Решение № 69 от 18.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500583 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260912/15.07.2021 г., постановено по гр.д. 1159/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен предявен от КР. АС. М. с ЕГН **********, с адрес: град С., ул. “Ц.г.“ № 15, ет. 3 срещу СТ. ПЛ. П. от град П., бул. “К.В.“№ 2, ет. 6, иск по чл. 422 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумата от 80000 лева, съставляваща дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 11883/27.11.2017 г. на Х.Я., помощник-нотариус по заместване на нотариус М.И., за която сума, в производство по ч.гр.д. № 16333/2019 г. на Районен съд - Пловдив е издадена Заповед № 8934/11.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.10.2019 г., въз основа които е образувано изп.дело № 20208190400220 по описа на ЧСИ Л.М., като КР. АС. М. е осъден да заплати на СТ. ПЛ. П. сумата от 3150 лева разноски в производството.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят КР. АС. М., който чрез пълномощника си – адвокат Б.С. З. го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата подробно са изложени конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт изцяло, включително и в частта му за разноските и уважаване на първоначалния иск. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

1

Въззиваемата страна СТ. ПЛ. П. чрез адвокат Г.Х. Б. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са изложени аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното съдебно решение. Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението на Пловдивски окръжен съд, както и заплащане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник, засяга изцяло неблагоприятно за него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В производство по чл. 422 от ГПК ищецът КР. АС. М. е поискал от Окръжен съд – Пловдив (ПОС) да признае за установено по отношение на ответника СТ. ПЛ. П. съществуване на вземането му за сумата от 80000 лева, съставляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите, по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, от 11.10.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 16333/2019 г. на Районен съд – Пловдив (ПРС), както и изпълнителен лист от 14.10.2019 г., тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед. Изложил е подробно в исковата молба обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и други, за които счита, че са взаимосвързани с отношенията му с ответника по повод на спорното вземане. Пледирал е по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските в производството.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като изцяло неоснователен и основан на неверни и юридически неправилни твърдения, конкретно обсъждайки същите. Повдигнал е възражение за нищожност на договора от 27.11.2017 г., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, тъй като ищецът сам признавал в исковата молба, че с договора е уговорено поведение за придобиване на имота на възможно най-ниска цена, чрез множество откази от наддавателни предложения от един и същ взискател, на който имотът е възложен, като е визирал очевидно себе си и свързаните с него лица, в разрез с целта на изпълнителното производство и защитените от тази цел интереси на взискателите и длъжника по изпълнителното дело, а именно- постигане на възможно най-добрата цена на продаваемия имот, а тъй като нищожният договор не поражда действие, то и въз основа на него не може да възникне задължение за плащане на търсеното от ищеца възнаграждение. Твърдял е, че до прекратяване или евентуално разваляне на договора от негова страна се е стигнало единствено поради предприетите от ищеца подробно описани в отговора му действия в грубо нарушение на сключения договор, поради което уговорените в договора резултати не са настъпили в срок от 8 месеца от подписването му, а поради това и тъй като не са осъществени кумулативно предвидените в 2 договора предпоставки за плащане на възнаграждението, търсено от ищеца, то не му се дължи. Твърдял е още, че отказите му да закупи имота, описани от ищеца в исковата молба, не са в неизпълнение на договора, а точно обратно са в изпълнение на уговорената с него цел да се постигне придобиването му на най-ниска възможна цена. Затова и тъй като ищецът сам бил признал в исковата молба, че договорът от 27.11.2017 г. е бил развален с уведомлението от 19.09.2019 г., а въпреки това считал, че вземането му възниква и произтича именно от развалянето на договора, молил искът да бъде отхвърлен, а издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ПРС - да бъдат обезсилени, като по отношение на акцесорните вземания се вземе предвид и възражението му за прекомерност на заплатения от страната адвокатски хонорар, както в заповедното, така и в това производство. Искал е при евентуалност, ако съдът не зачетял възражението му за нищожност на сключения договор и за неговото разваляне, а приемел договора за валиден и действащ и към момента, а претендираното вземане за съществуващо, то на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, К.М. да бъде осъден да изпълни едновременно с неговото осъждане задълженията си по чл. 1, чл. 2, т. 2.2. и чл. 8, ал. 1 от Договора, като осигури прехвърлянето по нотариален ред от „Е.“ ЕООД на С.П. на собствеността и предаване на владението на ПИ с идентификатор .... по КККР на село Г., С.о., заедно със сградата, която попада в имота, с идентификатор .....1, при цена, равна на покупната цена по Постановление за възлагане от 18.09.2019 г. на ЧСИ И.М.-К. по изп.д. № 20168390400325, издадено в полза на „Е.“ ЕООД, в размер на 141600 лева, увеличена с 5000 лева, съгласно чл. 2, т. 2.2. от договора и при посочените в него условия. По същество пледирал за отхвърляне на иска при зачитане на повдигнатите от него възражения, евентуално в случай на осъждането му, да се постановяло едновременно изпълнение от ищеца на задължения, поети с Договора от 27.11.2017 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел искът за допустим, а по същество – неоснователен, като е изложил подробни съображения. По допустимостта на иска е констатирал идентичността между предмета на заповедното и исковото производство, установил е рамките на главното фактическо доказване, което е трябвало да установи съществуване на спорното вземане, като възникнало и станало изискуемо именно от юридически факти - валиден и действащ договор и два отказа от наддавателни предложения, мотивирали съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение в заповедното производство. Приел е, че с подадено на 10.10.2019 г. заявление до ПРС К.М. е поискал от съда да му издаде заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично негово вземане в размер на 80000 лева без ДДС, като е твърдял, че му се дължало по договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017 г., сключен между него и С.П. с нотариална заверка на подписите. Срещу издадената по ч.гр.д. № 16333/2019 г. на ПРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК длъжникът е подал в срок възражение.

