Решение № 1251 от 19.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. Варна, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501624 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 266592 от 28.06.2022 г., депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н. Б. срещу Решение № 260297 от 3.06.2022 г., постановено по гр. д. № 15762/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Н. Д. К., НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД, сумата от 1000 лв., като част от сумата от общо 4762,04 лв., представляваща начислена и незаплатена сума за доставена електроенергия на адрес в гр. Варна, м-ст „Изгрев“ 3517, с клиентски номер ********** и абонатен номер 0110108139, за периода от 19.05.2018 г. до 17.07.2020 г., на основание чл. 124 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателят сочи, че е налице основание за възникване на вземането на дружеството, по реда на чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че техническата проверка е извършена в присъствието на независим свидетел, като за същата е изготвен и констативен протокол, подписан и от служители на електроразпределителното дружество, като е установено наличие на натрупана електрическа енергия в невизуализиран регистър. Позовавайки се на заключението на вещото лице, счита, че е налице претарифиране на отделните регистри, като чрез неправомерното вмешателство в отделен часови диапазон в денонощието измерената от СТИ енергия може да бъде 1 регистрирана в регистър 1.8.3. Сочи, че при анализ на събраните доказателства се установява, че към датата на монтажа СТИ е било с нулеви показания в регистър 1. 8. 3. Позовавайки се на решение по гр. д. № 2206/2020 г. по описа на ВКС, в което е прието, че макар в протокола за първоначален монтаж да не е посочено какви са показанията по регистър 1.8.3, счита, че това не означавало, че същите не са нулеви. Сочи, че дори да се приеме, че чл.

50 ПИКЕЕ е неприложим, процесното вземане касае реално потребена енергия, дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Н. Д. К., чрез адв. Ц. Д.. В същия се излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Депозираната въззивна жалба намира за бланкетна, доколкото не са изложени конкретни оплаквания, в какво се състои твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага подробни доводи по фактическата обстановка на спора.

Счита, че разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗЕ не регламентира право на крайния снабдител да извършва корекция на сметка за минал период. Сочи, че в констативния протокол не е посочено изрично, че потребителят е потърсен, респ. че е отказал да го подпише. Излага доводи, че не е неспазен седемдневният срок по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ за изпращане на протокола на потребителя. Сочи, че потребителят или независимият свидетел не са присъствали при проверката. Твърди, че в становището на дружеството не е посочен съставител на същото. Счита, че въпреки измененията на ПИКЕЕ, предвидената в раздел IX корекционна процедура не следва да бъде прилагана, доколкото противоречи на чл. 82 ЗЗД и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, счита, че измервателните устройства следва да бъдат проверявани най-малко веднъж на три месеца, за каквато проверка на процесното СТИ не са представени доказателства. Оспорва представения протокол от „Еллаб България“ ООД, като счита че от същия не се установява какви са били показанията по регистър 1. 8. 3. Счита, че в издадената фактура неправилно са включени събраните такси – задължение към обществото и достъп ниско напрежение, които не следва да се заплащат от крайния потребител. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ намира, че нерегламентираното въздействие следва да е било в периода от три месеца преди датата на процесния демонтаж. Сочи, че в период от пет години следва да се съхранява досие за информацията по всички регистри. Намира, че разпоредбата на чл.

55 ПИКЕЕ не е приложена правилно. Твърди, че е налице опасност от злоупотреба с права, доколкото е възможно дневниците да бъдат изтривани от собственика на СТИ. Сочи, че ищецът не е подал заявление до дружеството, в което да е заявил желание за измерване на потребяваната електрическа енергия по невизуализиран регистър. Позовава се на съдебна практика – определение по гр. д. № 305/2021 г. по описа на ВКС. Сочи, че приетите ПИКЕЕ от 2019 г. определят правила за корекция, но същите са неприложими поради противоречието им с императивни разпоредби.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г. Отправя искане за гледане на делото, в случай на невъзможност да се яви в о. с. з.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Б., поддържа 2 въззивната жалба. Претендира разноски. Не прави възражение за прекомерност.

В становището си по същество, процесуалният представител на въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 15762/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявен иск от Н. Д. К., за приемане за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че не дължи сумата от 1000 лв., като част от сумата от общо 4762,04 лв., представляваща начислена и незаплатена сума за доставена електроенергия на адрес в гр. Варна, м-ст „Изгрев“ № 3517, с клиентски номер ********** и абонатен номер 0110108139, за периода от 19.05.2018 г. до 17.07.2020 г., на основание чл. 124 ГПК.

В исковата молба се излагат доводи, че за обект, находящ се в гр.

Варна, м-ст „Изгрев“ № 3517, ищецът е в договорни отношения с ответника.

