Решение № 402 от 06.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Пазарджик, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220103446 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” № 81В, представлявано от Х. М. и П. В. чрез пълномощник - юрисконсулт Д. П., против М. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на общо 4927,30 евро, от които: 1648,43 евро главница по Договор за банков кредит № 046LD-R-000751/04.02.2013 г., 1648,50 евро договорна лихва на основание т. 4 от договора за кредит за периода 07.09.2013 г. до 06.02.2023 г., 1334,92 евро обезщетение за забава на просрочени плащания на основание т. 10 от договора за кредит за периода от 07.08.2013 г. до 12.03.2020 г., 295,45 евро обезщетение за забава на просрочени плащания на основание т. 10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до 06.04.2023 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1325/2023 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба, уточнена с молби с вх. № 28120/16.10.2025 г. и с вх. № 30261/06.11.2025 г., се излагат обстоятелства, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393 в качеството на кредитодател и ответника М. Н. Н. и С. А. Н., ЕГН ********** в качеството им на кредитополучатели на 04.02.2013 г. е сключен Договор за банков кредит № 046LD-R-000751/04.02.2013 г. Договорът бил сключен при условията на чл.

298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон и при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит.

1

По силата на сключения договор е отпуснат за усвояване кредит в размер на 1648,43 евро, като бил уговорен срок на погасяване до 07.02.2023 г. Кредитът бил отпуснат целево за погасяване на съществуващи вземания по договор за кредит с № 046LD-R-000335.

Уговорен бил ГЛП в размер на базовия лихвен процент /към датата на сключване на договора същият е в размер на 7.99 %/, увеличен с надбавка от 8.51 пункта и ГПР в размер на 18.97 %.

Посочва се, че съгласно Раздел II, т. 10 от договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихляват с договорения в Раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Твърди се, кредитополучателите са в просрочие, считано от 07.08.2013 г., като общият размер на просрочената сума е 3510,81 евро към датата на настъпилата изискуемост на кредита - 07.02.2023 г.

Сочи се, че в уговорения в договор срок не са изпълнени поетите по договор задължения, поради което банката след настъпване на крайния срок за погасяване на кредита е депозирала в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.12.2024 г. „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на цедент е прехвърлила своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, както и че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него адрес.

В случай, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него адрес не се счете за надлежно извършено, то да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба задълженията по договора за кредит не са погасени.

Твърди се, че след депозирано възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с Разпореждане № 5872/30.06.2025 г. са дадени указания за предявяване на иск от кредитора, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощник – адвокат П. П. от АК Пазарджик.

Счита производство за недопустимо и моли за прекратяването му. Позовава се на доводи, че при прехвърляне на вземането преди стабилизирането на издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, и когато новият 2 кредитор няма специалното качество на банка, той не може да се ползва от реда, осигуряващ пряко принудително изпълнение спрямо длъжника. Затова в тези случаи при прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор - банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК е само цедентът, който ще продължи участието си в делото, а цесионерът само при условията на чл. 226 от ГПК със съгласието на всички страни в процеса включително и длъжника.

Взема становище по основателността на исковата претенция като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично, явява се процесуалният й представител - адвокат П. П. от АК Пазарджик. Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – договор № 046LDR-000751/04.02.2013 г. за банков кредит, погасителен план към него, искане за отпускане на кредит, се установява, че между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитодател и ответника М. Н. Н. и С. А. Н. в качеството на кредитополучатели е сключен договор, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД се е задължила да предостави на кредитополучателите кредит в размер на 1676 евро по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 046LD-R-000335/04.05.2011 г. срещу насрещното задължение за връщането й до крайната дата 07.02.2023 г.

В чл. 4 от договора е уговорена годишна възнаградителна лихва в размер на Базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта, като Базовия лихвен процент на банката за евро към датата на сключване на договора е посочен в размер на 7.99 %. Посочено е, че към датата на сключване на договора ГПР възлиза на 18.97%, като общо дължимата сума от кредитополучателите е 3510,81 евро.

В чл. 6 от договора е уговорено, че на банката се дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева.

В чл. 7 е уговорено, че банката събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита, а съгласно чл. 8 от договора, ако сумата не бъде усвоена до 15.02.2013 г. на банката се дължи комисионна за ангажимент от 2% върху неусвоената сума.

В чл. 10 от договора е уговорена наказателна лихва – плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна 3 надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

Видно от приложения към договора за банков кредит погасителен план падежната дата на всяка месечна вноска е 7-мо число, считано от 07.03.2013 г. до 07.02.2023 г. включително п р и 120 броя месечни погасителни вноски. Съгласно погасителния план общата дължима сума по кредита е 3510,81 евро, а общият размер на вноските по кредита – 3646,51 евро.

По делото са приети като доказателства Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, в сила от 01.02.2019 г., а към материалите на приобщеното ч. гр. д. № 1325/2023 г. по описа на РС Пазарджик са приложени Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, в сила от 01.11.2022 г., които предвид датите им на влизане в сила - първите приблизително шест години, а вторите почти десет години след сключване на процесния договор, са неотносими към същия, поради което съдържанието им не следва да бъде обсъждано.

Ответната страна не оспорва, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, че заемната сума е усвоена по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Обстоятелствата, че вземанията по процесния договора са кредит са прехвърлени с договор за цесия от кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, за което ответникът е надлежно уведомен, не са спорни по делото. За потвърждаване на същите са и представени писмени доказателства по делото – договор за цесия от 12.12.2024 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на цедент и ищеца „АПС Бета България” ЕООД в качеството на цесионер, ведно с приложение № 1 към него, уведомление за цесия, изходящо от цесионера „АПС Бета България” ЕООД и адресирано до ответника М. Н. Н..

От приетото като доказателство по делото Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД по чл. 417, т. 2 от ГПК за размера на дълга по процесния договор към дата 07.04.2023 г., неоспорено от ответната страна, се установява, че по договора са извършени плащания в общ размер на 167,93 евро, от които 27,57 евро за погасяване на главница по договора и 140,36 евро за погасяване на договорната лихва. След извършените плащания са останали дължими вноските за главница за периода от 07.08.2013 г. до 07.02.2023 г. в размер на общо 1648,43 евро и за договорна лихва за периода от 07.09.2013 г. до 07.02.2023 г. в размер на общо 1648,50 евро. Банката е начислила и наказателни лихви на основание раздел II, т. 10 от договора в размер на общо 1630,37 евро – 1334,92 евро за периода от 07.08.2013 г. до 12.03.2020 г. и 295,45 евро за периода от 15.05.2020 г. до 06.04.2023 г.

Ответната страна не твърди да е извършила други плащания с изключение на отразените в представеното извлечение от счетоводните книги и не ангажира доказателства в тази насока.

4

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Безспорно по делото е и от материалите на изисканото ч. гр. д. № 1325/2023 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че въз основа на подадено от цедента „Първа инвестиционна банка“ АД заявление по чл. 417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 640/11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1325/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик срещу солидарните длъжници - ответника М. Н. Н. и С. А. Н., за вземанията, претендирани в настоящото производство. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника М. Н.

Н., който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.