Определение № 526 от 18.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500663 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.

С определение № 722/24.07.2025 г., постановено по гр.д. № 611/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд - Димитровград.

С определение № 1443/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1334/2025 г. по описа на Районен съд - Димитровград, е повдигнат спор за подсъдност пред Апелативен съд – Пловдив за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по предявените от П. М. И. против „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Окръжен съд – Хасково е бил сезиран с предявените от П. М. И. чрез процесуалния му представител адвокат Л Б против „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София установителни искове по чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 7200312396200 от 17.04.2025 г. поради наличие на неравноправни клаузи, а при условията на евентуалност за признаване за установено по отношение на „Ти Би Ай банк" ЕАД - София, че клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от този договор за кредит, предвиждащи заплащане на застрахователна премия, включена в главницата, в размер на 4 769,40 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1

3 от 3ЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

От своя страна разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК определя, че размерът на цената на иск за съществуване на договор /с изключение на този с предмет вещни права върху имот/ е неговата стойност.

В случая страните са сключили договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г., по силата на който „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София е предоставило на П. М. И. кредит в размер на 13 900 лв., или 7 106,96 евро, като кредитополучателят се е задължил да заплати и застраховка по кредита в размер на 4 769,40 лв., или 2 438,56 евро, а общият размер на кредита е 18 669,40 лв., или 9 545,51 евро, със срок за погасяване до 05.05.2030 г. съобразно одобрен погасителен план. В договора е уговорено също, че годишният лихвен процент за олихвяване на предоставения кредит е 30,40 %, фиксиран за целия срок на договор, лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а при просрочие потребителят дължи лихва за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата в размер на ОЛП, определен от БНБ, + 10 пункта надбавка, като годишният процент на разходите по кредита е 33,95 %, а общата дължима сума от потребителя е 36 513,62 лв., или 18 669,12 евро.

При оспорване основанието за възникване на облигационната връзка, от която произтичат вземанията на ответника против ищеца, и съществуването на договорно правоотношение, т.е. когато се иска обявяване на нищожност на целия договор, а не на отделни негови клаузи, размерът на цената на иска е стойността на договора, за каквато в практиката си /за пример вж. О. № 134/22.01.2024 г. по ч.т.д. № 1958/2023 г. на ВКС - I т. о./ Върховният касационен съд приема, че е оценката на обекта на разпореждане, т.е. паричната оценка на насрещната престация, дадена от кредитора.

В случая предмет на договора за потребителски кредит е сумата 13 900 лв., предоставена на И., върху която са начислени всички акцесорни по договора за потребителски кредит вземания на кредитора като договорена 2 лихва, лихва за забава, застраховка по кредита, които са отделни претенции и макар общата им сума да надхвърля 25 000 лв. /общата стойност на всички престации, дължими от потребителя, е 36 513,62 лв./, те не влияят върху понятието „стойност на договора“.

Неотносими по разглеждания процесуален въпрос са първите три съдебни акта на Върховния касационен съд, цитирани от Районен съд – Димитровград, двата от които касаят иск за частична недействителност на договор за потребителски кредит досежно отделни негови клаузи, а третият – нищожност на договор за поръчителство, докато останалите две цитирани определения са в изложения в настоящото определение смисъл, макар да са различно тълкувани от районния съд.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че родово и местно компетентен да се произнесе по предявените искове е Районен съд – Димитровград, където е постоянният адрес на ищеца, на който съд делото следва да се изпрати.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ, че родово и местно компетентен да се произнесе по предявените от П. М. И. против „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София установителни искове по чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 7200312396200 от 17.04.2025 г. поради наличие на неравноправни клаузи, а при условията на евентуалност за признаване за установено по отношение на „Ти Би Ай банк" ЕАД - София, че клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от този договор за кредит, предвиждащи заплащане на застрахователна премия, включена в главницата, в размер на 4 769,40 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от 3ЗД, е Районен съд – Димитровград, на който делото следва да се изпрати.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500663 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.

