Решение № 44 от 27.03.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Сандански, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200576 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „********“ ЕООД, с ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул.“Я. С.“ № ****, представлявано от управителя Д. И. К., против Наказателно постановление № 012300373/14.09.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП е съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи и за приложение на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание – жалбоподателя, редовно призован – не се явява, 1 представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В пода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград, редовно призовА. – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно и в подкрепа на становището се представя писмени бележки.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовА., не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

При извършена на 27.06.2023г. около 10.00 часа проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – Ресторант градина „*******“, находящ се в гр. К., Търговски обект ****, К *******, експлоатиран от „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул.“Я. С.“ № ***, представлявано от управителя Д. И. К., и извършена на 13.07.2023г. проверка по документи на търговското дружество, е констатирано, че „*******“ ЕООД – гр. К., в качеството му на „работодател” по смисъла на &1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на 27.06.2023г. лицето И. А. С. с ЛНЧ *******, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Скараджийка“, без да и е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекс на труда, заверено в ТД на НАП.

ОписА.та констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места писмена декларация от И. А.тольевна С., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент при определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. В т.4 и 5 от същата декларация С. е извършила отбелязване, че не е сключила писмен трудов договор с „ *******“ ЕООД – К. и не са и предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като е отразила начална дата, от която е започнала да предоставя 2 работни сила на дружеството „27.06.2023г.“. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка с изх. № 23059625/27.06.2023г.

При проверката по документи в Д"ИТ" - гр. Благоевград, на

10.07.2023г. е представена ч аст от изискА.та с горепосочената призовка вътрешно-фирмената документация на предприятието. Представен е Трудов договор № 2/01.07.2023г., сключен с И. А.. С., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от ТД на НАП е регистриран на 03.07.2023г. в 10.57 часа – след проверката по работни места.

На база на всички тези констатации, материализирани в протокол за извършена последваща проверка № ПР2324102/13.07.2023г., на 13.07.2023 година актосъставителят А. М., в присъствието на свидетеля Д. Х. съставила АУАН № 01-2300373. Същия е предявен на управителя на дружеството и подписан лично от него без възражения.

Въз основа на този акт, на 14.09.2023 година, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2300373, с което за допуснато административно нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

НП е връчено лично на управителя на дружеството Д. И. К. на 03.10.2023 година /видно от отбелязването разписката към самото НП, приложено по делото/.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя А. М. и свидетеля Д. Х., както и от показанията на разпитания в качеството на свидетел И. С..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна стрА. следното:

Жалбата е допустима, а разгледА. по същество – неоснователна, по следните съображения:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие издаване на акт за установяване на административно нарушение по КТ. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.

Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от А. М., на длъжност “главен инспектор” в

Д “ИТ”-Благоевград, която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелката Д. Х., присъствала при извършване на проверката, както и на свид.И. С., която собственоръчно е попълнила декларацията. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на „*******“ ЕООД – К. не са допуснати съществени процесуални нарушения, 4 които да водят до опорочаване на производството.

По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е имал качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Като работодател същият носи пряка отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от трудовото законодателство.

Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение. Безспорно е установено и доказано, че на 27.06.2023г. лицето И. С. е извършвало трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Скараджийка“, като по време на проверката контролните органи установили, че същата била на скарата, в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като дружеството-жалбоподател не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с И. С. от 27.06.2023г.

Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че „*******“ ЕООД – К. е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на работника – И. С., към момента на констатиране на нарушението – 27.06.2023г. и не е изпълнило задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.

Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя – „ *******“ ЕООД – К., но че работи за него от 27.06.2023г., на длъжност - „Скараджийка”.

Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“, 5 тоест визирА.та разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

Предвид изложеното съдът намира, че от фактическа стрА. констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно описано, като е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано извършеното нарушение, а именно: работодателят не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила от работника Гюлер Ибрахим, като трудови чрез сключване на писмен трудов договор.

Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в несъставяне на трудов договор в писмена форма от стрА. на работодателя по отношение на лицето сочено като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният случай за работодателя „СТ ******* ЕООД – К..

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, за което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането не следва да се А.лизира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма. Наемането на работна сила се урежда само и единствено със сключване на трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирА..

Следва да се отбележи и, че съдебната практика е трайна и последователна и е приела, че за да се установи съществуването на трудово правоотношение, то към момента на установяването му трябва да е налице изпълнение на трудови задължения от стрА. на работника, които се изпълняват на определено работно място и при спазване на определено работно време. Ако работника декларира пред служителите на ДИТ/както е и в настоящият случай/, че е нает на определена длъжност, има вменени задължения с оглед работата си, има определено работно място, спазва работно време и почивки и изпълнява нарежданията на работодател спазвайки 6 трудова дисциплина, всички тези фактори индикират съществуващо трудово правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката лицето е работило без трудов договор.