Решение № 94 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110158425 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 11.11.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Б. С., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 529, 79 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.10.2024 г. до окончателното погасяване, 328, 54 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.09.2024 г., 22, 91 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.10.2024 г. до окончателното погасяване, 6, 04 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 17.09.2024 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в

*************************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответницата е собственик на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство на А. Б. П. като такава е страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 1

45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.

Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната Л. Б. С.. След изтичане на срока е постъпило „обяснение“, към което са приложени писмени документи, обективиращи твърдението на ответната страна, че е заплатила всички дължими суми в общ размер на 1 971, 20 лв. Същата е посочила, че не възразява срещу иска.

В изпълнение на дадени указания ищецът е посочил, че поддържа, че действително е платена сума в общ размер на 1 971, 20 лв., но тя покрива задълженията за главници и лихви, но не съдебните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2025 г. ищецът сочи, че действително вземанията са погасени и претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая ответната страна Л. Б. С. не оспорва качеството си на потребител. Нещо повече представя доказателства – фискален бон от 21.02.2025 г. за заплатена сума по сметка на ищеца, която сума според ответната страна покрива изцяло задълженията към топлофикационното дружество.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не оспорва извършеното плащане в хода на 2 процеса и заявява, че то изцяло покрива исковите му претенции.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и като съобрази извършеното погашение, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответната страна Л. Б. С. е дала повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. Ответната страна е дала повод за завеждане на делото, доколкото е платила след връчването на исковата молба. При това положение и след като е изпълнила задълженията в хода на делото, отговорността й за разноски не може да отпадне.

„Топлофикация София“ ЕАД претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Такова следва да се определи от съда в размер на 100 лв. за исковото производство, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б за осъждането на Л. Б.

С., ЕГН **********, с адрес в ********************************************* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, начислени по отношение на топлоснабден имот в ************************************************* с аб. № *****: 1 529, 79 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.10.2024 г. до окончателното погасяване, 328, 54 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.09.2024 г., 22, 91 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.10.2024 г. до окончателното погасяване, 6, 04 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 17.09.2024 г. като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА

Л.

Б.

С.,

ЕГН

**********, с адрес в

********************************************* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Ястребец“ 23Б сумата от 100 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4