Решение № 275 от 13.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Велико Търново, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000241 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от Община Червен бряг срещу Решение № 260015/ 15.02.2021 г. по Т.д. № 38/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от нея исковете срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен за присъждане на сумата 25 500 лв., представляваща част от заплатените разходи за периода 04.12.2015 г. – 02.01.2018 г. за поддръжка и експлоатация на изградените на основание договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № DIR-51011116-С025 активи, които Общината е извършила вместо „ВиК“ ЕООД – частичен иск от сумата 485 586.46 лв. и за присъждане на сумата 1000 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 25 500 лв. за периода от датата на извършване на всеки разход до датата на предявяване на иска – 21.02.2019 г. – частичен иск от 73 626 лв. Депозирана е и частна жалба от Община Червен бряг срещу Определение № 260193/ 17.05.2021 г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането й за изменение на решението в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски за производството.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не били обсъдени 1 всички изложени от ищеца доводи и наведени възражения относно релевантните за спора факти, не били ценени в съвкупност събраните по делото доказателства и липсвал анализ на заключението на вещите лица. Неправилен бил изводът на съда, че за исковия период е налице основание за стопанисване и управление на процесния обект от страна на Общината. Счита, че по делото е безспорно установено, че „ВиК“ ЕООД гр. Плевен неоснователно се е отклонило от задължението си да приеме за управление пречиствателната станция за отпадни води, проектирана и изградена с негово участие и въведена в експлоатация на 10.12.2015 г. Излага, че само това дружество в качеството си на ВиК-оператор имало правото по силата на ЗВ да експлоатира ВиК-съоръженията и то поело задължение да приеме новоизграденото по силата на сключеното между тях Споразумение за партньорство от 10.06.2011 г., при което незаконосъобразни били изводите на съда, че извършената от Община поддръжка на обекта за исковия период не представлява водене на чужда работа без пълномощие, а Общината изпълнявала собствените си задължения по ДБФП. Липсата към датата на въвеждане на обекта в екплоатация на създадена на територията на Област Плевен ВиК-асоциация, на която да бъде предадено новоизграденото ВиКсъоръжение, налагало то да бъде предадено директно на субекта, компетентен да осъществява дейностите по ЗВ, т.е. на ответника. Дори и да се приемело, че предаването на обекта следвало да стане едва след създаване на Асоциацията по ВиК, то непосредствено след включването на „ВиК“ ЕООД в Асоциацията за Област Плевен Общината отправила искане, получено на 28.06.2016 г., за приемане на актива, но дружеството отново отказало да го приеме. Отказът бил неоснователен, защото дружеството се позовало на липса на представени всички документи във връзка с техническите характеристики на съоръжението, а то било асоцииран партньор както при изготвянето на идейния проект, така и при изграждането на обекта и негов представител участвал във всеки един етап на строителството. Неправилни били изводите на съда, че последващият отказ на ответника да приеме съоръжението, направен с писмо от 03.04.2017 г. и мотивиран с констатирани технически недостатъци, бил правомерен. Сочените технически недостатъци възникнали значително време след въвеждане на съоръжението в експлоатация и след като дружеството вече било в забава за изпълнението на задължението си да го приеме.

Освен това основният недостатък – дефектирал елеватор на грубата решетка – бил наличен и към датата на приемане на съоръжението от „ВиК“ ЕООД – 02.01.2018 г., като съоръжението дълго време функционирало в този си вид преди отстраняването на проблема. Това налагало извод за неоснователност на отказа за приемане на обекта по изложеното от дружеството съображение. Извън това счита, че наличието на технически неизправности не може да обоснове отказ за приемане на изработеното, защото на договорно основание дружеството разполага с възможност да поиска от Общината да отстрани недостатъците и последната е длъжна да го стори било то за 2 собствена сметка, било то чрез ангажиране гаранционната отговорност на изпълнителя. Излага, че с неоснователния си отказ да приеме актива ответникът сам създал предпоставки за неправилното му стопанисване и управление от нелицензиран оператор, какъвто се явявала Общината, но въпреки това по делото било доказано, че Общината е водила чуждата работа уместно и в съответствие с технологичните и законови изисквания за дейността. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи заявената искова претенция.

С частната си жалба срещу определението на съда по чл.248 ал.1 ГПК жалбоподателят прави оплаквания за неправилност и необоснованост на акта. Съдът необосновано определил адвокатско възнаграждение шест пъти по-високо от минималното, приемайки, че гестията като институт е с повишена правна сложност и самото дело е с фактическа сложност, обоснована с обема от 4 тома и събираните по делото доказателства, голяма част от които имали отношение към легитимацията на страните по спора, а не към предмета му. Неправилно съдът присъдил и допълнително възнаграждение от 1200 лв. за явяване на ответника в съдебни заседания, защото редовните заседания били шест, а другите били отложени по различни процесуални причини. Моли да бъде изменено обжалваното определение и да се постанови намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗД насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен е подалo отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Неоснователно било оплакването на жалбоподателя за допуснато от съда нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила във връзка с анализа на събраните доказателства и за необоснованост на акта му.

