Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 508 от 13.11.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1030/2024
Вид
Решение № 508
Подписан
13.11.2024
Състав
Дария Иванова Митева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. ***, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20244430201030 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. М. А., с ЕГН **********, точен адрес гр./с. ГР.***,бул./ ул.(ж.к).*** ,срещу НП № 24-0938-000750 от 20.03.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ОД на МВР *** с което на основание чл.182 ал5 вр с ал1 т6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1400 (хиляда и четиристотин ) лева за нарушение по чл. 21ал1 от ЗДвП.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материално правно.

Твърди се, че нарушението не е доказано и не е извършено от жалбоподателя. Нарушен е чл 57ал15 пр2 от ЗАНН .Липсват определените реквизити на ЕФ. В съдебната фаза, редовно призован,жалбоподателят не се явява,представлява се от адв. П.Д.АК-гр.***.

В съдебната фаза ангажира писмени доказателства,като

1 представя Служебна бележка от ПФС „Славия-1913“АД издадена на Д. М. А., която да послужи за местоположението му за периода 30.1101.12.2023г.

Административно наказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОД МВР – ***, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 03.03.2024 г. в 18:15 часа, в с.*** на УЛ.ГЕНЕРАЛ ИВАН ВИНАРОВ като Водач на лек автомобил, АУДИ А 8, ***, при обстоятелства: На 01.12.2023 година в 12:32 ч в населено място село *** улица Иван Винаров до номер 8 с посока на движение към град Долни Дъбник като водач на лек автомобил Ауди А 8 с регистрационен номер *** (негова собственост) извършва следното нарушение : 1.Управлява горепосоченото МПС със скорост 105 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Наказуема скорост след приспаднат толеранс от минус 3 % е 102 км/ч.

Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 120ссЬ4. АУАН е съставен по преписка с номер 316р-44885 от дата 22.12.2023 година в сградата на Сектор Пътна полиция *** в присъствието на водача.

На същият е съставен АУАН ,за това че е извършил:

1.

ВОДАЧ

СИСТЕМНО

ПРЕВИШАВАЩ

РАЗРЕШЕНАТА

МАКСИМАЛНА СКОРОСТ, ЗА НАСЕЛЕНО МЯСТО НАД 50

КМ/Ч.,с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 1 от ЗДвП; поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и на осн. чл. 182 АЛ.5 ВР.АЛ. 1 Т.6 от ЗДвП му е наложено наказание, както следва: 1. ЧЛ.182 АЛ.5 ВР.АЛ.1 Т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 1400лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца .

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал1 т6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно 2 наказание „Глоба” в размер на 1400лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца .

В наказателната преписка (АНП) има данни кога АУАН е съставен и кога е ръчен на лицето на 03.03.24г.

Има данни от които жалбоподателят е представил в ОДМВР – *** Декларация по чл. 188 от ЗДвП от 08.01.24г в която е посочил че собственик на автомобила е С.И. А.А ,КАКТО И ЧЕ НА 01.12.23Г В 12,30 Ч СЪЩАТА Е УПРАВЛЯВАЛА АВТОМОБИЛА.От същата дата 08.01.24г има попълнена Декларация по чл 188 от ЗДвП от С.И. А.А ,както и декларира обстоятелството, ЧЕ НА 01.12.23Г В 12,30 Е УПРАВЛЯВАЛА тя АВТОМОБИЛА.Като същата е предоставила и ксерокопие от Лична карта и Свидетелство за правоуправление.Към АНП е представено и Обяснение от Д. А. от 03.03.24г когато му е връчен АУАН от което е видно,че същият твърди че на 01.12.23г е участвал на футболен мач„ между Славия- ЦСКА гр.София и със сигурност не е шофирал на процеснота дата Ауди А 8 с регистрационен номер *** .

Като за това си твърдение жалбоподателя в съдебна фаза чрез своя процесуален представител адв. П.Д.-АК-гр.*** ангажират писмени доказателства,като представя Служебна бележка от ПФС „Славия-1913“АД издадена на Д. М. А., която да послужи за местоположението му за периода 30.11-01.12.2023г,която съдът приема и влага в делото като писмено доказателство.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налична 1 брои снимка за конкретния клип, на които е виден автомобилът. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № ЕН 1118 КС в процес на приближаване към автоматизираната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 105 км/ч, (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) е 102 км/ч и разрешена такава от 50 км.ч.

