Определение № 291 от 09.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 09.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв.П. К. от САК като пълномощник на ищцата Р. Д. Р. против определение № 81/15.01.24г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 424/21г., с което е отхвърлена молбата й вх.№31308/20.12.2023г. за изменение на решение №508/23.11.2023г. по т.д.№424/21г. на ВОС в частта за разноските, като неоснователна. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Счита, че е изпълнила всички законови изисквания за представяне на необходимите доказателства за присъждане в нейна полза на адв.възнаграждение надлежно искане, списък по чл.80 ГПК и Удостоверение за регистрация по ЗДДС. Въпреки това неправилно съдът е приел, че адв.възнаграждение следва да се присъди по реда на Наредба № 1/2004г. за МРОВ в редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 26.02.2021г. Тъй като проведеното заседание, на което е даден ход по същество, както и постановяването на решение са с дата, последваща влизането в сила на изменението на наредбата, поддържа тезата, че дължимия й се адв.хонорар следва да бъде определен по реда на новата редакция на наредбата и следователно възлиза на 12 568,80лв с ДДС, или още 7 601,80лв с ДДС над присъдени от първата инстанция по реда на старата 1 наредба, като този размер бъде съобразен както фактическата и правна сложност на делото така и с проведените 5 съдебни заседания. Прилага относима към случая според нея съдебна практика.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения :

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищцата чрез адв.П.К., вх.№12854/30.06.21г., в която е обективирано искане за присъждане на адв.възнаграждение на оснчл.чл.38 ал.1 от ЗАдв. Приложен е и договор за правна помощ и съдействие, в който е отразено безплатно предоставяне на помощта на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Следователно за определяне на размера на дължимото по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. адв.възнаграждение приложение намира Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На настоящия състав е известна противоречивата практика на касационната инстанция относно приложимата редакция на Наредба № 1/2004г.а МРАВ. В част от постановените по този въпрос актове ВКС приема, че възнаграждението следна да бъде определено към момента на сключване на договора за процесуално представителство. В други актове се приема, че то трябва да бъде определено съобразно редакцията на наредбата към датата на приключване на устните състезания, тъй като едва към този момент може да бъде определен обемът на осъществената процесуална правна помощ.

В ресантната си практика /опр.1072/25.04.24г. на второ т.о. по ч.т.д. № 1928/23г./ ВКС приема, че съгласно решение от 25.01.24г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл.101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл 2 съдът е свободен за определи размера на дължимото адв.възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираният от адв.К. адв.хонорар следва да бъде определен от съда по посочените по -горе критерии. И доколкото се касае за производство по чл.432 КЗ, което не се отличава с фактическа и правна сложност, съобразявайки обема на оказаната правна помощ и обстоятелството, че адв.К. не се е явявала във всички открити съдебни заседания, а е представлявала доверителката си чрез писмени бележки и защити, съдът намира, че присъденото от първата инстанция адв.възнаграждение в размер на 4 967лв с ДДС се явява справедливо и законосъобразно, поради което молбата й за неговото увеличение е неоснователна.

В тази смисъл подадената от нея частна жалба се оставя без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.П. К. от САК частна жалба против определение № 81/15.01.24г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 424/21г., с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението по делото в частта му за разноските, като неоснователно.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.248 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3