Решение № 61 от 18.02.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Нова Загора, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100243 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ЕИК *********, адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., чрез техния пълномощник юрисконсулт Д. И., против С. И. Й. ЕГН **********, постоянен адрес: ****** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и с цена на иска 727,88 лв.

Ищецът твърди, че на 15.12.2023г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключила Договор за потребителски кредит № 720031287878 с ответника С. И. Й. ЕГН ********** за сума в общ размер 700,59 лева. От тази сума 600 лева били отпуснати за общо ползване, а 100,59 лева били отпуснати за заплащане на избрана от потребителя допълнителна застрахователна услуга - Застраховка живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ. Общата дължима сума на Потребителя била разсрочена на 7 погасителни месечни вноски, 6 вноски по 100.08 лева и последна изравнителна в размер на 100.11 лева . Първата погасителна вноска била дължима на 25.01.2024 г., а последната - на 25.07.2024г., която сума трябвало да бъде върната на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният общ размер на кредита, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 0 (нула) % (чл. 9, ал.1 от Договора).

Лихвеният процент бил фиксиран, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. ГПР по Договора, съгласно чл. 10 от него бил 0 (нула) процента, а общата дължима сума по него била в размер на 700,59 лева, като било посочено начинът по който ГПР бил изчислен. Било уговорено, че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума щяла се увеличи с дължимите лихви за забава. Длъжникът не бил извършил никакви плащания по договора, а на 25.07.2024г. изтекъл срокът му, с което е настъпила изискуемост на всички задължения по договора.

„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД подал Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу С. И. Й., по което било образувано ЧГД № 887/2024 на PC Нова Загора. С оглед връчване на Заповедта за незабавно изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и със свое разпореждане, съдът указал на кредитора в едномесечен срок, съгласно чл. 415, ал.2 от ГПК, да предяви иск за установяване вземането си.

1

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че лицето С. И. Й. ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 720031287878 сключен на 15.12.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за следните суми: 700,59 лв. –изискуема главница; 27,29 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 25.01.2024г., да 06.08.2024г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.08.2024г..

Направени са доказателствени искания от ищеца да бъде присъединено ч.гр.д.№ 888/2024г. на НЗРС и да се допусне изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в молбата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител адв. В. М. от АК-Сливен, който счита предявения иск за допустим. В качеството си на особен представител, заявява, че искът е неоснователен. Заявява, че представените писмени доказателства не доказват претенцията на ищеца. Не се противопоставя да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, като относими, допустими и необходими. Прави възражение относно копията на представените с исковата молба документи, че може да са неавтентични и с невярно съдържание, поради което моли да бъдат представени оригинали на същите. Прави и възражение, че кредитът може да не е теглен от С. И. Й., а от друго лице, което е използвало данните и телефона му без негово съгласие или разрешение. Заявява, че не е в състояние, да представи доказателства за евентуално извършени плащания по договора или за наличие на обстоятелствата, за които правя възражение.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице експерт счетоводител, което дава заключение по поставените от ищец въпроси с исковата молба, касаещи облигационните отношения между страните, а именно:

1. Какъв е размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 06.08.2024г.?

2. Какъв е размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /06.08.2024г./ по компоненти /главница, договорена лихва и обезщетение за забава/ и периоди?

3. Ищцовото дружество ТИ БИ АЙ Банк ЕАД изпълнило ли е и по какъв начин задължението си по процесния договор като е привело заемната сума, както и сумата по сключените застраховки към застрахователя?

По първия въпрос вещото лице е дало заключение, че потребителския кредит е в размер на 700,59лв. /седемстотин лева и 0,59 стотинки/ по смисъла на договор № 720031287878/ 15.12.2023г. ,както следва: 100,59лв. са за извършена застраховка живот и 600.00лв. са усвоени по банков път на сметка на кредитоискателя посочена на стр.2 от исковата молба.

По втория въпрос е отговорено, че дължимата главница по процесния договор за банков кредит към 06.03.2025г. /датата на подаване на исковата молба/ е в рзмер на 700,59лв., като не платени са погасителни вноски ог 24.01.2024г. до 06.08.2024г., с обезщетение за просрочие в размер на 27,29лв. и законова лихва за просрочие в размер на 149,03 лв.за периода 27.01.2024 до 06.03.2025г..

