Решение № 1907 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15998/2024
- Вид
- Решение № 1907
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1907 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330115998 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Г. Б. против „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.
22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор № **/**г., сключен между страните е недействителен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 21, ал.1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата чл. 5 от договор № **/**г., сключен между страните, е неравноправна и противоречи на закона.
В исковата молба се твърди, че на **г. страните по делото са сключили договор за кредит № **, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева при ГПР в размер на 49,66 %. Била постигната договореност съобразно чл. 5 от договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фертум Банк, за което на ищеца му била начислена такса обезпечение в размер на 500 лева. От правна страна се посочва, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в противоречие с нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК не съдържа яснота как е формиран ГПР. В същия като разход не било включено и 1 възнаграждението за поръчителството, а следвало доколкото бил разход по кредита. С включване на възнаграждението към ГПР, се надхвърляло законоустановения лимит за размер на ГПР, регламентиран в нормата на чл.
19, ал.4 ЗПК. Посоченото, според ищеца, обуславя недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, че. 11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. При условията на евентуалност, се възразява, че клаузата на чл. 5 от договора се явява нищожна на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП и чл. 10, ал.2, чл.
10а, ал.4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че договорът за гаранция касае отделно правоотношение от това по договора за потребителски кредит със самостоятелно юридическо лице. С оглед изложеното и възнаграждението по същия не следвало да бъде включено в ГПР. Ищецът сам избрал дружеството поръчител при попълване на документите за получаване на сумата по кредита.
Към исковата молба липсвали и убедителни писмени доказателства. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от **г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1600 лева, която следвало да бъде върната на 18 вноски. С договора бил уговорен лихвен процент в размер на 0 % и ГПР в размер на 49,05 %.
Съобразно чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответника. С одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лице, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на кредита.
Въз основа на така уговорената клауза на чл. 5 от договора, между 2
„Фератум Банк“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който се обезпечава Договор за предоставяне на потребителски кредит от **г., сключен между страните в производството.
Последното се изяснява от приобщената по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице П. Н., от която е видно, че по посочения договор е начисилена сума за допълнителна услуга в размер на 746,65 лева. Същата е осчетоводена като възнаграждение за поръчителство при ответното дружество. Посочената сума не е включена в ГПР. Вещото лице е достигнало до извода, че ако посочената сума бъде включена в ГПР, същият би възлизал на 134,18 %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Клаузата на чл. 5 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от 3 потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,05 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя 4 невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Още повече, че от заключението по допълнителната ССчЕ се установява, че ГПР, изчислен с включено възнаграждение за поръчителство, възлиза на 121,80 %, респ. надхвърля допустимият процент ГПР съобразно нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № **/**г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че процесният договор за кредит е недействителен, се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 52,00 лева, за депозит за ССчЕ в размер на 250,00 лева и за съдебно удостоверение в размер на 05,00 лева.
В производството по делото ищецът е представляван от адв. Д. М. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева за осъществяване на процесуално представителство в настоящото производство, които следва да бъдат присъдени на ищеца.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Г. Б., ЕГН:
**********, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № **/**г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Г. Г. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 2107,00 лева (две хиляди сто и седем лева), представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 6