Решение № 105 от 15.02.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1921/2021
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 15.02.2022
- В сила
- 06.06.2022
- Състав
- Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 , ал.4 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал.1 т.1,2 и 3 · Закон за измерванията
- чл. 6, ал.1 т.1,2 и 3 · Закон за измерванията
- чл. 6, ал.1 т.1,2 и 3 · Закон за измерванията
- Чл. 461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 , ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 481, ал.1 · Кодекс за застраховането
- член 483 , алинея 1 , точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 · Кодекс за застраховането
- Чл. 638, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647 , ал.4 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Пазарджик, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201921 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Х. К. като законен представител на ВИКТОРИА В ЕООД , гр.П. , ул.“В. против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия Г № 0033262 на ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника, поддържа жалбата и искането си за отмяна на НП с конкретни доводи относно незаконосъобразност на ЕФ, обуславяща претендираната му отмяна .
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище на своя процесуален представител ( л. 41-42) настоява да се потвърди ЕФ и претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
На 05.07.2020 г., в 10.46 часа, с ATCC TWIN CAM №SD2D0027 било заснето на АМ Тракия, км. 70 движение с посока П. превозно средство полуремърке с ДКН ****, за което МПС не е имало към момента на това движение сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО).
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на дружеството – жалбоподател (л.38).
С издадения ЕФ за извършеното нарушение на член 483 , алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 КЗ вр. Ал.1т.2 вр. Чл. 461, т.1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева ЕФ не е процесуална неизправен, тъй като има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение , чиято посока е отразена – тоест несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, че се касае именно за такова, което по отношение на автомобил, собственост на юридическо лице, без сключен договор за ЗЗГО е нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни текстове .
Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС , за което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор. Не могат да се споделят възприети в някои съдебни решения съображения, че както управлението, така и липсата на договор следва да бъдат установени към един и към момент – при заснемането с АТСС, респ. и именно от това средство. Редакцията на нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност. Тоест, съвсем ясно е предвидено, че установяването с техническо средство или система е по отношение на управлението , а проверката относно наличието на договор може и да не бъде извършена с такова. Както става ясно от писмото на л. 14, информацията за наличието на договор се зарежда от ползваната система още при самото 2 заснемане ( справка на л. 26-27) , като такава проверка се прави и допълнително впоследствие преди издаване на ЕФ.
Неговото издаване в процесния случай е на посоченото законово основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).. Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ , като и двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач) , като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1,т.1 от КЗ е само досежно наказанието ( … се налага имуществена санкция по ал. 1 ).
Законодателното решение е разграничението на чл. 638, ал.1 и на чл. 638, ал.3 КЗ , доколкото в двата случая се понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за ЗЗГО за притежаван автомобил да е относно предвидения различен ред за реализиране на отговорността. В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на административно-наказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установени нарушение по чл. 638 , ал.1 и ал.3..
За нарушението обаче по ал. 4 на чл. 638 редът е различен. Той е регламентиран с чл. 647 , ал.4 КЗ- издаване на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление ( за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – със АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Чл. 638, ал.1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика. Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна ( без значение дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 3 само по отношение на лице, което е водач (МПС се управлява) – и по същия ред. Нормата на чл. 638, ал.4 предвижда ясно и категорично отговорност за собственика ( виж изр. ІІ) , но при установено по посочения специален начин( чрез АТСС) управление на МПС. Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение. Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ освен, че І. се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества : по ал. 1собственика ( чл. 438, ал.1 т.1) , а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и ІІ.различни изпълнители деяния: 1. По ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил , а по 2. ал.3- управление на МПС, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В първия случая се санкционира неправомерно действие, а във втория - неправомерно бездействие. Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен този застрахователен договор , отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а собственикът ще отговаря по ал.1 – за неизпълнение на задължението си сключване на договора, а ако той управлява МПС – по ал.1 ; защото субект на нарушението по ал. 3 на чл. 638 е водач и несобственик. Тоест – отговорността на собственика по ал.1 на чл.
638 КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила, достатъчно е да притежава правото на собственост върху него и да не е сключил застрахователния договор. Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на АУАН и НП.
Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл. 647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.
Тези норми ( втората санкционна) въвеждат самостоятелен ( спрямо коментираните горе два) състав на нарушение, като отговорността е за собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата. Неправилно се възприема от някои съдилища, че щом се касае управление на МПС отговорност следва да носи само водача и е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл. 638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на предвидената имуществена санкция, тоест досежно наказанието,но не и досежно основанието за реализиране на отговорността – тоест самото нарушение.
Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да 4 въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл. 189 , ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. И мотив, че волята е именно такава, са изричните решения да се санкционира на това основание само собственика ( чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал. 5 на чл. 189 -деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за управление със скорост над позволената ( нарушението е различно и негов субект може да е само водач, освен в хипотезата по чл. 188 )
И тъй като чл. 647, ал.3 от КЗ, препраща ( само !) към реда и условията на ЗДвП (но не и основанията) за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС е мобилна ( виж и на л. 21), поради което следва неизменна проверка и дали са спазени нормативните изисквания при ползването й.
В процесния случай движението е заснето от видеокамера за контрол по КЗ на движещи се МПС. Тя е била част от ползваната и описана във фиша АТСС ; дефиниция по §6 ДРЗДвП - т. 65. Същата е функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 20. Както става ясно от методическите указания на л. 21 и сл. процесното АТТС наречено АИС“Трафик“ има няколко компонента, като два от тях са радарен сензор - ползван при контрол на скоростта и камера ползвана и при контрол на скоростта и при такъв за ЗЗГО. При последния 5 вид контрол – за ЗЗГО, всъщност се ползва само камерата – за заснемане движението на МПС и паралелно се активират данни от Гаранционния фонд за сключени договори. Тоест нито за заснемане на движението, нито за проверка на факта за сключения договор се ползва измервателен уред ( както при контрол на скоростта, когато се ползва радарния сензор, който я измерва).
Доколкото камерата не е измервателен уред, тя не подлежи на първоначално сертифициране от Българския институт по метрология , нито на периодична проверка. Ползваната камера не подлежи на проверка от БИМ , на каквато проверка подлежат „ средствата и съдовете за измерване“ съгласно чл. 6, ал.1 т.1,2 и 3 от Закона за измерванията, защото тя самостоятелно, тоест така, както е ползвана) не е средство за измерване.
Самостоятелното й ползване, като отделен компонент от одобрената АТСС е предвидено в методическите указания за дейността с АТСС, като в т.1.3.2 е дадено определения за различните функционалности на системата. Става ясно, че освен за заснемане и регистриране на нарушения, касаещи скоростта на движение ( където се ползват и радара и камерата , освен другите компоненти ( виж ги на абз.І, стр. ІІ от Указанията) , може да се ползва и само камерата TWIN CAM, която е за виж абзІ, на стр.ІІ ANPR за автоматично разпознаване на регистрационни номера във връзка с регистрирано движение на ( разпознати номера на) МПС без сключен договор за ЗЗГО. В т. 9 от Методическите указания е предвиден именно редът за обработване на установените и заснети МПС без сключена ЗЗГО и издаване на ЕХ за това нарушение. тоест , предвидени са практически действия при ползване на единия компонент на АТСС – камерата, при тази специфична функционалност – само за заснемане движение на МПС и разпознаване на номера във връзка с контрола по сключване на посочената застраховка.