След посещение на обекта през м. ноември 2020 г. констатирал, че е прекъснато ел. захранването в обекта, поради неплащане на сумата от 4762,04 лв., която била начислена корекция на сметка. Оспорва съдържанието на изготвения констативен протокол, като излага доводи, че не е търсен при извършване на проверката. Сочи, че не е налична намеса в тарифната схема на СТИ, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ, доколкото абонатът не е препятствал правилното отчитане на СТИ. За нарушено намира правото на абоната по чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ, предвиждащо му възможност за избор на тарифност. Излага подробни доводи, че не може да се приеме, че процесното СТИ е манипулирано или е оказано неправомерно вмешателство относно същото. Сочи, че потребителят не притежава специален софтуер за прочит на паметта на СТИ. За нарушени намира разпоредбите на чл. 3, ал. 4 ПИКЕЕ, чл. 19, т. 3 вр. чл. 29, ал. 3 ПИКЕЕ, чл. 49, ал. 3 и ал. 4 ПИКЕЕ. Намира, че посоченото основание и определения спрямо него период е неправилно, като начислената сума счита за произволно определена. Наред с оспорването на констативния протокол, оспорва и становището за начисляване на електрическа енергия и издадената фактура. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Север“ АД, в който се излагат доводи за неоснователността на иска. Сочи, че е налице правно основание за 3 корекцията, като намира за приложими разпоредбите на ПИКЕЕ от 2019 г.

Излага доводи, че в чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ не е предвидено изискването за присъствие на самия абонат, като в този случай проверката се извършва в присъствието на един независим свидетел. Твърди, че доколкото при проверката е установена външна намеса в тарифната схема на СТИ е налице преминала и електрическа енергия, която не е визуализирана на дисплея, откъдето извежда доводи, че е налице основание на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена, напълно или неточно измерена електрическа енергия.

Сочи, че констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Счита, че в случая е приложен чл. 55 ПИКЕЕ, доколкото съгласно чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената за получената вещ. Сочи, че в случай, че се приеме, че е неприложим чл. 55 ПИКЕЕ, моли за отхвърляне на иска, доколкото на основание чл. 183 ЗЗД се касае за реално потребена електрическа енергия от абоната. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От събраните по делото доказателства, в частност Констативен протокол за монтаж № 1297965 от 18.05.2018 г. се установява, че СТИ с фабричен № 1114021162034792 е монтирано на обект с адрес: гр. Варна, ж. к.

„Изгрев“ № 3517 със следните показания: нощна тарифа – 07402,8 квтч, дневна тарифа – 022077 квтч и без записани показания по върхова тарифа.

От констативен протокол № 5100814 от 17.07.2020 г., е видно, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ с фабричен № 1114021162034792 на процесния обект на потребление.

Към момента на проверката партидата била на името на Н. Д. К..

Констативният протокол е подписан от служителите на дружеството, както и от свидетеля – Ц. П.П.. В протокола е отразено, че показанията по 1. 8. 1. са 010777 квтч, по 1. 8. 2. – 044801 квтч, 1. 8. 3 – 024036 квтч, 1. 8. 4. – 0000000 и по 1. 8. 0. – 078615 квтч. СТИ е демонтирано, поставено в индивидуална опакова с пломба № 387953 и е изпратено за проверка в БИМ. В констативния протокол № 59264 от 4.09.2020 г. след софтуерно прочитане е установено, наличие на преминала електрическа енергия в регистър 1. 8. 3. от 00204036,249 квтч, която не е визуализирана на дисплея, както и че СТИ съответства на метрологичните характеристики. След изгответно становище за начисляване на електрическа енергия от 4.09.2020 г., е издадена фактура № ********** от 8.09.2020 г. на името на Н. К. за сумата от 4762,04 лева, представляваща електрическа енергия от 24036 квтч за периода от 19.05.2018 г. до 17.07.2020 г.

4

В производството са представени и писма между адв. Д. и „Фродексим“, в които последното дружество е посочило, че на „Електроразпределение Север“ АД е предоставен софтуер за параметризиране, както и актуализации и нови версии, които позволяват промяна на всички параметри на електромерите, с изключение на калибрационните параметри. Изрично са заявили, че показанията на електромерите, независимо по тарифи или общо, не могат да бъдат променяни с никакъв софтуер.

В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че: 1/. СТИ е произведено през 2011 г., като е подлежал на последваща проверка– до 2024 г., 2/. СТИ е бил метрологично годен към момента на проверката, 3/. натрупаното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно вмешателство, 4/. електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3. не се визуализира на дисплея и не е заплащана, 5/. математически изчисления при корекцията са аритметично точни.