Решение № 165 от 18.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр.Несебър, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Административно наказателно дело № 20242150200303 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Т. П. с ЕГН **********, с адрес: град Х., улица Св. Св. К.М. № ********, срещу Наказателно постановление № 21-0304-000520 / 18.06.2021г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Жалбоподателят счита постановлението за незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които са опорочили цялото производство по установяване на административно нарушение и налагане на наказание, и с които е нарушено правото му на защита. Като конкретна нарушена разпоредба на процесуалния закон посочва тази на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Моли постановлението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделно писмено становище, подадено от упълномощен от него адвокат, се заявява поддържане на жалбата с искането за отмяна на Наказателното постановление (НП). Твърди, че и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното (НП), са допуснати множество нарушения. Отбелязва, че в него на жалбоподателя е вменен отказ от извършване на проверка с техническо средство Алкотест 1

Дрегер 7510 ARDN № 0189, като отсъства описание на нарушение, което да осъществява втората хипотеза в чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Тази нередовност в акта е можело да бъде преодоляна с издаването на НП, но вместо това в него е преписана разпоредбата от закона в двете й хипотези. По този начин счита, че е налице противоречие при описание на фактическата обстановка, с което е нарушен и материалния закон.

Претендира заплащане на разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:

Около 04:00 часа на 08.06.2021г. свид. С. К. П. – „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър, и колегата му Ивайло Христов Генов, които по това време са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ, са били изпратени по сигнал на дежурния ОДЧ по поискано съдействие от друг автопатрул за посещение на място, където е настъпило ПТП. Това място на произшествието е било до хотел „Феста Панорама“, находящ се в град Несебър, улица Х.К. № **. При пристигане установили, че е било налице самостоятелно ПТП, при което са причинени материални щети по автомобила „Ауди А8“ с рег.№ ****. Тъй като в автомобила са пътували две лица, са попитали кой е управлявал автомобила, при което водачът се е представил, като дори е показал и ключа за автомобила.

След проверка на документите на водача, установили самоличността му, а именно жалбоподателя С. Т. П.. Същият е бил поканен да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, но той е отказал, поради което свид. С. П. е съставил талон за изследване № 081381, в който е бил удостоверен този отказ на водача, и в който му е указано, че трябва да се яви до 40 минути, считано от съставянето и връчването на талона за изследване – 04:40 часа, във ФЦСМП-Несебър за медицинско и химическо лабораторно изследване. Талонът за изследване е бил връчен на водача срещу подпис.

Свид. С. П. е съставил и АУАН Серия АА, бл.№ 983284 от 08.06.2021г., в който същият е описал нарушението като е посочил, че на 08.06.2021г. около 04:00 часа в град Несебър, по улица Х.К. № ** до хотел „Феста Панорама“, С. Т. П. е управлявал личния си лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ ****, реализира ПТП и при проверката за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNA 0189 същият отказва проверка; връчен талон за медицинско изследване № 081381. Нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3 от 2

ЗДвП. При съставянето на акта за били иззети от жалбоподателя СУМПС № POPOV 911080559KC-06, СРМПС № 010992341 и двете табели с регистрационния номер на автомобила. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението, както и от жалбоподателя С. Т. П., на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка. При връчването на акта същият е вписал саморъчно в акта, че няма да даде проба.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта не са постъпвали.

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността и не се е явил в медицинското заведение в рамките на указания в талона за изследване час за даване на кръв за медицинско и лабораторно изследване.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации, които е отразил в издадените от него документи при проверката.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите. В него освен заради отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN 0189 за установяване употребата на алкохол, е добавено и че той отказва да даде кръвна проба за химически анализ за установяване наличието на алкохол въз основа на издадения талон за медицинско изследване № 081381.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 01.02.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 09.02.2024г.

В хода на осъществения цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът провери редовността и на акта, въз основа на който е издадено то. По отношение на двата административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното производство, не са констатирани нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на извършване на нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – като водач на МПС отказва да бъде изпробван с техническо средства за установяване на алкохол и отказва да даде кръвна проба за химически анализ за установяване наличието на алкохол.

Предвид на това настоящата съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение и при изяснена фактическа обстановка.

Така констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил и като такъв 3 спрямо него е била предприета проверка, включително и за употреба на алкохол, се потвърждава от показанията, дадени от актосъставителя, като описаната фактическа обстановка дори не се оспорва от жалбоподателя.

Субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или употреба на наркотични вещества или техни аналози (предл. 1-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване (предл. 2-о). В разглеждания случай от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, П. е управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ *****, т.е. притежава качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Член 174, ал.3 от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които контролният орган следва да предостави на проверявания водач на МПС, с цел да бъде установено дали управлява превозното средство след употреба на алкохол. В случай, че водачът е отказал само медицинско изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор, тогава не би осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали е употребил алкохол и едва при установена такава употреба, той би носил административно наказателна отговорност по чл.174, ал.1 от ЗДвП или наказателна отговорност по чл.343б, ал.1 от НК, а ако не се установи такава употреба, деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване. Същите изводи се налагат и в обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на алкохол не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал за му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, независимо чрез кой от алтернативните предвидени методи.

Очевидно съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с доказателствен анализатор или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване, т.е. не невъзможността да се установи употребата на алкохол от водача като последица от едновременния му отказ да се извърши проверка с доказателствен анализатор, така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписания.

Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по контрол относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощията им, 4 установени в чл.165 от ЗДвП, са задължителни за техните адресати. В този смисъл според разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е общата разпоредба, която въвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението. В този контекст правилото на чл.174, ал.3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно – отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или техни аналози с техническо средство или отказа да се изпълни предписание за медицинско и химическо или химико-лабораторно изследване.