Решение № 73 от 10.08.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велики Преслав, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200317 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0323-000348/30.06.2025година г. на Началник РУ – Велики Преслав, при ОД МВР – Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. Г. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева, за извършено нарушение по см. на чл.150 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП. Излага, че от страна на контролните органи, не са взети в предвид техническите характеристики на превозното средство, а именно, че се касае за велосипед. Счита, че същият не подлежи на регистрация, тъй като попада в разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни, поради което е не подлежи на задължителна регистрация. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, за него се явява процесуален представител – адв. Л. Д. - БАК. В хода по същество прави искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание, не се явява, депозира писмени становища, чрез които оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

1

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 13.05.2025година г. в 8.15часа часа в с. Осмар, жалб. А. А. управлявал велосипед, с надписи на него "SPRICK", който бил монтиран с двигател с вътрешно горене, поради което и при извършена проверка от страна на контролните органи, свидетелите М. Х. и Д. Ч., при която било констатирано, че ППС не е регистрирано и водача няма СУМПС.

За констатираните нарушения бил съставен срещу жалбоподателят АУАН - за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач.

Жалбоподателя получил АУАН, като в акта било записано, че същият има възражение.

Във връзка с констатираното управление на ППС без регистрация, С постановление от 19.12.2025година г. прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен, ТО – Велики Преслав, отказал образуването на досъдебно производство като е приел, че липсва състав на престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.

След постановения отказ на Районна прокуратура гр. Шумен, ТО – Велики Преслав, административнонаказващият орган издал обжалваното НП. На основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. Г. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, изготвената и приета от съда авто-техническа експертиза, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити.

Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че на 13.05.2025година г. в 8.15часа часа в с. Осмар, жалб. А. А. управлявал велосипед, с надписи на него "SPRICK", който бил монтиран с двигател с вътрешно горене.

Доказано е и обстоятелството, че ППС не е имало регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред. Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на жалбоподателя.

С издаденото НП на жалбоподателят е вменено административно нарушение по чл.

150, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложена санкция на основание чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДвП.

Предвид изложеното настоящият състав намира издаденото НП за незаконосъобразно, доколкото жалбоподателят не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 150 от ЗдвП, поради липса на обективен елемент от състава на нарушението /регистрирано МПС/, тъй като това не е необходимо, а и липсва субективния елемент, поради което следва да бъде отменено.

Доколкото се установява, че процесното превозно средство представлява велосипед със спомагателен/допълнителен електрически мотор, то се поставя въпросът подлежи ли същия на регистрация и попада ли в обхвата на изключенията по смисъла на чл. 1, ал. 5, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. издадена от Министъра на вътрешните 2 работи, съгласно която са изключени от приложното поле на наредбата, респективно от задължението за регистрация велосипедите с допълнително монтиран двигател.

Според настоящия състав отговорът е еднозначен и той е, че процесното превозно средство не подлежи на регистрация, поради което и не е необходимо да бъдат изисквани каквито и да било други доказателства в тази насока. Според настоящия състав превратното тълкуване на чл. 1, ал. 5, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. от страна на АНО, влиза в противоречие с изричния текст, а и с целта на актовете на Европейския съюз, които имплементира Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В параграф 21 от Допълнителните разпоредби на Наредбата изрично е посочено, че тя въвежда в българското право изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламенти на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства. Съгласно консолидирания текст на Директива 1999/37/ЕО (отразяващ измененията с Директива 2014/46/ЕС) в приложното й поле попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства, издавани от държавите членки.

В чл. 2 от Директивата ( посредством специфичната законодателна техника на препращането) са уредени категориите МПС, за които следва да се издават документи за регистрация, а именно всяко превозно средство по смисъла на член 1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства, отменена и заменена с Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 година относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО. В чл. 1 от Директива 2002/24/ЕО е посочено, че тя се прилага за всяко двуили триколесно моторно превозно средство, с двойни или единични колела, предназначено да се движи по път, както и за неговите компоненти или технически устройства. Съгласно чл. 1, т. 1, изр. 2, б. "з" от приложното поле на Директивата, изрично са изключени колесни средства с помощни педали, оборудвани със спомагателен електрически двигател с максимална номинална постоянна мощност от 0, 25 kw, на които захранването се намалява постепенно и накрая прекъсва, когато превозното средство достигне скорост от 25 км/ч или преди това, ако водачът спре да върти педалите. Видно, че така описаното превозно средство по смисъла на чл. 1, т. 1, изр. 2, б. "з" от Директива 2002/24/ЕО изцяло отговаря на дефиницията за велосипед по смисъла на стандарт EN 15194: 2017. Налага се извод, че при употребената техника на препращане от Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, изменена с Директива 2014/46/ЕС, извън нейното приложно поле, остават велосипеди по смисъла на стандарт EN 15194: 2017.

