Решение № 324 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002104443 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 109868/24.09.2025г., подадена от Н. Б. С., чрез процесуалния представител адвокат М. С. от АК Велико Търново, срещу решение № 5268 от 13.08.2025г. по в.гр.д. № 1817/2024г. на Софийския градски съд, с което като е частично отменено и частично потвърдено, в обжалваната му част, първоинстанционното решение № 20073486, поправено с решение №20111187 от 18.12.2023г., постановени по гр.д.

№7795/2021г. на Софийския районен съд, е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу П. А. Г. и М. П. Г. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, причинени вследствие на поведението на ответниците, осъществяващи действия по преграждане на общински път, преминаващ през имота на П. А. Г., с което препятствали достъпа на ищеца до собствения му имот с идентификатор [№], ведно със законната лихва, считано от 08.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени сторените разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

1

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски за производството в трите инстанции.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците П. А. Г. и М. П. Г., чрез процесуалния си представител адвокат К. В. И., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определение №859 от 24.02.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване по въпроса необходимо ли е въззивният съд да обоснове правните си изводи с фактическите констатации и да посочи доказателствата, от които ги извежда.

По така поставения правен въпрос:

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при постановяване на своето решение въззивния съд излага самостоятелни мотиви както относно фактите по делото,така и относно съществото на правния спор. Въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите си (решение №60088/28.06.2021г. по гр.д.№3948/2020г., I г.о. на ВКС, решение №22/29.06.2017г. по гр.д.№2113/2016г., I г.о. на ВКС, решение №141 от 04.01.2021г. по гр.д.№478/2020г., I г.о. на ВКС, обобщаващо практиката на ВКС, както и решение №200 от 21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на II г.о. на ВКС и посочените в него т.4 на ППВС №7/1965г. и решение №93 от 06.07.2010г. по т.д.

№808/2009г. на I т.о. на ВКС). Правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК предвижда изискване за обоснованост на съдебните решения - констатациите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), следва да съответстват на събраните по делото доказателства (решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV-то г.о.), които да бъдат подведени към приложимата правна норма. Правните изводи на въззивния съд в този смисъл следва да бъдат обосновани с фактическите констатации, като бъдат посочени и доказателствата, от които същите се извеждат. Или както е прието в решение №57/19.05.2017г. по гр.д.№3457/2016г. на І г.о. на ВКС, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви за правните си изводи, които следва да се основават на фактически изводи, които при спор между страните, следва да се основават на преценка на събраните по делото доказателства въз основа на правилата на процесуалния закон.

Настоящият състав споделя тази практика на ВКС, която следва да намери приложение и в настоящия случай.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Н. Б. С. срещу П. А. Г. и М. П. Г. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, настъпили в 2 резултат на преграждане на общински път от страна на ответниците, преминаващ през имота на П. А. Г., с което препятствали достъпа на ищеца до собствения му имот, ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] и построените в него сгради, а ответникът П. А. Г. е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] и построените в него сгради, находящи се в землището на [населено място], [община].

Посочено е, че съгласно приетата като писмено доказателство по делото заповед № РД-05488 от 02.09.2016г. на кмета на [община], е наредено изземване на част от недвижим имот публична общинска собственост, представляващ съществуващ път към „Зейна махала“ в [населено място], преграден с оградна мрежа с площ от около 70 кв.м., като П. А. Г. се е задължил доброволно да освободи съществуващия път, като премахне оградната мрежа.

Констатирано е, че в мотивите на заповедта е записано, че при извършената проверка е установено, че участък от посочения път е преграден с оградна мрежа от ответника П. А. Г., който на място е представил документи, удостоверяващи правото му на собственост.

Посочено е, че съгласно писмо от кмета на [община] до Н. Б. С., изх. №11022111/22.03.2018г., във връзка с подадени от ищеца сигнали за преграден участък от общински път, водещ до „Зейна махала“ в [населено място], са извършени проверки на място, издадени са заповеди за възстановяване на пътната настилка и премахване на загражденията, и същите са премахнати.

Съобразено е, че в постановление от 07.11.2018г. на Окръжна прокуратура - П. и постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 16.03.2020г. на Районна прокуратура - П., се съдържали данни, че от 2016г. ответникът П. А. Г. преграждал общински път, водещ до „Зейна махала“ в [населено място], като същият е бил наясно, че [община] оспорвала неговото право на собственост върху процесния участък, както и че към 16.03.2020г. пътят вече бил проходим.

