Решение № 192 от 04.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Плевен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500271 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1933 от 9.12.25г по гр. Дело № 3424/25 г по описа на Пл РС състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основА.е чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ А. И. К., ЕГН**********, ДЪЛЖИ НА „МАКСО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК204611425, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, бул.“***“№***, Бизнес център България, сумата от 3000лв.- главница, по Договор за потребителски кредит № 100029681/07.08.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №596/26.02.2025г. по ч.гр.д.№1182/2025г. на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК- 25.02.2025г., до окончателното изплащане на задължението, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо 5932,89лв Е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от А. И. К., в 1 която се възразява срещу решението само относно посоченото основА.е, на което съдът е приел, че се дължи процесната сума. Възразява се, че А. К. всъщност не е изтеглила лично този кредит, а това е сторила нейната дъщеря, която е използвала снимката и данните на майка си. Според въззивницата следва да се приеме, че се касае за правно основА.е по чл. 55 от ЗЗД.

Претендира се отмяна на решението като неправилно.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплаквА.ята в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събрА.те доказателства и се съобрази със законовите изисквА.я, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни правоотношения между стрА.те и действителното правно основА.е на претенциите на ищеца пред първата инстанция

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел по спорния въпрос, че по делото е представен договор , който е сключен по електронен път от разстояние.Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между стрА.те е била осъществена посредством електронната стрА.ца на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума в случая не се оспорва от ответницата.Съдът не е кредитирал показА.ята на дъщерята на ответницата, че е сключила тя договора , тъй като нейните показА.я не се подкрепят от други 2 доказателства по делото, а и същата е заинтересувана от изхода на процеса. От договора е било видно, че е предоставен кредит в размер на 3000лв., като следва да се върне на 36 вноски, съгласно погасителен плон, при ГЛП-40% и ГПР-48,21%. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят, според РС, се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл.9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Отделно от това първата инстанция е приела, че договорът е недействителен и е изложил пространни мотиви за това, но липсва жалба в тази част, поради което не следва да се обсъжда от въззивната инстанция.На основА.е гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основА.е чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, , вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД и частично основателен само за главницата в размер на 3000лв., ведно със законната лихва върху същата, като за разликата до пълният претендиран размер от общо 215932,89лв., искът следва бъде отхвърлен като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно

РС е изложил подробни мотиви относно наличието на договор , които се споделят от въззивния съд и в тази им част не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. РС изрично е посочил, че не кредитира показА.ята на разпитаната по делото свидетелка Т. И. А., която е дъщеря на въззивницата. Това е суверенно право на всеки съд. РС не е интерпретирал показА.ята на тази свидетелка, но същата е твърдяла пред него, че е ползвала личната карта на майка си, сумата е била преведена по сметката на майката и свидетелката после я е помолила да й я преведе. Правилно РС е приел, че се касае за заинтересуван свидетел, чиито показА.я не се потвърждават от други събрА. по делото доказателства. В този смисъл и изводът на Пл РС за наличието на договор е правилен и обоснован на събрА.те по делото доказателства. Пред въззивната инстанция не са представени други доказателства при спазване на разпоредбата на чл. 266 от 3

ГПК, които да сочат друг извод, различен от този на първата инстанция.

При този извод на въззивния съд следва да сепотвърди атакуваното решение.

ПретендирА. са разноски от въззиваемата страна в размер на 184,06 лв за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавА. от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Законовият текст не предвижда нищо по отношение на минималния размер, поради което следва да се присъди такова възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1933 от 9.12.25г по гр. Дело № 3424/25 г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „МАКСО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК204611425, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, бул.“***“№***, Бизнес център България разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв за юрисконсултско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4