Решение № 9 от 04.02.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Гълъбово, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20245550200195 по описа за 2024 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №******г. изд. от С.П.Б. на длъжност Началник на РУ-Гълъбово в ОД на МВР-Стара Загора, с което на В. В. Н. е ЕГН:**********, с постоянен адрес: ****** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изцяло описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител - адв.П. Д. от СтАК , който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Представя становище по жалбата в което твърди, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано. Намира ,че не са налице пороци в акта. Прави възражения за прекомерност на адвоканското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази 1 разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2024г., жалбоподателят Н., се отправил с л.а. БМВ 530Д с per номер ****** негова собственост от бензиностанция АМК в гр.Гълъбово към автомивка в центъра на същия град. Пасажер в автомобила бил св. Д.Г.Г.. При движение по бул.

„Република“, водача установил, че е забравил свои вещи на бензиностанцията и предприел маневра „обратен завой“ в пътния участък в близост до пазара в гр.Гълъбово, при която маневра автомобила поднесъл и се приплъзнал по пътното платно.

Извършващите обход със служебен автомобил полицейски служители- св. Т.

М. М., Д. Ж. Д. възприели лично действията водача, спрели автомобила , заявили, че с действията си е предизвикал възмущение на преминаващи пешеходци и поискали обяснение за мотивите му да извърши такава маневра. Свидетелите, в показанията си пред съда изрично сочат, че пътната настилка е била суха.

Съгласяват се, че поднасянето на автомобила по пътното платно е било еднократно и кратко.

Жалбоподателят Н. обяснил причината за маневрата, а поднасянето обяснил с необходимостта да завърши обратния завой бързо, защото забелязал светлини на приближаващ се автомобил.

Свидетелят М. не приел обясненията и съставил против водача на лекия автомобил – жалбоподателя Н. АУАН в който посочил ,че водача виновно е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Впоследствие жалбоподателя Н. не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено

Наказателно постановление №******г. изд. от С.П.Б. на длъжност Началник на РУ-Гълъбово в ОД на МВР-Стара Загора, с което на В. В. Н. е ЕГН:********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.

175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП за това, че на за това, че на 18.07.2024 г. в 22:32 часа, в гр.Гълъбово по бул.Република 55 управлява л.а.

БМВ 530Д с per номер ****** негова собственост, като 1: Водачът подава рязко газ, форсирайки двигателя, в следствие на което задните задвижващи колела преплъзват по асфалтовата настилка и автомобилът се измества в ляво и дясно успоредно на оста на пътя, с тези си действия не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетелите, както и от присъединените на основание чл.

283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, описано в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради следните правни съображения:

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана 2 на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б , т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба е регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се вменява нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП изразявящо се в това, че управлявайки лек автомобил . БМВ 530Д с per номер ******, негова собственост, водачът В. В. Н. е ЕГН:********** използва път за обществено ползване не по предназначението му, а с цели изразяващи се в подаване рязко на газ, форсирне на двигателя, в следствие на което задните задвижващи колела преплъзват по асфалтовата настилка и автомобилът се измества в ляво и дясно успоредно на оста на пътя, с тези си действия не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари.

Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари , а с цел умишлено странично приплъзване. От показанията на свидетелитеполицейските служители М. и Д. се установява, че те са приели поведението на водача като дрифт, поради което е и бил спрян за проверка.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

По делото е безспорно установено, не се оспорва и от самия жалбоподател, че на въпросната дата и място именно той е управлявал л.а. процесния лек автомобил по бул. «Република» в гр.Гълъбово. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че при обратен завой по бул. Република“ в пътния участък в близост до пазара, управлявания от жалбоподателя автомобил се е приплъзнали и изместил в ляво и дясно успоредно на оста на пътя.

Във връзка с описанието на констатираното нарушение в АУАН и в НП и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели, съдът констатира несъответствие между възприетото от полицейските служители и квалификацията , която дават на деянието- всички свидетели , в т.ч. актосъставителя говорят за маневра, извършена от водача при която автомобила е приплъзнал по пътното платно, но въпреки това, маневрата не е била извършева н разрез с нормативните правила- маневра е всяко изменение на ППС спрямо пътя или другите участници в движението, като преди започване на каквато и да е маневра, водачът следва да се убеди, че няма забрани за извършването й; да се убеди, че няма да застраши другите участници в движението или себе си; да сигнализира, като подаде своевременен, ясен и достатъчен за възприемане сигнал. В конкретния случай, водача съвсем убедително е обосновал и необходимостта от извършването на маневрата.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно 3 главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство лица /тримата свидетели очевидци, актосъставителя, полицейския служител присъствувал при установяване на нарушението и съставянето на акта и пасажера в автомобилаи описаната от тях обстановка от гледна точка на атмосферни и пътни условия, неустановено се явява обстоятелството дали водачът - жалбоподателя Н. преднамерено е приплъзвал автомобила при движение в кръговото кръстовище или дали този резултат е последица от неумели действия- непремерено натискане педала за подаване на газ, поради припряност от наближаващ автомобил или техническа неизправност на управлявания от водача автомобил.

Съдът намира, че с ъбраните в съдебното производство доказателства са индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на движение при извършенто движение по кръгово кръстовище може да бъде всяко от гореизброените обстоятелства.

Следва да се отбележи, че от АНО не са събрани доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден и час. След като именно неизпълнение на законово определената цел е в състава на административното нарушение, то съставомерния елемент е именно целта на водача. В конкретния случай нито при проверката, нито при съставяне на АУАН, нито след това е взето под внимание или проверено твърдяното от водача , че поднасянето на автомобила не е следствие от негови целенасочени действия към такъв резултат, поради което е недоказан и състава на конкретното твърдяно административно нарушение, за което е издадено атакуваното НП.

Наличието на едно предположение, че би могло жалбоподателят, като водач на лек автомобил с цел изразяваща се в умишлено странично приплъзване да използва обществен път не по предназначение не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение.

Имайки в предвид разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, съгласно които наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано и на това основание следва да бъде отменено изцяло.

При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.

При този изход на процеса въззиваемата страна-ОД-МВР- Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на 4 жалбоподателя В. В. Н., ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. /шестстотин лева/ .

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №******г. изд. от С.П.Б. на длъжност Началник на РУ-Гълъбово в ОД на МВР-Стара Загора, с което на В. В. Н. е ЕГН:**********, с постоянен адрес: ****** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно и недоказано.