Решение № 1038 от 14.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Русе, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20254520107277 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът Бест Кепитъл България ЕАД /с предходно наименование Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД/ твърди, че на 08.06.2022 г. между „Креди Йес" ООД (кредитор), от една страна и ответницата Н. Д. Т. (в качеството на кредитополучател) от друга, бил подписан Договор за паричен заем № 223016 на стойност от 2000 лева. С Договорът било уговорено тази сума да бъде заплатена на 15 броя вноски. Първата падежна дата била на 08.07.2022 г., а последната вноска била уговорена за 08.09.2023 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период била в размер на 2573,35 лева. Длъжникът направил плащания в общ размер на 311 лева, от които 104,96 лева – погасена главница; 66,60 лева – погасена договорна лихва и 139,44 лева – погасени неустойки.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (с настоящо наименование „Бест Кепитъл България" ЕАД) в качеството му на цесионер сключили Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес" ООД като цедент, цедирал вземането си по Договор за кредит на ищеца, като съгласно Договора за цесия, „Креди Йес" 1

ООД прехвърлило на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (с настоящо наименование „Бест Кепитъл България" ЕАД) парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за кредит № 223016, сключен между „Креди Йес" ООД и ответницата Николина Д. Т..

Придобитото от ищеца съгласно Приложение № 1 от договора за цесия от 12.01.2024 г. вземане възлизало на 10 087,81 лева, от които 4481,80 лева – главница; 1431,52 лева – договорна лихва и 4174,49 лева – неустойка.

С пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът „Креди Йес" ООД упълномощил ищеца да уведоми от името на „Креди Йес" ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес" ООД, които това дружество е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия. „Креди Йес" ООД, чрез пълномощника си ищеца изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Н. Д.

Т. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото не е било получено лично на посочения адрес, което било надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка като непотърсено.

Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, било образувано ЧГД № 603/2025 г. по описа на Районен съд – Троян. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 334/15.07.2025 г., с която било разпоредено ответницата Николина Д. Т. да заплати на ищеца "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД) сумата от 1895,04 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва, считано от 10.07.2025 г. до изплащане на вземането, 506,75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2022 г. до 08.09.2023 г., както и сумата от 220,83 лева, представляваща разноски по заповедното производство, но ответницата била призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответницата му дължи сумата в 2 размер на 1895,04 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 10.07.2025 г. до изплащане на вземането, 506,75 лева – договорна лихва за периода от 08.06.2022 г. до 08.09.2023 г. и 220,83 лева – разноски в заповедното производство.

В отговора на исковата молба, ответникът Н. Д. Т. чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 334/15.07.2025 г. по гр. д. № № 603/2025 г. по описа на Районен съд – Троян, с която е разпоредено на длъжника Н. Д. Т. да заплати на ищеца сумите в размер на: 1895,04 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва, считано от 10.07.2025 г. до изплащане на вземането, 506,75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2022 г. до 08.09.2023 г., както и сумата от 220,83 лева, представляваща разноски по заповедното производство. Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

На 08.06.2022 г. между „Креди Йес" ООД (кредитор), от една страна и ответницата Н. Д. Т. (в качеството на кредитополучател) от друга, бил подписан Договор за паричен заем № 223016 на стойност от 2000 лева. С Договорът било уговорено тази сума да бъде заплатена на 15 броя вноски, всяка от които в размер на 171.56 лева. Първата падежна дата била на 08.07.2022 г., а последната вноска била уговорена за 08.09.2023 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период била в размер на 2573,35 лева.

Според чл.6 от процесния Договор страните се съгласявали той да бъде обезпечен освен с Ценна книга издадена в полза на Заемодателя и със съгласно някое от посочените чл.10 от ОУ към договора обозпечения : 1. гаранти, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора а именно: две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размерна осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работят по безсрочен трудов договор; да не са Заематели по договор за заем, сключен със Заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да 3 нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; ил и 2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишавала два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; или 3. Първа по ред Ипотека; или 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пътиобщата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Според чл. 8. от договора с подписването му заемателят декларирал, че му било известно, че в случай, че не предоставил договореното в чл.6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, той дължал на Заемодателя неустойка в размер на 2,091.65 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Не е спорно, че кредитополучателят направил плащания в общ размер на 311 лева.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (с настоящо наименование „Бест Кепитъл България" ЕАД) в качеството му на цесионер сключили Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес" ООД като цедент, цедирал вземането си по Договор за кредит на ищеца, като съгласно Договора за цесия, „Креди Йес" ООД прехвърлило на цесионера- ищеца в настоящото производство парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за кредит № 223016, сключен между „Креди Йес" ООД и ответницата Николина Д. Т..

Придобитото от ищеца съгласно Приложение № 1 от договора за цесия от 12.01.2024 г. вземане възлизало на 10 087,81 лева, от които 4481,80 лева – 4 главница; 1431,52 лева – договорна лихва и 4174,49 лева – неустойка.

С пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът „Креди Йес" ООД упълномощил ищеца да уведоми от името на „Креди Йес" ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес" ООД, които това дружество е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия. „Креди Йес" ООД, чрез пълномощника си ищеца изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Н. Д.

Т. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото не е било получено лично на посочения адрес, което било надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка като непотърсено.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, който не бил открит на адреса, като пратката се върнала в цялост с отбелязване, че била „непотърсена".

Следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда 5 действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Дори да се приеме, че ответникът не е получил уведомлението, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.

Изхождайки от предмета на процесния Договор за паричен заем № 223016/08.06.2022 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.