен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20224430202001 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375 от НПК.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.10.2022г. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е установил, че са налице основанията на чл.78А от НК по образуваното срещу Л. В. Х. от гр.Плевен, досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 131, ал.1 т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на подсъдимия Л. В. Х. от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. Плевен представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.
Подсъдимият Л. В. Х. се явява в съдебно заседание. Подсъдимият Х. съжалява за извършеното. Моли съда да постанови решение, с което да го признае за виновен и да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
През периода от 2004 година до 2010 година, свидетелят М.Г.П. живяла на съпружески начала с подсъдимия Л. В. Х., като от съвместното им 1 съжителство две родени *** - Д. Л. Х. и пострадалата Е. Л.а Х.а с ЕГН:
**********.
През 2010г. обаче двамата родители се разделили, като двете *** останали да живеят при своята *** М.Г.П. в гр. София, а подсъдимият Х. заживял заедно с *** си - свидетелите С. и В. Х., също в гр. София.
По взаимно разбирателство между ***, през периода от неустановен ден през месец септември 2014г. до неустановен ден през месец ноември 2014г. пострадалата Е. Л.а Х.а се преместила да живее при *** си Л. Х., но след това отново се върнала в при *** си.
През 2015 година, М.П. се преместила да живее в гр. Бургас, заедно с двете си *** и новия си приятел - С.С.М.. От този момент, до есента на 2017 година, Л. Х. не осъществявал редовни контакти с двете си ***. През месец октомври 2017 година, въз основа на взаимно съгласие между подсъдимия Л.
Х. и М.П., двете *** отново имали редовни контакти с *** си и дори го посещавали в дома му, включително с преспиване.
На 14.02.2018 година, в гр. Бургас под давлението на подсъдимия Л. В.
Х., малолетните към онзи момент Е. и Д. Х.и посетили ЦОП - Бургас, където подали неверен писмен сигнал срещу своята *** М.П..
На база визирания сигнал, още същият ден двете *** били изведени от жилището на *** им М.П., и настанени в хотел ***, в гр. Бургас, заедно с *** им Л.. На следващия ден - 15.02.2018 година, Л. Х. депозирал искова молба по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс, за предоставяне упражняването на родителките права над двете *** и определяне режим на лични контакти с *** им.
С Решение № 471/21.03.2018 година по описа на Районен съд - Бургас, било утвърдено постигнато между Л. Х. и М.П. споразумение, съгласно което упражняването на родителските права над двете им *** било предоставено на ***та – подсъдимият Л. Х., а на М.П. бил определен режим на лични контакти.
От тогава - 21.03.2018г., ***та Д. и Е. Х.и се преместили да живеят при *** им – подсъдимият Л. Х., в дома на *** му, находящ се на адрес гр. София, ул. ***.
До месец септември 2019 година, отново под давлението на подсъдимия, ***та Д. и Е. Х.и нито виждали *** си, нито контактували с нея по какъвто и да било начин.
През месец септември 2019г. обаче, между М.П. и подсъдимият Л. Х. в 2 присъствието на ***та Е. Х.а, Д. Х., била проведена среща в гр. Бургас. Тогава подсъдимият разрешил на ***та и *** им да възобновят контактите си и М.П. отново започнала да вижда ***та си и се чува с тях редовно чрез телефонни разговори и текстови съобщения в мобилни приложения.
По време на Коледните празници през 2019 година, пострадалата Е. Л.а Х.а посетила дома на *** си в гр. Бургас. Именно тогава й споделила, че всъщност *** й Л. Х. постоянно я тормозел. Обиждал я и дори си позволявал да й нанася удари. Смутена от заявеното от *** й, с надеждата, че ако е поблизо до ***та си ще може да им укаже помощ в нужен момент, на неустановена дата през месец януари 2020 година, М.П. се преместила да живее в гр. София. Тогава пострадалата Е. Х.а започнала да я посещава почесто. При тези посещения й споделяла за тормоза и насилието, които *** й Л. упражнявал редовно върху нея. Е. Х.а няколкократно изразила желание да се премести да живее при *** си, но подсъдимият Л. Х. категорично отказвал.
Подразнен от факта, че *** му иска да се премести да живее отново при *** си и явната неприязън към М.П., през този период подсъдимият Л. В. Х. започнал да се обажда по телефона ежедневно - всяка сутрин на М.П..
При тези телефонни разговори той отправял обиди по адрес на *** им, наричайки я *** и ***. Удрял я. Замерял я с предмети, като дявал възможност на ***та М.П. да слушала виковете, писъците и стоновете на *** си.
Тези телефонни комуникации продължили около месец - до края на февруари 2020 година, когато за да преустанови системния физически и психически тормоз нанасян от *** й, пострадалата Е. Х.а се преместила да живее отново в дома на своята *** в гр. София.
Тъй като по същото време в Република България било обявено извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирус „Ковид-19“ и учебните занятия на пострадалата Е. Х.а били преустановени от властите, същата се преместила с *** си - М.П. отново да живеят в гр. Бургас.
През месец май 2020 година, поради започване на присъствени учебни занятия и изразено желание от страна на подсъдимия Л. Х. да види *** си, Е.
Х.а се върнала да живее при него в гр. София за период от около един месец, до приключването на учебната година.
През периода на лятната ваканция, Е. Х.а посетила два ученически лагера, след което се прибрала при своята *** в гр. Бургас, но при наближаването на новата учебна 2020/2021г., през месец септември 2020 3 година, М.П. и пострадалата Е. Х.а отново се върнали в гр. София.