По третия въпрос е видно от документите по делото и банковите документи, че са сключени застрахователен договор и договор за потребитлски кредит. Съответно са 2 изплатени сума от 600,00лв., усвоена от лицето С. Й. за лично ползване и сума от 100.59 лв., приведени към застрахователното дружество за застраховка живот по застрахователна полица.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание Договор за потребителски кредит № 720031287878/ 15.12.2023г. ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД отпуснал на ответника С. И. Й. ЕГН ********** сума в общ размер 700,59 лева, от която сумата от 600 лева - за общо ползване и 100,59 лева - за заплащане на избрана от потребителя допълнителна застрахователна услуга - Застраховка живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ. Общата дължима сума от Потребителя се разсрочвала на 7 погасителни месечни вноски, 6 вноски по 100.08 лева и последна изравнителна в размер на 100.11 лева. Първата погасителна вноска се дължала на 25.01.2024 г., а последната - на 25.07.2024г., като всяка месечна вноска включвала 2 компонента: главница и договорна лихва.

Ответникът не извършил плащане на посочените падежни дати по погасителните месечни вноски и на 25.07.2024г. изтекъл срокът на договора за изплащане на задълженията по него, поради което настъпила изискуемост на всички вземания на ищеца.

На 23.08.2024г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 887/2024г. по описа на НЗРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 521/ 26.08.2024г. и изпълнителен лист № 557/ 26.08.2024г. по ч.гр.д.№ 887/ 2024г. на НЗРС, с които бил осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 700,59 лева (седемстотин лева и 59 стотинки), представляваща главница за период от 23.08.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 27,29 лева (двадесет и седем лева и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2024 г. до 06.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева). С Определение № 68/ 21.01.2025г. на съда било спряно принудителното изпълнение по изп.дело № 757/2024г. на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 на КЧСИ и били дадени указания на ищеца да предяви установителен иск за вземането си.

С установения едномесечен срок от получаването на определението „Ти Би Ай Банк“ ЕАД предявил срещу ответника установителен иск за вземането си в размер на 700,59 лв. – изискуема главница; 27,29 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 25.01.2024г. до 06.08.2024г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на вземането на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума.

Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен, по следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит, сключен с ответника, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Застрахователна програма “Защита на кредита“, Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма 3

Застрахователен сертификат № 17200312878782023, Общи условия на застрахователна програма; Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“; Извлечение от счетоводни книги, може да се направи категоричния извод, че между ищеца и ответника е бил сключен валиден договор за предоставяне на потребителски кредит при определените в договора условия.

Видно от представения по делото договор, същият съдържа всички реквизити, предвидени в чл.11 от ЗПК, като не се установяват и нарушения на разпоредбите на чл.19 от ЗПК. В процесния договор за кредит не се установяват и клаузи, водещи до недействителност на същия по смисъла на чл.20 и чл.21 от ЗПК.

В тежест на всяка от страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на ищеца беше да докаже наличие на договорни отношения между страните, както и размера на задълженията на ответника към него.

В тежест на ответната страна беше да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си към ищеца или че вземането не се дължи в претендираните размери.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът, с оглед разпределената му доказателствена тежест, посредством пълно главно доказване, е установил фактът че са били налице договорни отношения с ответникът, че е спазил своите задължения по договора предоставил в договорения срок и при договорените условия посочената в договора сума и е доказал е нейния размер. Твърденията на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се доказват и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, с която се установява дължимостта на неизплатените парични задължения.

Съгласно така определената тежест на доказване, ответната страна не е успяла да опровергае твърденията на ищеца, като ответникът не е успял да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си към ищеца или пък, че вземането не се дължи в претендираните размери.

В проведеното открито съдебно заседание, ответникът, нередовно уведомен, не се явява и се представлява от назначен особен представител, който защитава неговите интереси. Не се явява и ищецът по делото.

С оглед горното съдът намира, че спорът по делото е изяснен от фактическа и правна страна, като предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и да бъде признато за установено, че по отношение на ответника съществува вземането на ищеца в размер на 700,59 лв. изискуема главница и 27,29 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 25.01.2024г. до 06.08.2024г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 06.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението.