Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 25.03.2024, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1877/2023
Вид
Решение № 136
Подписан
25.03.2024
В сила
17.11.2025
Състав
Иван Божиков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Дупница, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20231510101877 по описа за 2023 година

Т. А. Л., ЕГН ********** и В. А. Л., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: село ***, чрез пълномощник - адв. З. В., със служебен адрес: гр. ***, са предявили срещу Е. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: село ***, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се на таванския етаж, 3 /трети/ етаж съгласно КККР на селото, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. Претендират и направените в настоящото производство разноски.

Ищците твърдят, че те и ответникът обитават жилищна сграда в село ***, състояща се от четири етажа - сутерен, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански етаж и над него подпокривно пространство. Ищците ползват втория жилищен етаж и таванския жилищен етаж над него, като двата етажа представляват едно жилище, тип мезонет, а на таванския етаж няма вода, кухня и баня-тоалетна. На таванския етаж ищците ползват като част от жилището си дневна, спалня и складово помещение, тъй като нямат друго складово помещение в къщата. През таванския етаж се преминава до подпокривното пространство и покрива.

Ответникът ползва сутеренния и първия жилищен етаж.

През 2018 г. по повод на подготвяната разпоредителна сделка със сградата било издадено удостоверение за търпимост, в което къщата била описана като двуетажна, като ответникът обяснил, че сутеренът е прилежаща част към първия жилищен етаж, а таванът – към втория жилищен етаж. При извършено заснемане от геодезист сутеренът бил заснет като самостоятелен обект, а таванският етаж бил описан като прилежаща част към втория жилищен етаж.

Съгласно договора за продажба, оформен на 18.09.2018 г. от нотариус Д.Г., в пункт 1 първи било посочено какво се прехвърля като собственост на ответника, а в раздел втори че на ищците се продава и прехвърля от баба им и дядо им правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите му части, които към този обект са целия таван и ½ идеална част от общите части на сградата. Пред нотариуса ясно била изразена волята на страните и не е имало спорове какво се прехвърля.

Единствено подпокривното пространство, находящо се над таванския етаж или тавана, както е описан от нотариуса в нотариалния акт, дословно възпроизведено от издадената от СГККгр. Кюстендил схема, е общо и в съсобственост с ответника като обща част по предназначение съгласно чл. 38 ЗС.

Впоследствие ищците узнали, че с нотариален акт за покупко-продажба № 55, том I, дело № 52 от 10.02.2023 г. на нотариус Д.Г. ответникът е купил от баба им и дядо им продаденият първо на тях тавански етаж, но вече заснет като самостоятелен обект с идентификатор ***.

Ищците считат, че втората продажба на един и същ обект не може да породи вещнопрехвърлителен ефект. Отделно от горното ищците заявяват, че са придобили собствеността върху посочения обект на основание давност в периода от 2006 г. до настоящия момент.

В постъпилия писмен отговор ответникът сочи, че къщата, в която се намира процесния обект, е построена през 1974-1979 г. и е на четири етажа - сутеренен етаж с два гаража и сервизни помещения, три жилищни етажа и таван /подпокривно пространство/.

С нотариален акт № 1, т.III, рег.№ 7367, д.№ 364 от 18.09.2018 г. на нотариус Д.Г. родителите му прехвърлили на ищците втори жилищен етаж, като е посочено, че прилежащи части към самостоятелния обект са целия таван /подпокривното пространство, а не тавански етаж/ и ½ ид.ч. от общите части на сградата. Към онзи момент третият /четвъртия/ етаж /понастоящем с иден. № ***/ не бил предмет на сделката, поради което не бил заснет и за него нямало издадено удостоверение за търпимост.

В случая третият /четвъртият/ етаж не се намира в подпокривното пространство, достъпът до него е през стълбищна клетка, която е обща за цялата къща, т.е. налице е отделен, самостоятелен вход за етажа и същият отговаря на всички правила и норми предвидени в действащата към изграждането му Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство за самостоятелен обект, а не както твърдят ищците в исковата молба, че това е тавански етаж или подпокривно пространство. Всички съсобственици ползвали този етаж през годините основно за складиране на неизползваеми вещи. Ищците целенасочено пречели на ответника да обособи помощни помещения /банятоалетна и кухня/, за които има изводи /водопровод и канал/ и минават по едно и също трасе от първи до третия етаж.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно, че сградата с идентификатор ***, в която се намира самостоятелен обект с идентификатор ***, е построена през 1974-1979 г. и впоследствие не е надстроявана. Между страните не е спорно, че сградата е построена и след построяването й е била собственост на В.А. Л. и съпругата му Т.К. Л. в режим на съпружеска имуществена общност.

В първоначално издаденото през 2017 г. удостоверение за търпимост на посочената сграда /л.21/ тя е описана като сграда с жилищно предназначение на два етажа; през 2022 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверението /л.20/, като сградата е описана като състояща се от два жилищни и тавански жилищен етаж.

С нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г. на 18.09.2018 г.

В.А. Л. и Т.К. Л. продали: - на Е. В. Л.: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се на първия етаж в 2 сграда с идентификатор ***, с прилежащи части: мазе и ½ ид. част от общите части на сградата, самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение: гараж в сграда и самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение: гараж в сграда, двата на етаж минус първи в сграда с идентификатор ***, както и ПИ № ***; - на Т. А. Л. и В. А. Л. при равни права: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта - обект № ***, над обекта: няма, с прилежащи части: целият таван и ½ ид. част от общите части на сградата.

С нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на нотариус Д. Г. на 10.02.2023 г.

В.А. Л. и Т.К. Л. продали чрез пълномощника си Е. В. Л. на Е. В. Л. самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се на третия етаж в сграда с идентификатор *** при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта - обект № ***, над обекта: няма.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.

Свидетелските показания относно начина на ползване на таванския жилищен етаж са противоречиви: според свидетелите М.А. и Г.И. на този етаж от раждането на детето й през 2018 г. живее В. Л., а свидетелят К.Ч. твърди, че този етаж бил „багажарник“ – използвал се от всички живеещи в къщата за склад и едва от една-две години на него живее В. Л.. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.А. /личен лекар на В. Л., посещавал в това му качество процесния етаж/ като изхождащи от страничен за спора свидетел, за разлика от К.Ч. – първи братовчед на ответника, при чиито показания следва да се отчита възможната заинтересованост в полза на ответника съгласно чл.172 ГПК.

Показанията на свидетеля В. Л. са неясни, несвързани и противоречиви: смята, че е прехвърлил къщата преди две години, че таванският етаж е останал на него и на Е. Л. /видно от нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на нотариус Д. Г., прехвърлителите не са запазили право на ползване върху самостоятелен обект с идентификатор ***/; на въпроса, дали е продавал таван на някой от близките си /съгласно нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г./, заявява, че не може да каже; таванският етаж представлява „багажник“, като при предявяването на направената от вещото лице снимка на подпокривното пространство свидетелят не е сигурен, дали това е багажника.

Съдът счита, че причина за този характер на показанията е отчасти напредналата възраст на свидетеля, отчасти неговата заинтересованост в полза на ответника и във вреда на ищците съгласно чл.172 ГПК /видна от показанията в частта, в която свидетелят заявява, че внучките, т.е. ищците, са претендирали и за право на собственост върху дворното място, но за тях „парцел няма; наследник, викам, става чичо ви; наследиха, без да имат право“/.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата на *** в село Крайници е триетажна, масивна, двуфамилна и жилищна по предназначение. Има полуподземно първо ниво /изцяло над терена на улицата, където са излазите на двата гаража/, два жилищни етажа, тавански етаж, над който има подпокривно пространство, достъпно през отвор в таванната плоча на таванския етаж. Таванският етаж се използва от ищците с жилищна функция и склад. В предверието на таванския етаж е описаният отвор в плочата, през който с мобилна стълба се достига в пространството под скатовете на покрива.

В таванския етаж се намират преддверие, две стаи и складово помещение. Поради липсата на кухня и санитарен възел тези помещения не отговарят на изискванията за самостоятелно жилище. Те се използват като функционално свързани с жилището на втория жилищен етаж /допълнителни спални и склад, поради липсата на мазе към втория жилищен етаж/; това е допустимо съобразно нормативните изисквания. Вторият жилищен етаж и 3 таванският етаж могат да бъдат счетени за жилище от мезонетен тип. Няма проектни книжа, от които да е видна функцията на помещенията в таванския етаж. На таванския етаж има електроинсталация; няма изводи за водопроводна инсталация и канал, като няма технически пречки да бъдат изведени при необходимост и след одобряване на проект за преустройство.

В съдебното заседание вещото лице уточнява, че процесният тавански етаж е записан по този начин при поправката на очевидна фактическа грешка в удостоверението за търпимост, но представлява пълноценен етаж, а не тавански етаж по смисъла на пар.5, т.51 от ДР на ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим съгласно разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, предвид претендираното право на собственост от ищците върху процесния жилищен етаж и оспорването му от ответника, който твърди, че е негов собственик на основание продажба с гореописания нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на нотариус Д. Г.. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ищците е да наведат и установят правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Не е спорно, че сградата, в която се намира процесният самостоятелен обект с идентификатор ***, е построена през 1974-1979 г. и впоследствие не е надстроявана, т.е. и през 2018 г., и през 2023 г. /годините на извършване на продажбите, обективирани в нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г. и нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на нотариус Д. Г./ сградата се е състояла от полуподземно първо ниво, два жилищни етажа, тавански етаж и подпокривно пространство.

На полуподземния етаж са разположени два гаража и мазе, а на таванския етаж е изградена само електроинсталация, няма изводи за водопроводна инсталация и канал.

Не е спорно, че от построяването до 2018 г. цялата сграда е била собственост на В.А.