С определение № 722/24.07.2025 г., постановено по гр.д. № 611/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд - Димитровград.

С определение № 1443/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1334/2025 г. по описа на Районен съд - Димитровград, е повдигнат спор за подсъдност пред Апелативен съд – Пловдив за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по предявените от П. М. И. против „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Окръжен съд – Хасково е бил сезиран с предявените от П. М. И. чрез процесуалния му представител адвокат Л Б против „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София установителни искове по чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 7200312396200 от 17.04.2025 г. поради наличие на неравноправни клаузи, а при условията на евентуалност за признаване за установено по отношение на „Ти Би Ай банк" ЕАД - София, че клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от този договор за кредит, предвиждащи заплащане на застрахователна премия, включена в главницата, в размер на 4 769,40 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1

3 от 3ЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

От своя страна разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК определя, че размерът на цената на иск за съществуване на договор /с изключение на този с предмет вещни права върху имот/ е неговата стойност.

В случая страните са сключили договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г., по силата на който „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София е предоставило на П. М. И. кредит в размер на 13 900 лв., или 7 106,96 евро, като кредитополучателят се е задължил да заплати и застраховка по кредита в размер на 4 769,40 лв., или 2 438,56 евро, а общият размер на кредита е 18 669,40 лв., или 9 545,51 евро, със срок за погасяване до 05.05.2030 г. съобразно одобрен погасителен план. В договора е уговорено също, че годишният лихвен процент за олихвяване на предоставения кредит е 30,40 %, фиксиран за целия срок на договор, лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а при просрочие потребителят дължи лихва за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата в размер на ОЛП, определен от БНБ, + 10 пункта надбавка, като годишният процент на разходите по кредита е 33,95 %, а общата дължима сума от потребителя е 36 513,62 лв., или 18 669,12 евро.

При оспорване основанието за възникване на облигационната връзка, от която произтичат вземанията на ответника против ищеца, и съществуването на договорно правоотношение, т.е. когато се иска обявяване на нищожност на целия договор, а не на отделни негови клаузи, размерът на цената на иска е стойността на договора, за каквато в практиката си /за пример вж. О. № 134/22.01.2024 г. по ч.т.д. № 1958/2023 г. на ВКС - I т. о./ Върховният касационен съд приема, че е оценката на обекта на разпореждане, т.е. паричната оценка на насрещната престация, дадена от кредитора.

В случая предмет на договора за потребителски кредит е сумата 13 900 лв., предоставена на И., върху която са начислени всички акцесорни по договора за потребителски кредит вземания на кредитора като договорена 2 лихва, лихва за забава, застраховка по кредита, които са отделни претенции и макар общата им сума да надхвърля 25 000 лв. /общата стойност на всички престации, дължими от потребителя, е 36 513,62 лв./, те не влияят върху понятието „стойност на договора“.

Неотносими по разглеждания процесуален въпрос са първите три съдебни акта на Върховния касационен съд, цитирани от Районен съд – Димитровград, двата от които касаят иск за частична недействителност на договор за потребителски кредит досежно отделни негови клаузи, а третият – нищожност на договор за поръчителство, докато останалите две цитирани определения са в изложения в настоящото определение смисъл, макар да са различно тълкувани от районния съд.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че родово и местно компетентен да се произнесе по предявените искове е Районен съд – Димитровград, където е постоянният адрес на ищеца, на който съд делото следва да се изпрати.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ, че родово и местно компетентен да се произнесе по предявените от П. М. И. против „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София установителни искове по чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 7200312396200 от 17.04.2025 г. поради наличие на неравноправни клаузи, а при условията на евентуалност за признаване за установено по отношение на „Ти Би Ай банк" ЕАД - София, че клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от този договор за кредит, предвиждащи заплащане на застрахователна премия, включена в главницата, в размер на 4 769,40 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от 3ЗД, е Районен съд – Димитровград, на който делото следва да се изпрати.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________