Знаейки за постоянния физически и психически тормоз, който ***та нанасял над пострадалата Е. Х.а, ***та М.П. провела разговор с подсъдимия Л. Х., с настояване *** й да живее при нея. Подсъдимият Х. обаче, категорично се възпротивил и позовавайки се на съдебното решение, с което му били предоставени родителските права, настоял пострадалата да се върне в дома му. Поставена пред невъзможността да разреши спора чрез разговори с подсъдимия Л. Х., ***та М.П. изпратила отново пострадалата Е. Х.а да живее при него в гр.София.
Още от преместването си в дома на *** си, пострадалата Е. Х.а отново била подложена от него на системен - ежедневен психически и физическо тормоз. Подсъдимият Л. Х. изразявал постоянно недоволство от поведението на *** си и отново започнал да й отправя обидни реплики. Принуждавал я да върши цялата домакинска работа в жилището и подновил физическите посегателства над нея.
При всеки такъв случай подсъдимият Л. Х. се обаждал по телефона на М.П. и пак чрез предоставяне на възможност да слуша по телефона, нанасял удари по пострадалата Е. Х.а и я обиждал с нецензурни изрази.
Това продължило почти ежедневно до края на месец септември 2020 година, когато след пореден скандал подсъдимият Л. Х. изгонил пострадалата Е. Х.а на улицата без никакъв багаж. Тогава пострадалата Е. Х.а се свързала с *** си М.П. и отново отишла да живее при нея в гр. София.
От тогава пострадалата Е. Х.а отказвала да се върне при *** си и съжителства с *** си М.П., като контактите й с подсъдимия Л. Х. били основно дистанционни, чрез мобилна комуникация.
На 30.03.2021година, пострадалата Е. Х.а била на ***, когато отишла на гости в дома на своята *** Ц.П. - *** на М.П., живуща в с.Гривица, обл.
Плевен, на ул. ***. Подсъдимият Л. Х. разбрал, че тя е там, и още същият ден 20:30 часа отишъл в с. Гривица, обл.Плевен. Там спрял автомобила си пред дома на Ц.П.. С него бил и *** му Д. Х., когото накарал да влезе в къщата и да извика ***.
По това време пострадалата Е. Х.а била в къщата със своя приятелка.
Като видяла ***, излязла в двора на имота. От там видяла подсъдимия Л. Х. и от дистанция го попитала за причината на посещението му. Подсъдимият Л.
Х. обаче влязъл в двора на имота, хванал *** си за косата, започнал да я удря с ръка по главата и да я рита по краката. Пострадалата Е. Х.а се опитала да се 4 отскубне от захвата му, крещяла от болка и се хванала с ръце за намиращо се в близост дърво. *** й обаче със сила я издърпал към автомобила си.
В този момент свидетелят С.И., който живеел в съседство чул крясъците на Е. Х.а и се притекъл на помощ. Влязъл в двора на П. и там видял как подсъдимият Л. Х. държал с едната си ръка пострадалата за косата, а с другата я дърпал за блузата. Свидетелят С.И. подвикнал на подсъдимия Х. с призив да преустанови тормоза над детето, и той я пуснал, след което излязъл на улицата.
Веднага след като подсъдимия я освободил от силния си захват, пострадалата Е. Х.а се свързала по телефона с *** си М.П.. Разтреперана от поведението на *** си, тя й споделила за случилото, след което подала сигнал и на телефон 112.
На място бил изпратен екип на Първо РУ - Плевен, в състав от свидетелите И.Д. и В.С.. Същите разговаряли с присъстващите лица, след което подсъдимият Х. си тръгнал заедно със *** Д. Х.. По-късно в същия ден, М.П. отишла в с. Гривица, от където взела *** си и заедно с нея се прибрали в гр. София. На следващия ден двете посетили съдебен лекар - *** А.А. в КСМД при МУ - София, който издал съдебномедицинско удостоверение № V-98/2021r.. В удостоверението били отразени находките при прегледа на пострадалата, с установени кръвонасядания в областта на дясната мишница и лявото коляно, които са й причинили болка.
На пострадалата Е. Х.а е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от чието заключение е видно, че същата е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването.
Назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза, от която е видно, че на пострадалата е била нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в три кръгловати насинявания по външната средна повърхност на дясната мишница и подобно насиняване по страничната повърхност на лявото коляно, довели до болки и страдания за пострадалата, без разстройство на здравето. С оглед тази медико-биологична квалификация, в хода на разследването е установено, че на пострадалата Е. Х.а е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс. Установена е и причинноследствена връзка между действията на подсъдимия Л. Х. и причинените на пострадалата телесни наранявания.
От Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село, Център за 5 обществена подкрепа гр. Бургас и Районен съд гр. Бургас за изискани и предоставени копия на документи - социални доклади, съдебни решения и др., от които се установяват дългогодишните спорни отношения между *** и травмираността на ***та от поведението на ***та.
От приобщения обем от доказателствен материал, са установени всички значими факти, свързани с механизма на извършване на деянието.
В хода на разследването е съобразено, че за да е съставомерно извършено деяние по смисъла на чл. 131, ал. 1, т.5а от НК / причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие/ Законодателят е предвидил обективна предпоставка извършеното деяние да е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което са намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
Разпечатката съдържа 49 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de181fe9-f3b8-446c-86fb-5a19504fd5d2