Решение № 44 от 17.05.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Ямбол , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостин С. Радиев като разгледа докладваното от Радостин С. Радиев Административно наказателно дело № 20212330200313 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Сън пауър“ ЕООД, с. Дряново, общ.Тунджа, чрез пълномощника адв. В.К. против Наказателно постановление № 3/02.03.2021 г., издадено от *** на О.Т., с което на основание чл. 41, ал.3 от ЗОЗЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., за нарушение на чл.41, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неоснователно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление , като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2021 год. на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл.41, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ, за това, че на 26.11.2020 год. от писмо 1 с изх. № *** на Директора на ОД към ДФЗ , във връзка със започната процедура по чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ се констатирало , че „Сън пауър“ ЕООД без правно основание е заело земя в отклонение на определените граници на ползвания от него поземлен имот с идентификатор 46783,100,557 за кампания ДП *** год. Същото е установено чрез извършена проверка от която се констатирало , че част от ПИ с идентификатор *** публична общинска собственост , с НТП пасище е обработена, засята и приобщена към ползвания от дружеството имот. Констатациите били отразени в констативен протокол от 13.11.2020 год.

На 02.03.2021 год. е издадено атакуваното Наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 22.03.2021 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена както от показанията на свидетеля Д., така и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в съвкупност, са последователни, логични и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице, а разгледана по същество, се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

При съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, като не са посочени дата и място на извършване на нарушението. От една страна е посочено, че нарушението е констатирано на 26.11.2020 год. , а от друга страна е посочено, че констатациите са отразени в констативен протокол от 13.11.2020 год.

Нарушен е и чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, като отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на чл.41, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ, който текст обаче предвижда наказание глоба за физическо лице, , което заема земя в отклонение на определените граници.

Отделно от това, съдът намира съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление за материално незаконосъобразни. Нарушението не бе доказано в с.з. от наказващия орган. Видно от показанията на свидетеля Д. при проверката на 13.11.2020 год. констатирали , че имота ползван от дружеството –жалбоподател и обработената част от общинското пасище са били разделени от бразда. На дружеството – жалбоподател е съставен АУАН и издадено НП само на базата на справка в ДФЗ , кой е ползвател на имота, граничещ с този публична общинска собственост. По делото не се представиха каквито и да е доказателства за участието на дружеството в 2 извършване на вмененото му нарушение.

При този изход на делото съдът намира и за основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3/02.03.2021 год. , издадено от *** на О.Т., с което на „СЪН ПАУЪР“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 41, ал.3 от ЗОЗЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., за нарушение на чл.41, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ.

ОСЪЖДА О.Т. да заплати на „СЪН ПАУЪР“ ЕООД, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 580/петстотин и осемдесет/ лв.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 3