Решение № 164 от 15.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20232100101845 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, бул.“Цариградско шосе“ №111П, представлявана от Светозар Александров Попов и Чавдар Георгиев Златев против С. Т., гражданин на ***, родена на **********г. в ***, адрес: ***, с която е предявен иск за осъждане на ответни цата да заплати на ищеца сума в общ размер от 26305.6 3 евро, представляваща сбора на част от непогасените и изискуеми към 22.09.2022г. включително задължения по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот № 313396/14.05.2008 г., от които 10729 евро, представляващи просрочена и непогасена главница по договор за кредит, 9408.04 евро, представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 03.05.2016г. – 03.09.2022г. включително, дължима на основание Раздел III, т.6.1 от договора за кредит, 5991.6 8 евро, представляваща наказателна лихва за периода 13.04.2017г. – 22.09.2022г. включително, дължима на основание Раздел III, т.6.2 от договора за кредит, 176.9 1 евро, представляваща разноски за подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел IV, т.9.2 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 23.09.2022г. до датата на окончателното плащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че на 14.05.2008г., между ТБ „МКБ 1 Юнионбанк“ АД като кредитор и С. Т. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот № 313-396/14.05.2008г., по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 30000 евро за закупуване на СА с идентификатор ***, находящ се в гр.Несебър. Твърди се, че на 05.06.2008г. предоставеният кредит е изцяло усвоен по сметка, открита на името на ответницата, както и че усвоеният кредит е погасяван по главница до 10.06.2015г. включително и по лихви до 13.04.2017г. включително. Кредитът е в просрочие, считано от 03.04.2015г. – общо 2730 дни към 22.09.2022г. включително. Просрочени са 90 вноски по главница, съгласно погасителен план към договора за кредит при общ размер на 1 просрочената главница 10729 евро, както и 77 вноски по лихви в общ размер на 9408 .04 евро. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, на 04.03.2014г. по партидата на „Юнионбанк“ ЕАД в ТР е вписано преобразуване на дружеството чрез вливането му в „ПИБ“ АД като приемащо дружество, в резултат на което ищецът става универсален правоприемник на „Юнионбанк“ АД, а последното се прекратява без ликвидация. Към 20.09.2022г. изискумите задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит са в общ размер от 26305.63 евро, от които 10729 евро представляват просрочена и непогасена главница по договора за кредит, 9408.0 4 евро представляват непогасена договорна лихва, начислена за периода 03.05.2016г. – 03.09.2022г. включително, 5 991 .68 евро представляват наказателна лихва за периода 13.04.2017г. – 22.09.2022г. включително и 176.91 евро представляват разноски за подновяване на ипотека. Съгласно т.11 от договора, кредитът се издължава на 240 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, съгласно уговорен погасителен план при краен срок за издължаване не по-късно от 14.08.2028г. Според ищеца, задълженията на ответника, които към датата на подаване на исковата молба не са станали изискуеми, тъй като падежът за тях не е настъпил, са в общ размер на 13737.6 4 евро, от които 13679.5 0 евро представляват задължения за главница, 58.1 4 евро са задължения за договорна лихва за периода 03.09.2022г. – 22.09.2022г. В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства.

В законовия едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен на основание чл.44, ал.1 от ГПК – при условията на отказ, не се е възползвал от правото си и депозира писмен отговор. Не ангажира доказателства.

С определение от 16.10.2023г. съдът е приел направеното от ищеца изменение на иска и същият се счита предявен срещу С. Т., гражданин на *** за следните суми: 24408 .50 евро - просрочена и непогасена главница, 9408.0 4 евро-непогасена договорна лихва за периода 03.05.2016г. – 03.09.2022г., 800 .4 5 евро – непогасена договорна лихва за периода 03.10.2022г. – 19.06.2023г., 5991 .6 8 евро - наказателна лихва за периода 13.04.2017г. – 22.09.2022г., 98 .1 8 евро – наказателна лихва за периода 03.10.2022г. – 19.06.2023г., 176 .91 евро – разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва върху главницата от 24408.5 0 евро, считано от 02.10.2022г. до окончателното плащане на задълженията.

Оставена е без уважение молбата в частта, в която по реда на чл.214 от ГПК се предявяват нови искове за сумата от 876.62 евро – непогасена законна лихва върху главницата от 10729 евро за периода 23.09.2022г. – 19.06.2023г. и за сумата от 912 .46 евро – непогасена законна лихва върху увеличения размер главница от 24 408 .50 Евро за периода 20.06.2023г. – 01.10.2023г. Предвид цената на един от исковете, делото е прекратено пред БРС и е изпратено за разглеждане на БОС.

Следователно, към момента предметът на спора, очертан от ищеца с изменението на иска по чл.214 ГПК, е следният: 24408.50 евро - просрочена и непогасена главница, 9408.04 евро - непогасена договорна лихва за периода 03.05.2016г. – 03.09.2022г., 800 .4 5 евро – непогасена договорна лихва за периода 03.10.2022г. – 19.06.2023г., 5991 .6 8 евро наказателна лихва за периода 13.04.2017г. – 22.09.2022г., 98 .18 евро – наказателна лихва за периода 03.10.2022г. – 19.06.2023г., 176.91 евро – разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва върху главницата от 24408 .5 0 евро, считано от 02.10.2022г. до окончателното плащане на задълженията.

Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

Бил е сключен между ТБ“МКБ Юнионбанк“ АД и С. Т. договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот от 14.05.2008г. По този договор е предоставен ипотечен кредит на длъжницата в размер на 30000 евро за закупуването на имот – апартамент в гр.Несебър. Според договора, средствата по кредита се превеждат от банката целево по сметка, открита на името на продавача на имота. Уговорено е, че за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с фиксиран ГЛП в размер на 2

7.65%, а след изтичане на този срок непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия 6 М EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 3.52 пункта, но не по-малко от 7.65%. Също така е уговорено, че при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата, върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или при предсрочна изискуемост, банката събира от кредитополучателя наказателна лихва, включваща договорената лихва и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база. Според чл.11 от договора, кредитът се издължава на 240 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, съгласно погасителен план. Крайният срок на издължаване на кредита е 240 месеца след датата на усвояването му, но не по-късно от 14.08.2028г. Съгласно чл.15.2 банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че не е погасена в срок която и да е погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси и комисионни, съгласно условията на договора.

Договорът за кредит е надлежно подписан от двете страни, обвързал ги е и е създал помежду им облигационна връзка.

Видно от данните на ТР, кредиторът МКБ Юнионбанк АД е заличен чрез вливането си в Първа инвестиционна банка АД, която е негов правоприемник и съответно е придобила правата и задълженията му по процесния договор за кредит.

Съгласно изготвената първоначална съдебно-икономическа експертиза, платени са суми, с които са погасени вноските за главницата за периода от 03.07.2008г. до 03.03.2015г. и вноските за лихвата за периода от 03.07.2008г. до 03.04.2016г. Според изготвената допълнителна съдебно-икономическа експертиза, кредитът в размер на 30000 евро е бил усвоен по разплащателната сметка на кредитополучателя на 05.06.2008г. Така банката – кредитодател е изпълнила основното си задължение по облигационното правоотношение.

Вещото лице сочи, че длъжникът е извършил плащания по кредита от общо 5591.50 евро, заплатени в периода от 04.07.2008г. до 10.06.2015г. При обявена предсрочна изискуемост остава неизплатена главница от 24408.50 евро. За периода от 03.10.2022г. до 19.06.2023г. в системата на банката е начислена възнаградителна лихва от общо 800.45 евро. За периода от 03.10.2022г. до 19.06.2023г. в системата на банката е начислена наказателна лихва от общо 98.18 евро. Според вещото лице е останала непогасена възнаградителна лихва от 10208.49 евро за периода от 03.05.2016г. до 19.06.2023г., от които 9408.04 евро по вноски с дати на падеж 03.05.2016г.-03.09.2022г. и 800.45 евро за периода 03.10.2022г.-19.06.2023г. Дължи се наказателна лихва от общо 6089.85 евро за периода от 13.04.2017г. до 19.06.2023г., от които 5991.67 евро за периода 13.04.2017г.-22.09.2022г. и 98.18 евро за периода 03.10.2022г.19.06.2023г. Вещото лице посочва, че таксата от 176.91 евро за подновяването на ипотеката е била платена от ищеца на 03.05.2018г.

При това положение банката е имала правото да направи целия кредит предсрочно изискуем. Според чл.15.2 кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че не е погасена в срок която и да е погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси и комисионни, съгласно условията на договора. Видно от експертизите, последното плащане за главницата е извършено на 10.06.2015г., като вноските за главницата са погасени до 03.03.2015г. Последното плащане за лихвата е извършено на 13.04.2017г., като вноските за лихвата са погасени до 03.04.2016г. След тези дати няма извършени плащания, включително и след подаване на исковата молба. Следователно, доколкото плащанията са отдавна спрели, е възникнало правото на банката по чл.15.2 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

БОС счита, че по време на висящността на настоящото производство банката надлежно и валидно е обявила предсрочната изискуемост. В исковата молба се съдържа изрично заявление за предсрочна изискуемост, като банката се е позовала на 3 неизпълнението на задълженията на ответницата да плаща вноските по кредита, поради което на основание чл.15.2 от договора е поканила ответницата в 7-дневен срок от датата на получаване на исковата молба да погаси просрочените си задължения. Заявено е, че ако задълженията не бъдат заплатени, след изтичане на предоставения срок и без да бъде изпращано ново уведомление до ответника, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Исковата молба е била преведена на руски език и изпратена за връчване на адреса на ответницата в чужбина по реда на регламент № 2020/1784. Книжата са връчени на ответницата, която след това е отказала да ги приеме на основание използвания език. Този отказ обаче е неправомерен, тъй като от данните по делото е видно, че ответницата знае руски език /договорът за кредит е двуезичен – на български и на руски език/. Ето защо исковата молба следва да се счита редовно връчена при условията на отказ.

След като връчването е редовно, ответницата е запозната със съдържанието на исковата молба и съответно и с изричното заявление на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Връчването се счита да е станало на 11.06.2023г. Сумите по кредита не са погасени, видно от изготвените експертизи. Следователно, с изтичане на дадения 7-дневен срок кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. Този срок е изтекъл на 18.06.2023г., но понеже това е бил неприсъствен ден, следва да се приеме, че срокът изтича на 19.06.2023г. и от следващата дата – 20.06.2023г. е настъпила предсрочната изискуемост.