Относно основателността ПОС е изложил в решението си подробни доводи:

На 27.11.2017 г. в С., между С.П., като възложител, и К.М., като изпълнител, е 3 бил сключен договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№ 11883 от същата дата на помощник-нотариус по заместване Х.Я., като сключването му не е било спорно между страните. Спорът между тях е бил относно валидността и действието му, изрядността на всяка страна при изпълнението му и по настъпването или ненастъпването на условията, при които изпълнителят по договора имал право да получи възнаграждението. Съдът подробно е изследвал съдържанието на посочения договор, според който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел при условията на този договор да консултира и посредничи за закупуване на недвижим имот от възложителя, съставляващ неурегулирано дворно място с площ от 1500 кв.м, находящ се в село Г., С.о., ведно с масивна вилна сграда на два етажа, със застроена площ 90 кв.м, а по кадастрална карта - ПИ с идентификатор ...., с площ от 710 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план 2732, заедно със сградата върху имота, с идентификатор .....1, който е предмет на публична продан, обявена от ЧСИ И.К. по изп.д. № 20168390400325, с дата на завършване на проданта - 28.11.2017 г., в която възложителят ще участва като наддавач с внесен задатък - чл. 1, като при пълно и точно изпълнение на договора, съгласно чл. 2, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 80000 лв без ДДС – чл. 3, което се заплаща на изпълнителя при възникване на която и да е хипотеза по чл. 2 в срока по чл. 2 - чл. 5, ал. 1 и като изпълнителят има право да получи уговореното с договора възнаграждение при условията на договора съгласно чл. 9, както и възложителят се задължава да го заплати на изпълнителя по начина и условията, съгласно договора - чл. 6. Според чл. 2 от договора страните са се съгласили, че действията възложени с договора, се считат за точно изпълнени и работата за приета, при условие, че в срок до 8 месеца от подписването му възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице придобие с влязло в сила и вписано в служба по вписванията постановление за възлагане, недвижимия имот, предмет на договора, след като е бил обявен от ЧСИ за купувач при цена от 35000 лева до 180000 лева, достигната в публичната продан при явно или тайно наддаване. Действията се считат за точно изпълнени и работата за приета, ако възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице пропуснат възможността да платят цената за имота след обявяването им за купувач по публичната продан и поради това в полза на пропусналия/пропусналите да платят цената не бъде издадено постановление за възлагане; както и ако възложителят придобие недвижимия имот при цена в диапазона по предходната точка, чрез вписан в Служба по вписванията договор за покупко-продажба във форма на нотариален акт от наддавач, обявен за купувач и придобил имота с влязло в сила постановление за възлагане, ако този наддавач е изпълнителя или свързани с него юридически лица: „Е.“ ЕООД с ЕИК - ..., „А.-к.“ ЕООД с ЕИК - ..., „Д.т.“ ЕООД с ЕИК - ..., „Е.“ ЕООД с ЕИК - .... и „Б.-М“ ЕООД с ЕИК - ... и продажната цена по нотариалния акт е равна на покупната цена по постановлението за възлагане плюс 5000 лева. Ако възложителят или 4 свързано с него физическо или юридическо лице придобие имота при условията и в срока по чл. 2, на цена превишаваща 180000 лева, възнаграждението на изпълнителя в размер на 80000 лева се намалява със стойността на превишението на цената над 180000 лева и само разликата, ако има такава, се дължи в полза на изпълнителя. Ако пък стойността на превишението на цената е равна или по-голяма от размера на възнаграждението на изпълнителя, плащане на възнаграждение не се дължи чл. 5, ал. 2 и като независимо от уговореното в ал. 2, във всички случаи на придобиване на имота от възложителя по реда на чл. 2, т. 2.2, при цена под 260000 лева, възнаграждението на изпълнителя се намалява с 5000 лева, съставляващи разликата между цената на придобиване съгласно постановлението за възлагане и продажната цена по нотариален акт - чл. 5, ал.