Решение № 260034 от 24.10.2022, Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260034 гр. Първомай, 24.10.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година с

Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 191 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.

240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „А. С. В.” ЕАД,

ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. Б. Б.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт В.В.Д., с адрес за съдебна кореспонденция: ****, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Р.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, му дължи по Договор за паричен заем № ****г., сключен между „С. К.” ООД, ЕИК: С. К., от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, както следва:

Ø сумата от 719, 93 лева (седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и три стотинки) – главница за периода от 06.02.2017 г. до 16.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване;

Ø сумата от 73, 30 лева (седемдесет и три лева и тридесет стотинки) – договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до 16.10.2017 г.;

Ø сумата от 91, 92 лева (деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 11.09.2017 г. до 16.10.2017 г.;

Ø сумата от 182, 56 лева (сто осемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2017 г. до 30.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 333/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 608/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем № ****г. и приложимите към него Общи условия „С. К.” ООД, ЕИК: С. К., се задължило да отпусне паричен заем в размер на 800, 00 лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя в срок до 16.10.2017 г. заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 142, 51 лева, съгласно инкорпорирания в съглашението погасителен план, чрез 43 равни седмични анюитетни вноски от по 21, 92 лева всяка, първата и последната от които дължими съответно на 26.12.2016 г. и 16.10.2017 г.

Съобразно клауза от кредитния контракт в тежест на заемателя поради неизпълнение на ангажимента му в 3-дневен срок от договорното обвързване да предостави на кредитора поне две обезпечения на дълга измежду следните такива: издаване на запис на заповед, поръчителство, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека или безусловна банкова гаранция, била начислена неустойка в размер на 751, 69 лева, платима разсрочено на гореуказаните падежи.

Кредитополучателят усвоил заемните средства, като за погасяване на задълженията си за главница, договорна лихва, неустойка и мораторна лихва престирал сумите съответно от 80,

07 лева, 69, 21 лева, 659, 77 лева и 80, 00 лева.

Според ищеца поради допуснатата забава ответникът му дължи обезщетение от 182, 56 лева, равняващо се на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2017 г. до деня на сезиране на заповедния съд – 30.10.2019 г.

Въз основа на Приложение № 1/25.03.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г. кредитодателят прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното им удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 333/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 608/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която ответникът депозирал възражение. В качеството си на пълномощник на цедента цесионерът съобщил на длъжника за цесията с уведомление, връчено му в хода на настоящото производство като приложение към исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3494/15.07.2020 г., с който ответникът чрез процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и пледира за тяхното отхвърляне. Признава, че е усвоил сумата от 800, 00 лева и че е осъществил погашения по кредита в общ размер на 889, 05 лева.

Излага доводи, че в нарушение на императива на чл. 26, ал. 4 от ЗПК цесията не му е съобщена от цедента.

Оспорва действителността на кредитния договор на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като съдържанието му не съответства на изискването на чл. 11, т. 11 от ЗПК поради непосочване в него на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Правните последици на сделката се отричат и с оглед допуснатото със сключването й заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, доколкото уговорената в чл. 4, ал. 2 неустойка прикрива възнаградителна лихва, чиято величина увеличава годишния процент на разходите над предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален праг.

По правилото на чл. 23 от ЗПК, в хипотезата на чл. 22 от ЗПК заемателят следвало да върне само чистата стойност на заема, което бил сторил с извършените платежи от общо 889, 05 лева.

Навеждат се съображения за невалидност и на клаузата на чл. 8 предвид противоречието й на морала и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

По отношение на претендираните лихви ответникът противопоставя възражение за изтекла погасителна давност, а в случай на евентуална действителност на облигационната връзка обективира воля за прихващане на признатите за съществуващи задължения с вземането му в размер на 659, 77 за връщане на платеното от него в изпълнение на нищожна неустоечна уговорка.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, а ответникът чрез пълномощника си поддържа заявената процесуална позиция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи, приема от фактическа страна следното:

