Решение № 11490 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11490 гр. С, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110168152 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т.С” ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М.. Д. Е. да заплати на ищеца следните суми, за които е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60592/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, а именно: 2983,35 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г. , ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното плащане; 522,20 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г. ; 37,60 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 11.2020 г. до м. 04.2022 г. , ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното плащане; сумата о т 8,59 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2021 г. до 20.10.2023 г .

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът „Т.С” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснаден имот, находящ се гр. С, общ П..., жк.“Х..

Д...“, бл. ..., вх. .. ет, а.., абонатен номер: ..., като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира присъждане на разноски в исковото 1 и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва налчието на облигационна връзка с ищеца. Не оспорва количеството доставена топлинна енергия и моли да не се назначват поисканите от ищеца експертизи. Претендира вземането да е погасено по давност.твърди, че се касае за имот, в който радиаторите са демонтирани и вземането е единствено за перо „сградна инсталация“ и че поднормативните акта, уреждащи това перо са прогласени за нищожни и отменени в тези части. Позовава се на нищожност на процедурата заложена в чл. 61 и следващите от Наредба 16-334/06.6.04.2007 г. и на приетата в т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение формула, която служебно определя размерите за сумите начислени по перо „сградна инсталация“. Твърди, че липсва основание за претендираното вземане за дялово разпределение и претендираната върху него лихва и лихвата върху главницата за топлинна енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б..а“ ООД изразява становище, че дяловото разпределение на топлинна енергия в имота през исковия период е извършвано съобразно нормативните изисквания, поради което исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.

По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дъл.. изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.

По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В случая от Нотариален акт за продажба на недвижим имот (л. 1516) се изяснява, че на 26.03.2003 г. ответника М. Д. Е. и лицето М. Ц. Е. са придобили собствеността върху процесния апартамент .. находящ се гр. С, 2 общ П..., жк.“Х.. Д...“, бл. ..., вх. .. ет.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за противното, съдът приема, че през исковия период ответницата М. Д. Е. и М.

Ц. Е. са съсобственици на топлоснабдения имот при квоти по ½ всеки от тях.

Следователно тя се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане.

Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: находящ се гр. С, общ П..., жк.“Х.. Д...“, бл. ..., вх. .. ет, а.. и ответницата отговоря за задълженията на имота съобразно квотата й, а именно за ½.

С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че до процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в претедираните от ищеца размери. Спорен е въпросът дали вземанията са погасени по давност.

По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на 3 извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж.

Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, 4 определени по прогнозна консумация за сградата.

В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди датата на заявлението по чл. 410 ГПК ( 02.11.2023 г.) са погасени по давност.

Поради това съдът счита, че вземанията, претендирания в настоящото производство не са погасни по давност. Същите касаят период от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., а заявлението е депозирано на 02.11.2023 г. Следоставлно ответницата отговаря за ½ от 2983,35 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното плащане или за сумата от 1491,67 лева до която сума искът следва да бъде уважен. За горницата над тази сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът за дялово разпределение също следва да бъде уважен за ½ от предявения размер, а именно за сумата от 18,80 лева, а за разликата отхвърлен като неоснователен.