Констатирано е, че с влязло в сила решение № 43/31.12.2018г. по гр.д. №59/2018г. на Районен съд - Трън, е отхвърлен предявен от ответника П. А. Г. срещу кмета на [община] иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие разрушаване на ограда и изсипване на натрошени камъни.

Посочено е, че от мотивите на решението се установява, че [община] е предприела действия по премахване на ограда и възстановяване на общински път, водещ до „Зейна махала“ в [населено място], преграден от ответника П. А. Г..

Посочено е, че съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, за землището на [населено място] била налична единствено неодобрена картна основа от 1983г., а кадастралната карта е одобрена през 2019г., като процесният път не е заснет в предходни планове, а в кадастралната карта е заснет като самостоятелен обект с идентификатор *** - улица, публична общинска собственост, урбанизирана територия, за второстепенна улица, с площ от 819 кв.м. От заключението е установено, че процесният път разделя имота на ответника на две части, като вещото лице е изготвило комбинирани скици на процесните имоти в ЕТК от 1983г. и КККР от 2019г., както и комбинирана скица за 3 проектен път за достъп до имотите на ищеца и ответника. В о.с.з. вещото лице е посочило, че до имота на ищеца е имало достъп чрез път от запад, който път е включен в имот общинска собственост и към момента не съществува.

Въз основа на събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля С. С., е прието за установено, че в последните години имало проблем с преминаването до имота на ищеца, като пътят бил преграден с мрежа. Свидетелят А. З. заявил, че имотът на ищеца представлявал заградено дворно място с къща, като за да се стигне до този имот имало три варианта - преди се е минавало през цялото село и се е влизало откъм гората, имало е път през ТКЗС, а новият път преди не го е имало, имало е пътека. Свидетелят посочил още, че от общината са идвали да слагат мрежи, колове и да заграждат пътя. Свидетелят В. С. заявила, че достъпът до имота на ответника е по общински селски път, но е имало случаи, когато пътят е бил преграждан с най-различни средства - мрежа, тел, натрупани храсти, разкопаван е, като нямало друг път. Свидетелят посочила още, че преграждането на пътя се е отразило на ищеца - разстроил се е, започнал да вдига кръвно, престанал да яде и спи, ходил на лекар - невролог, психиатър, психолог, пиел хапчета.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени със ЗП и ЗДвП. Съгласно чл.31, ал.1 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Посочено е, че действащата в Република България нормативна уредба не допуска да се ограничава ползването на всички пътища в страната, които са отворени за обществено ползване, вкл. и общински такива, които обаче следва да са прокарани според установените в законодателството правила. Прието е, че когато държавата, общината или частноправен субект са прокарали път през имот, чужда собственост, без надлежно проведено отчуждаване, собственикът на терена разполага с правото да защити собствеността си, включително по реда на чл.109 ЗС, тъй като съгласно КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Частната собственост е неприкосновена (чл.17 ал.3 КРБ) и принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение (/чл.17 ал.5 КРБ). Всеки гражданин, съгласно чл.56 КРБ, има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, а съгласно чл.58 ал.1, гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. Българското законодателство не допуска възможност при упражняване на правата си, който и да е правен субект, да нарушава правата на другите.

Прието е, че в случая ищецът може да ползва път, само ако същият е прокаран от държавата или общината по предвидения в закона ред, каквато хипотеза не е налице, тъй като по делото е установено, че соченият от ищеца път, който навлиза в имота на ответника П. А. Г., не е определен с картата на възстановената собственост, не е заснеман в предходни планове, а е заснет само като обект на кадастъра. Изложени са мотиви, че не може да се приеме, че 4 същият е прокаран според установените от законодателството правила, а ищецът, за да си осигури достъп до имота, ползва за преминаване част от имота на ответника П. А. Г. неоснователно, без в негова полза да е учредено надлежно право на преминаване, респ. тази част да е била отчуждена за прокарване на общински път, ограничавайки по този начин възможността имотът да се ползва пълноценно според неговото предназначение в границите на правото на собственост, респ. собственикът - ответникът П. А. Г., недопускайки ищецът да преминава през собствения му недвижим имот не е извършил неправомерно действие, поради което само на това основание предявеният иск подлежи на отхвърляне.