От приобщените доказателствени източници и въз основа на обявеното по реда на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК фактическо съвпадение се установява, че по силата на Договор за паричен заем № ****г. (л. 4), включващ Общи условия (л. 7 – л. 8), запознаването си с, безусловното приемане и получаването на които ответникът декларирал в Молбата си № 0130922/19.12.2016 г. за сключване на договор за паричен заем (л. 6), „С. К.” ООД, ЕИК: С. К., се ангажирало да му отпусне кредит от 800, 00 лева, а последният, който бил предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр (л. 9

– л. 10), предоставен му на 19.12.2016 г., и който удостоверил в договорния текст и признава в открито съдебно заседание усвояването на заемната сума в брой, следвало да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 40, 08% разсрочено в периода от 26.12.2016 г. до 16.10.2017 г., съгласно инкорпориран в съглашението Погасителен план (л. 5), чрез 43 седмични вноски, първите четиридесет и две от които от по 21, 92 лева, а последната – от 21, 87 лева, и при следните други параметри: обща сума за плащане – 942, 51 лева, и годишен процент на разходите – 49, 080%.

Съгласно чл. 8 от договора за неизпълнение на ангажимента си по чл. 6, ал.

2 от него в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение във вид на банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия – а именно: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти, а поотделно поне четири пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители и заематели по други заемни договори със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, и представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за дохода си, заемополучателят му дължи неустойка от 751, 64 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на сумата от 17, 48 лева, а според чл. 7, ал. 1 от договорното съдържание в случай на забавата им – и законната лихва за всеки ден закъснение до окончателното погасяване.

В индивидуалните уговорки по чл. 5, чл. 9 и чл. 10 и в общата по чл. 7 били регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора, да пристъпи към предсрочно погасяване на дълга и да изиска погасителен план за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване. Съобразно чл. 17 от общите условия за получени и узнати от кредитополучателя се считат всички съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на адреса му, посочен в искането за заем: ***.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г.

(л. 11 – л. 14) заемодателят, на когото чл. 21.8. от Общите условия позволявал по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, се задължил да прехвърли възмездно на ищеца своите такива, които произтичат от договори за потребителски кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите и изтеклите лихви, и които били подробно изброени и индивидуализирани в неразделно към контракта Приложение № 1 от 25.03.2019 г. (л. 15 – л. 117). Под № 178 в него фигурирали тези по Договор № ****г., описани, както следва: „отпусната главница в левове” – 800, 00 лева, „остътък главница в левове (към 25.03.2019 г.)” – 719, 93 лева, „остатък договорна лихва в левове (към 25.03.2019 г.)” – 73, 30 лева, „остатък неустойка в левове (към 25.03.2019 г.)” – 91, 92 лева, „остатък лихва за просрочие в левове (към 25.03.2019 г.)“ – 141, 32 лева, и „общо дължимо към датата на продажба (към 25.03.2019 г.)” – 1 026, 47 лева. Цедентът верифицирал писмено цесията с Потвърждение (л. 18), а в качеството на негов пълномощник, овластен от него с Пълномощно (л. 19) да уведомява от името му всички длъжници за стореното прехвърляне, приобретателят адресирал чрез пощенски оператор до ответника на записания в искането му за кредитиране негов постоянен адрес Уведомително писмо изх. № УПЦ/П-СТК/101239/29.03.2019 г. (л. 20), което по данни от Известие за доставяне № 1010309 (л. 21), издадено от „Български пощи” ЕАД, било върнато непотърсено и което съдържало както информация за извършената покупка на вземания по Договор за кредит № 101239, сумирани към 29.03.2019 г. на 1 026, 47 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва, неустойки и такси, така и покана да ги издължи в срок до 5 дни.

Сезиран от цесионера с депозирано на 30.10.2019 г. Заявление вх. № 6976/30.10.2019 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 608/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 333/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 608/2019 г. (л. 8 от ч. гр. дело № 608/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 05.02.2020 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът чрез процесуалния си пълномощник адв. С.М. оспорил тяхната дължимост с Възражение вх. № 789/11.02.2020 г. по образец (л. 13 от ч. гр. дело № 608/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай). За постъпването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 11.05.2020 г., а разглежданите установителни искове предявил на 10.06.2020 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена по пощата Искова молба вх. № 2807/11.06.2020 г. (л. 2 – л. 3).