3

В АНП има данни относно работата и използването на конкретното АТС на процесната дата – за използване на ATCC per. № 316р-4423 8/23г.-2л; протокол за проверка на АТСС 120ссв4№ 130СГИСИС/17.10.22г.; Протокол за проверка на АТСС 120ссв4 № 136СГИСИС/25.102023г.; график за дежурствата на служителите от група „ПК, ПД и ОД“ - в СПП при ОДМВР - *** за месец декември 2023г.;

Заповед № 8121з- 1397/23.12.2020г. за въвеждане и експлоатация на АИС - ЕЦОН; протокол № 316р-21868/20г. за обучение на служителите от Сектор ПП при ОДМВР - *** за работа с АТСС Спукс: протокол № 316р-5402/08.02.2018г. за обучение на служителите от Сектор ПП при ОДМВР - *** за работа с АТСС Спукс; Заповед № 8121з-205/27.02.2018г. „Относно организационно технологични правила за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“; Заповед 316з-3923/23.11.2018г. за Обработване на заснетите нарушения от АТСС за контрол на правилата да движение по пътищата в СПП при ОДМВР - *** - 2л; Заповед № 316з2276/11.06.2021r. за изменение и допълнение на Заповед 31 бзЗ923/23.11.2018г. за обработване на заснетите нарушения от АТСС за контрол на правилата да движение по пътищата в СПП при ОДМВР – * * * чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 изменана от 16.01.2018 година за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи,протокол който се попълва от всяка смяна на мястото ,участъка за контрол времето на движение с мобилното АТСС като се отбелязва началото и краят на контролираният участък,прави се както протокол така и снимка на контролираният участък към всеки протокол.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на ***ски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – настоящият Съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.Жалбата – неправомерното управление на МПС в нарушение на 4 чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на ОДМВР – ***, в района на който попада град ***, където административното нарушение е довършено.Констатациите в ЕФ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да бъдат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, доколкото същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е осъществен.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В настоящия случай административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на 182, ал. 5, вр. с ал1 т6 от ЗДвП, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с мобилно АТСС СПУКС АRН CAM S1 №120 cd (радар) на основание издаден против него АУАН . Минимално изискуемото съдържание и задължителните реквизити на АУАН са лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно наказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН.

При преценка формалната законосъобразност на АУАН и НП следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН.

5

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.

При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателят. На първо място неправилното определяне на датата на извършване на нарушението е такава нередовност на съдържанието на НП, която влече неговата незаконосъобразност и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Тя служи за индивидуализация на деянието (наред с мястото и начина на неговото извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство, а също така и с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за да не може лицето да бъде наказано в последствие за същото нарушение. Следователно грешката при определяне на датата на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил (така Решение № 2627 от 17.11.2014 г. по к.а.н.д. № 2947/2014 г. на Административен съд – Варна; Решение № 393 от 25.09.2017 г. по к.а.н.д. № 461/2017 г. на Административен съд – ***). В конкретния случай съдът приема, че ако наказателното постановление са посочени две дати както в АУАН ,така и в НП първата дата 03.03.24г в с.Асен, на ул Генерал Иван Винаров , а при описание на фактическата обстановка и описание на нарушението че същото е станало на 01.12.2023г.

Това обстоятелство ясно демонстрира доколко съществен е порокът при издаването на обжалваното наказателно постановление чрез неправилно определената дата на извършване на нарушението.Съдът намира, че при описанието на нарушението е допуснато и вътрешно противоречие, което внася неяснота във волята на АНО.

На второ място според съда следва да се посочи и факта, че не е 6 доказано безспорно и обстоятелството какво точно е било ограничението на скоростта в процесния участък от пътя.

Жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, но няма доказателства по какъв начин е определено ограничението на скоростта. Дали със специален пътен знак, или защото автомобилът се е движил в населено място, магистрала или др. Къде се е намирал този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на действие. Превишението на скоростта като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във втората хипотеза, посочена от АНО в електронният фиш, от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие. Не посочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, предпоставя неяснота относно конкретните параметри на претендираното нарушение и пределите на следващата се за него отговорност като правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. В конкретния случай лаконичното описание на нарушението не позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението, съответно води до извода за сериозни процесуални пропуски и невъзможност да се провери дали то е правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и дали законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Безспорно още едно самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш. В т.см. реш. № 461 от 20.09.2013г. по КАНД № 6208/13г. на РАС-***. А в последното си решение от м. януари 2014г. по касационно административно дело № 1129/2013 г.