Решение № 633 от 27.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110105220 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Д. Я. Е., ЕГН **********, с адрес:

***********, срещу К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3000 лв., представляваща незаплатена главница по договор за заем от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 810,06 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху просрочената главница, от което 268,35 лв. за периода от 26.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 25.04.2022 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.03.2018 г. е сключил с ответника писмен договор за заем, по силата на който е предал в собственост на К. П. сумата от 3000 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да я върне в срок до 15.03.2018 г. Твърди, че предаването на заетата сума е удостоверено в нарочно съставена за целта разписка, подписана от ответника.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заем на уговорения падеж, поради което е изпаднал в забава, считано от 16.03.2018 г. Счита, че от тогава ответникът му дължи и лихва за забава, но при съобразяване с тригодишната давност на вземането претендира лихва за периода от 26.04.2019 г. до 24.04.2022 г. в общ размер на 810,06 лв., от която:

268,35 лв. за периода 26.04.2019 г.-12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода 15.07.2020 г.-25.04.2022 г.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско 1 възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, действащ лично и чрез процесуалния му представител адв. Н. Г., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е възникнало въз основа на процесния договор за заем, вкл. и предаването на сумата от 3000 лв. В тази връзка оспорва автентичността на приложения договор и разписка в частта на документите относно подписа на заемателя. С оглед недължимостта на главното вземане, счита за недължимо и акцесорното такова за мораторна лихва.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете.

Идентично искане поддържа особеният представител на ответника адв.

А. С. и в открито съдебно заседание.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница и мораторна лихва по сключен между страните договор за паричен заем.

Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.

Основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на процесния реален договор за паричен заем, вкл. и предаването на заетата сума, 2.) настъпила изискуемост на задължението за връщане на сумата, както и 3.) неизпълнението му, респ. забавата на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявените вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение на задължението му и/или наличието на други правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.

За установяване на облигационната връзка между страните ищецът е ангажирал писмен договор за заем, сключен на 01.03.2018 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника К. П., като заемател. По силата на договора заемодателят предоставя на заемателя сумата от 3000 лв. за срок до 15.03.2018 г., а заемателят се задължава да върне получената в заем сума в договорения срок (чл. 1). Отразено е още, че сумата от 3000 лв. е предоставена на заемателя в деня на подписване на договора (чл. 2).

Последното обстоятелство е декларирано от ответника и в нарочно 2 съставена за целта писмена разписка, според която на 01.03.2018 г. К. П. е получил от Д. Е. сумата от 3000 лв., представляваща главница по сключения между тях договор за заем.

Договорът за заем е двустранно подписан от страните, а разписката носи подпис на заемателя, като автентичността и на двата документа е оспорена своевременно (в срока по чл. 131 ГПК) от особения представител на ответника в частта, носеща подписа на К. П.. Затова и при заявеното от ищеца желание да се ползва от оспорените документи, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК е открито производство по проверка на тяхната истинност и е допуснато провеждането на съдебно-графологична експертиза.

От приетото и неоспорено от страните заключение на експертизата се установява, че подписът, положен срещу „заемател“ в договора за заем от 01.03.2018 г., е изпълнен от К. Б. П., както и че подписът, положен в разписката за сумата от 3000 лв., също е изпълнен от него. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 от ГПК експертът-графолог Е. А. пояснява, че заключението е изготвено въз основа на материалите по делото и сравнителен материал от почерка на ответника под формата на положени от него подписи в подадени заявления за издаване на документи за самоличност, налични в Служба БДС при ОД на МВР-Варна.

От експертното заключение, което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се доказва автентичността на оспорените документи – договор за заем и разписка. Следователно от тези документи по делото е доказано и наличието на валидно възникнало въз основа на подписания писмен договор за паричен заем от 01.03.2018 г. облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е предал в собственост на ответника сумата от 3000 лв.

Изискуемостта на насрещното задължение на ответника по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на заетите парични средства е настъпила с изтичане на уговорения за това срок на 15.03.2018 г., като няма данни същото да е изпълнено нито на посочения падеж, нито след това.

Доколкото в случая денят за изпълнение на задължението е определен, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичането му, тоест на 16.03.2018 г. От тогава е възникнало и задължението му за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва – арг. от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Изчислена служебно от съда с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“, законната лихва за забава върху просрочената главница от 3000 лв. за процесния период от 26.04.2019 г. до 25.04.2022 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., възлиза в общ размер на претендираната сума от 810,06 лв., от която 268,35 лв. за периода 26.04.2019 г.-12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода 15.07.2020 г.-25.04.2022 г.

От гореизложеното следва, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат изцяло уважени, като се присъдят в полза на ищеца търсените суми за главница от 3000 лв. и мораторна лихва от 810,06 лв. за посочения период. Върху главницата следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК в решението следва да бъде отразена и посочената от ищеца банковата сметка, по която да се преведат 3 присъдените в негова полза суми.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 1120 лв., от които: 120 лв. за държавна такса, 500 лв. за депозит за особен представител и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното заплащане на което са представени по делото – договор за правна помощ № 01/15.06.2022 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.

Предвид извода за основателност на предявените искове, разноски на ответника не се следват. Възнаграждението на особения представител е изплатено от внесения за целта депозит в изпълнение на протоколно определение от 20.02.2023 г.

Според т. 7 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, особеният представител не дължи държавни такси и разноски, тъй като задължена за тях е представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им, като дължимите суми следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. В случая за установяване възраженията на особения представител на ответника за неавтентичност на посочените документи е допусната съдебно-графологична експертиза при изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице в размер на 200 лв., поради което тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати на Д. Я. Е., ЕГН **********, с адрес: ***********, следните суми: сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 810,06 лв.

(осемстотин и десет лева и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено върху просрочената главница, от което 268,35 лв. за периода от 26.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 25.04.2022 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати на Д. Я. Е., ЕГН **********, с адрес: ***********, сумата от 1120 лв. (хиляда сто и двадесет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените суми в полза на ищеца Д. Я. Е. може да бъдат заплатени по посочена негова банкова сметка с *************, открита в „Банка ДСК“ АД.

4

ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати по банкова сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. (двеста лева) за изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5