Решение № 2705 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110133503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 13.08.2025 г., срещу ответниците К. С. М. и Г. С. М., за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *** и абонатен № 78978, както следва:

1/ К. С. М. – 1/2 от общото задължение, равняващи се на: 209.82 евро /410.37 лв./ - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., 4.01 евро /7.84 лв./ - мораторна лихва от 15.09.2023 г. – 17.05.2025 г., 17.11 евро /33.47 лв./ – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и 4.20 евро /8.21 лева/ – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. - 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /10.06.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.;

2/ Г. С. М. - 1/2 от общото задължение, равняващи се на: 209.82 евро /410.37 лв./ - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., 4.01 евро /7.84 лв./ - мораторна лихва от 15.09.2023 г. – 17.05.2025 г., 17.11 евро /33.47 лв./ – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и 4.20 евро /8.21 лева/ – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за 1 периода 17.07.2022 г. - 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /10.06.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.;

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една страна/ и наследодателят на ответниците – С. Г. М. /собственик на процесния имот/ е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен писмен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна енергия.

Сочи, че с оглед настъпилата смърт на С. М. отговорни за задълженията за топлинна енергия на починалия потребител са нейните наследниците по закон – ответниците по спора.

Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения, равняващи се на наследствената им квота. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. подава отговор на исковата молба, с който сочи, че не оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи, че е сключил извънсъдебно споразумение с ищцовото дружество за доброволно разсрочено погасяване на задълженията, по силата на което се е задължил да погаси изцяло задълженията за процесния период, включително тези на другия ответник. Моли да не се допускат исканите от ищеца експертизи. Представят доказателства за извършено плащане по сключеното споразумение.

В указания от съда срок, ответникът К. М. не подава отговор на исковатамолба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че по силата на облигационно отношение със С. М. - наследодател на двамата ответници, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е 2 да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

С приетия по делото окончателен доклад, на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е отделил обстоятелствата, че в рамките на исковия период наследодателят на ответниците е бил страна по договор за доставка на топлинна енергия и че ищецът е доставил в процесния топлоснабден имот енергия в твърдения размер и на посочената стойност, както и че същата не е заплатена на падежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В конкретния случай, установява се от представените по делото доказателства, че между ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД и един от ответниците – Г. С. М. е подписано Споразумение ID 404467/24.11.2025 г. /л. 75/, за сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Съгласно чл. 1 от споразумението негов предмет са всички сумите, предявени по настоящото гражданско дело № 33503/2025 г. на СРС, 76 с-в, както по отношение на ответника В.М., така и предявните по претенциите срещу другия ответник.

В него се признават всички задължения, предмет на делото за главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и задължението за разноски по делото.

Отразено е, че ищецът ще претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен план, на една авансова вноска в размер на 453.40 лева и още 6 вноски, всяка в размер 176.32 лв., с падеж на всяка вноска – 24-то число на месеца и падеж на последната вноска на 24.05.2026 г.

В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, „Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.

Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна спогодба - чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с която задължението е новирано и е поето единствено от длъжника Г. С. М., без кредиторът да запазва права си спрямо другия ответник – К. С. М..

С оглед на това, предявените искове спрямо К. С. М. следва да бъде 3 отхвърлен като неоснователен.

По отношение на ответника Г. С. М.:

Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.

Съдът намира, че представеното по делото споразумение е валидно, като страните не са релевирали възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване на процесните задължения, е ангажирал доказателства за плащания по сключеното между страните споразумение, а процесуалният представител на ищеца признава с изрична молба вх. № 10675/15.01.2026 г., както и в проведеното по делото открито съдебно заседание, че всички разсрочени вноски, в това число – непададежиралите, са изцяло изплатени. Посочено е, че с извършените плащания са погасени всички претендирани от ищеца суми по исковите претенции и сторените от страните разноски в производството, като се отправя искане за присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Предвид изложеното, предявените спрямо ответника Г. М. исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на производството.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди претендираното от него юрисконсултско възнаграждение, което съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, извършената от процесуалния представител работа, продължителността на производството, както и доброволното уреждане на спора между страните, определя на сумата от общо 102 евро. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 51 евро.

Същото е дължимо единствено от ответника Г. М., при зачитане волята на страните в сключеното извънсъдебно споразумение.

По отношение на приетите за неоснователни претенции спрямо К. М., право на разноски има ответникът, но доколкото такива не са претендира, разноски не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 4

831609046, срещу К. С. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *** и абонатен № 78978, равняващи се на ½ част от общите задължения за имота, а именно: 209.82 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., 4.01 евро - мораторна лихва от 15.09.2023 г. – 17.05.2025 г., 17.11 евро

– главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и 4.20 евро – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. - 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /10.06.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението. – като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Г. С. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *** и абонатен № 78978, равняващи се на ½ част от общите задължения за имота, а именно: 209.82 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., 4.01 евро - мораторна лихва от 15.09.2023 г. – 17.05.2025 г., 17.11 евро

– главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и 4.20 евро – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. - 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /10.06.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението. – като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 51 евро – юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.