Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 563 от 22.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4865/2024
Вид
Решение № 563
Подписан
22.05.2025
В сила
27.06.2025
Състав
Спасимир Спасов Здравчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330204865 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8504395329 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ - София (АПИ), с който на К. Д. А., ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 139, ал.

5 и ал. 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от същия Закон.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат А. И. О. от Адвокатска колегия Пловдив жалбоподателят моли за отмяна на Електронния фиш с аргументи за изтекла погасителна давност; претендира разноски.

Със съпроводителното писмо, с което са изпратени жалбата и административнонаказателната преписка, въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ - София чрез пълномощник юрисконсулт П.И.И. взема отношение по същество с подробно изложени аргументи за материална и процесуална законосъобразност на атакуван електронен фиш и за неоснователност на защитните възражения с искане за потвърждаването му; претендират се разноски, а при евентуално уважаване на жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет, а 1 при липса на процесуално представителство в откритото съдебно заседание – размерът за разноски да бъде под минималния, като се позовава Решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.

В съдебно заседание на въззивната инстанция юрисконсулт П.И.И. моли да се потвърди процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен по подробно изложените в съпроводителното писмо съображения; потвърждава възражението си за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 31.12.2020 година в 16:32 часа е установено нарушение с пътно превозно средство (ППС) лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 2345 кг, с 2 оси, категория на пътното превозно средство: Евро 4, в община Марица по път А-1, км 130+588 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на км 130+588 от път А-1 км 130+588 (село Железно), като местоположението на контролираното място попада в тол сегмент 1111110687.

За установеното нарушение е издаден обжалваният електронен фиш на името на собственика на ППС К. Д. А..

Към материалите от административнонаказателната преписка са приложени – доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, статично изображение във вид на снимков материал, данни за нарушител и ППС, Протокол 24400/20, ведно със Заповед РД-11-4 / 23.01.2020 година за утвърждаване на образец на електронен фиш.

По искане на Съда в съответствие с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление, са представени карта с местоположение на стационарна контролна точка (СКТ) № 20071, в която е описано точното местоположение на контролното устройство и в кой тол сегмент попада, както и Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна 2 контролна точка за СКТ 2007.

От правна страна:

Според задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година по тълкувателно дело № 1 / 2014 година на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.

81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронният фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН, установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не намира приложение в така регламентираното специално производство по издаване на електронните фишове.

Процесното нарушение е извършено и установено на дата 31.12.2020 година, от който момент започва да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

3

Следващото действие по преследване – връчването на електронния фиш е на дата 09.08.2024 година, видно от приложеното по преписката известие за доставяне, т. е. извън рамките на общата давност, поради което същото не може да породи и предвидения в закона ефект по прекъсване на срока.

Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и прекъсване, но не се прилага отделно, в случай че е изтекла общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Или в конкретния случай връчването на електронния фиш е извършено след изтичане на погасителната давност, което прави административнонаказателното преследване недопустимо.

Налице и още едно основание според настоящия състав за отмяна на Електронен фиш № 8504395329:

Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП към датата на деянието При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение (изречение 1.), като Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението (подчертаването на Съда), нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане (изречение 2.) и Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (изречение 3.).

В случая се твърди извършено от собственика на ППС нарушение по чл.

179, ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, във връзка с което са приложени доклад от електронната система за събиране на пътни такси, данни за нарушител и ППС, Протокол 24400/20 със Заповед РД-11-4 / 23.01.2020 година за утвърждаване на образец на електронен фиш.

В процесния Електронен фиш са посочени дата, място и точен час на извършване на нарушението, регистрационен номер на пътното превозно средство, собственик, нарушени разпоредби, но е налице съществен пропуск, касаещ пълно и точно описание на нарушението от фактическа страна.

Посочено е единствено установено „нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата“, без да са описани всички факти, представляващи елементи на изпълнителното деяние и очертаващи съставомерните признаци на нарушението, като например, че автомобилът е в движение/управление по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Никъде във Фиша не е посочено автомобилът на жалбоподателя да се е движил или да е бил управляван (, което е в нарушение на нормите цитираните норми, а липсата на този реквизит е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на административнонаказателноотговорния правен субект.

4

Липсата на описание на нарушението е „пренесена“ и в цифровата му квалификация, доколкото то е посочено като такова по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДП. Само че, чл. 139, ал. 5 от ЗДП просто указва, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП; чл. 139, ал. 6 от ЗДП вече вменява задължение за водачите на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице (т. е. изисква се активно поведение от водачите), а чл. 102, ал. 2 от ЗДП сочи на бездействие от страна на собственика или ползвателя на ППС, с което се осъществява допустителство на това административно нарушение. Отделно, самото посочване на правната квалификация на нарушението по никакъв начин не освобождава наказващия орган от задължението да опише нарушението като посочи всички негови съставомерни елементи.

Пропуск в описателната част на електронния фиш е налице и по отношение на цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗП. В разпоредбата към датата на деянието е разписано, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.

Само че са налице различни хипотези: такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа (т. 1) и такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси (т. 2). В описателната част на Електронния фиш е посочено единствено, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, но без да е уточнено винетна такса, или такса за изминато разстояние не е платена Посоченият пропуск не се преодолява с посочване единствено на пътна такса според категорията на пътното превозно средство. За осъществяване на правото на защита на нарушителя в пълен обем е необходимо посочване на това какъв вид пътна такса е дължима от предвидените в чл. 10, ал. 1 от ЗП.