Определение № 4050 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1828/2024
- Вид
- Определение № 4050
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4050 гр. Варна, 20.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100501828 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., кв.“Вл.В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, действаща чрез адв.Е. К. К., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №4, ет.2, ап.22, против Решение №2401/25.06.2024г. постановено по гр.д.
№20233110103491 по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката, против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявана заедно от Валентин Илиев и Павел Димитров, действащо чрез юрк.Красимир Младенов, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивницата сумата от 2800лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети нанесени на собственият на последната лек автомобил “О. А.“, с рег.№В ****ТХ, причинени в резултат от реализирано на 12.12.2022г. ПТП в гр.Варна, на излизане от паркинга на магазин “Алати“ по вина на водача на лек автомобил “Ф. Г.“, с рег.№СВ **** РВ, чиято отговорност към датата на ПТП, е била застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“, както и сумата от 62.25лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-21.03.2023г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, като постановено в противоречие със закона и с доказателственият материал по делото. Твърди се, че процесното ПТП е осъществено виновно от водача на л.а.“Ф. Г.“, с рег.№СВ **** РВ, който е блъснал отзад излизащия от паркинга на строителен хипермаркет “Алати“, л.а.“О. А.“, с рег.
1
№В ****ТХ, собствен на ищцата. Сочи се, че участниците в инцидента са подписали двустранен констативен протокол за ПТП, с който водача на л.а.“Ф. Г.“, се е признал за виновен за настъпване на произшествието. Сочи се още, че според заключението на назначената по делото първоначална САТЕ, изготвеното от вещо лице А. В., водачът на л.а.“Ф. Г.“ е имал видимост към л.а.“О. А.“, намиращ се в кръстовището между улица “без име“, разположена покрай магазин “Алати“ и подход към паркинга пред магазина, поради което въпросният водач е имал възможност да не извършва маневрата завой на дясно от бул.“Трети Март“ към улица “без име“, докато не се убеди, че навлизането му в следващото кръстовище е безопасно. Поддържа се, че след като съдът сам е определил и назначил експерта по САТЕ, неправилно в последствие е отказал да кредитира заключението му, с мотиви, че вещото лице А. В. не е вписано в списъка за вещите лица за съдебният район на Окръжен съд Варна. Оспорват се мотивите на съда, че не е доказано противоправното поведение на водача на л.а.“Ф. Г.“, тъй като първоначалното му волеизявление, отразено в двустранния протокол за ПТП, че е “виновен“ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на ответника. Поддържа се, че съставеният и подписан от двамата водачи-участниците в ПТП, двустранен констативен протокол, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водача на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти.
Сочи се, че тъй като отговорността на застрахователя по застраховка “ГО“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач, то изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на застрахователя. Твърди се, че извод в обратна посока означава да се отрече доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП, съответно да се допусне заобикаляне на разпоредбата на чл.125, т.7 от ЗДв.П вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДв.П, изискваща при разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да се състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен служителите на службите за контрол на МВР, след посещение на място. В този смисъл се поддържа, че двустранният констативен протокол за ПТП, е годно доказателство за установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е вината за настъпването му. Твърди се, че в конкретния случай от протокола за ПТП и от заключението на вещото лице по първоначална САТЕ, се установява, че вината за инцидента е на водача на л.а.“Ф. Г.“, който е застрахован при ответното дружество. На следващо място се поддържа, че ответникът не е провел доказване за наличието на порок във волята, изразена от застрахования при него водач, а именно лицето да е изпаднало в състояние, което да му пречи да разбира свойството и значението на постъпките си. Не е проведено и процесуално оспорване, което да обори вписаното по взаимно съгласие в двустранния протокол. Ето защо се поддържа, че протоколът е годен, както от формална, така и от съдържателна гледна точка, да установи обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, а именно разположението на автомобилите на пътното платно, вредите по тях и другите видими следи на местопроизшествието, свързани с инцидента и установяващи механизма му. Твърди се, че видът на причинените вреди по л.а.“О. А.“, съвпада с тези описани в съставения от застрахователя опис, като в същия обаче е спестено обстоятелството за 2 нарушената геометрия в следствие на удара. Твърди се, че недобросъвестно застрахователят не е извършил заснемане /фотографиране/ на целия автомобил, а са заснети само отделни детайли от автомобила. В тази връзка се оспорва заключението на назначената по делото повторната експертиза, вещото лице, по която е ползвало само материали, предоставени от ответника и показанията на застрахования при него водач. Поддържа се, че така изготвената експертизата само въз основа на данни, предоставени от едната страна по делото, не е обективна и компетентно дадена. Поддържа се още, че повторната експертиза противоречи на нормалната житейска и правна логика, относно определянето на виновния за стълкновението водач. Твърди се, че при всички случаи водачът на л.а.“Ф. Г.“ се е движил с несъобразена скорост, в нарушение на чл.20 от ЗДвП. Сочи се, че според самото заключение върху процесната ненаименувана улица, с ширина от 7 метра, в близост до стената на магазин “Алати“ са паркирани автомобили, един от които е л.а.“О. А.“, който излиза на задна скорост. Сочи се още, че тъй като въпросната улица има две ленти за движение, то според експерта л.а.“Ф. Г.“ трябва да се е движил в лентата за насрещно движение и с много висока скорост, за да удари л.а.“О. А.“, който излиза от паркомястото си, така, че да наруши геометрията на същия. Поддържа се, че тези съждения са неправилни и противоречат на нормална шофьорска логика, поради което заключението по повторната САТЕ, не следва да бъде кредитирано. С оглед горното, се моли за отмяна на атакуваният съдебен акт и уважаване на предявеният иск, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени доводи за правилност и обоснованост на атакуваният съдебен акт. Поддържа се, че заключението на повторната САТЕ изчерпателно, компетентно и обосновано отговаря на поставената задача, като същото не само, че не противоречи на събрания доказателствен материал по делото, но изцяло се подкрепя от него. Твърди се, че в хода на производството не са установени елементите от фактическия състав на деликта, съответно предпоставките за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Напротив, установено е, че процесното ПТП е настъпило вследствие на противоправно поведение на водача, управлявал собственият на ищцата автомобил, който е допуснал нарушение на чл.40, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, съответно е реализирал процесното произшествие. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
П Р И Е М А за разглеждане въззивната жалба на А. В. С., против Решение №2401/25.06.2024г. постановено по гр.д.№20233110103491 по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката, против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивницата сумата от 2800лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети, нанесени на собственият на последната лек автомобил “О. А.“, с рег.
№В ****ТХ, причинени в резултат на реализирано на 12.12.2022г. ПТП в гр.Варна, на излизане от паркинга на супермаркет “Алати“ по вина на водача на лек автомобил “Ф. Г.“, с рег.№СВ **** РВ, чиято отговорност към датата на ПТП, е била застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“, както и сумата от 62.25лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-21.03.2023г. до окончателното й изплащане
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1828/2024г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 30.10.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4