Доколкото, както вече се отбеляза Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. изцяло имплементира Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива 2014/46/ЕС, то при съмнение в точния текст на дадена разпоредба от Наредбата, тя следва да се тълкува с оглед текста и целта на конкретния член от Директивата, който дадената разпоредба въвежда в българското право. В конкретния случай разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. въвежда изключение от режима на задължителна регистрация по отношение на велосипеди с допълнително монтиран двигател. Както вече се обоснова, в кореспондиращата норма на Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива 2014/46/ЕС във вр. с Директива 92/61/ЕИО, отменена и заменена с Директива 2002/24/ЕО е предвидено изключение от задължението за регистрация по отношение на велосипеди, отговарящи на изискванията на стандарт EN 15194: 2017.

От гореизложеното следва, че понятието "допълнително монтиран двигател" следва да се тълкува в смисъла, който произтича от стандарт EN 15194: 2017, тоест не като двигател, който е монтиран впоследствие към велосипед, а като двигател, който е изначално фабрично или впоследствие присъединен към велосипед, който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен източник на мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на задвижване. Налага се извод, че критерия за преценката дали велосипеда е с "допълнително монтиран електрически 3 двигател" не е времеви, тоест изцяло ирелевантно е дали двигателя е монтиран фабрично или едва след пускането на велосипеда на пазара. Точно обратното, критерият е качествен, като релевантното обстоятелство е дали двигателят се явява основен или допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване. Ако електрическият мотор е основен източник на задвижване, превозното средство няма да попада в обхвата на изключенията и ще подлежи на регистрация. Ако електрическия мотор е само спомагателен/допълнителен източник на енергия за задвижване, който подпомага основния източник, какъвто се явява мускулната сила, то велосипедът ще попада в рамките на изключенията по смисъла на чл. 1, ал. 5, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и за него не съществува изискване за регистрация. С оглед на всичко гореизложено, доколкото се установява, че процесния велосипед представлява именно такъв с допълнително монтиран двигател, по смисъла на действителното съдържание на това понятие, уредено в чл. 1, ал. 5, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то същият не подлежи на регистрация. В подкрепа на този извод е и заключението по назначената, изготвена и приобщена по делото АТЕ.

При извод, че процесното МПС не е подлежало на регистрация, то следва че Д.ието, за което е наказан дееца се явява несъставомерно по чл. 150 от ЗДвП, а точно обратнотосъщото е изцяло правомерно и съответно на нормативните изисквания. Като издадено за Д.ие, което всъщност не представлява административно нарушение, НП следва да бъде отменено.

Действително съгласно Регламент /ЕС/ № 168/2013 г. на Европейският парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, конкретното превозно средство предвид техническите му характеристики /мощност3 КW, работен обем на цилиндъра – 50см3, максимална скорост 35 км/ч. попада в категория L1e-А – велосипед с двигател/, но това не променя характеристиката му на велосипед, тъй като фабрично е проектиран за задвижване с педали и със спомагателно задвижване с двигател с цел подпомагане въртенето на педалите. В § 21 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че същата въвежда в българското право изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства. В приложното поле на Директива 1999/37/ЕО на Съвета попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства, издавани от държавите членки. Съгласно чл. 3 от Директивата държавите-членки издават свидетелства за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални законодателства. Според българското законодателство съгласно чл. 1, ал. 5, т. 4 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. не подлежат на регистрация, по реда на Наредбата велосипедите с допълнително монтиран двигател като не са предвидени други допълнителни критерии за това като максимална мощност, максимална скорост и др. Единственият критерий е да е велосипед и да има допълнително монтиран двигател.