Излага, че асоциацията по ВиК получавала правото да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация по възлагане чрез изричен договор, при което необосновано Общината твърдяла, че задълженията й възниквали от датата на протокола за установяване годността за ползване на строежа – 10.12.2015 г.

Сключеното преди това Споразумението за партньорство също не представлявало основание, годно да възложи на дружеството дейностите във връзка с изграденото пречиствателно съоръжение. Последното не било включено в предадените на ВиК активи по договора от 01.05.2016 г., а изпратеното от Асоциацията до ВиК уведомление по чл.4.4 б.г от договора не било комплектовано с необходимото Приложение I, описващо новопридобитите активи със съответните им характеристики.

Това приложение било изискано и представено от Общината едва на 07.02.2017 г., от който момент започвал да тече срокът за мотивирано писмено възражение срещу приемането на активите. Излага подробни съображения за основателността на отказа си да приеме стопанисването на новоизградения обект. В обобщение сочи, че за периода от 14.12.2015 г. до 02.01.2018 г. Общината не е стопанисвала съоръжението, 3 водейки чужда работа – тази на ВиК – без пълномощие, защото за този период активът бил нейна собственост и негово било задължението да го стопанисва до настъпването на основание за придобиването му от ВиК. Такова основание възникнало едва на 02.01.2018 г. и дори и съдът да приемел, че задължението на ВиК да приеме актива възниквало от представянето на Приложение I - 07.02.2017 г., исковата претенция била неоснователна за предходния исков период. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски. По отношение на частната жалба заема становище, че правилно съдът е оставил искането на ищеца без уважение, като е съобразил правната и фактическа сложност на делото.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Не е спорно между страните, че Община Червен бряг е кандидатствала пред Министерството на околната среда и водите и е получила безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на Проект „Подобряване и изграждане на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр.Червен бряг“. Във връзка с този проект между Общината като водещ партньор и ВиК като асоцииран партньор е сключено Споразумение за партньорство рег. № 38-00-384/ 10.06.2011 г., с което страните са уредили правата и задълженията си относно подготовката и изпълнението на проекта.

Съгласно споразумението Общината се е задължила да предостави на ВиК за съгласуване идейните и работни проекти – чл.4.1; да изпълнява дейностите, включени в проекта – чл.5 ал.1; да предоставя на ВиК необходимата информация за напредъка на изпълнението – чл.5 ал.3; да определи екип за управление на проекта, като включи в него представител/и на ВиК – чл.5 ал.4; да му предостави копие от одобрения проект – чл.6 ал.2. Уредените в раздел III чл.8 задължения на ВиК са свързани с оказването на съдействие за изработката и одобряването на проекта, осигуряване на представител за участие в състава на комисии за провеждане на процедури по обществени поръчки относно изпълнението на проекта, подпомагане на Общината при извършване на проверки на изпълнителите на проекта. ВиК е поело задължение да осигури необходимите условия за възлагането и извършването на строителните работи – чл.9 ал.2. В чл.9 ал.3 е договорено, че ако стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК-съоръженията, чието изграждане е предвидено в проекта, бъде възложено на 4

ВиК, дружеството е длъжно да предоставя информация за приходите от дейността, свързана с експлоатацията им. Общите условия – неразделна част от сключения с Министерството на околната среда и водите ДБФП изрично изискват управлението и изпълнението на проекта да се осъществя в партньорство между Общината и ВиК – чл.7 ал.1 съобразно споразумението между тях. Не е спорно, че проектът е предвиждал изграждането на пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ в землището на с.

Горник, Община Червен бряг и че този обект с възложител Община Червен бряг е изграден. На 10. 12. 2015 г. е съставен протокол обр. 16 за установяване годността за ползването му – по обособена позиция I. ДПК е приелa строежa като изпълнен съгласно издаденото разрешение за строеж, одобрения и съгласуван проект, заверената екзекутивна документация, действащата нормативна уредба. Видно от протокол обр.

16 ПСОВ представлява конвенционална пречиствателна станция с механично и биологично пречистване, като на пречистване подлежат битови отпадни води, довеждани до входната помпена станция на ПСОВ по довеждащ колектор за битови води на гр. Червен бряг, пречистените води се заустват в р.Искър, а излишната обезводнена активна утайка се депонира на депо за отпадъци. Въз основа на решението на ДПК ДНСК е издала разрешение за ползване на ПСОВ № СТ-05-2349/ 14.12.2015 г От извършена справка в АВ се установява, че на 24.09.2009 г. на основание чл.198р т.2 ЗВ е регистрирана Асоциация по ВиК за обособената територия на Област Плевен. Не е спорно, че на 07.04.2016 г. между Асоциация по ВиК на обособената територия и ВиК – Плевен е сключен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, в сила от 01.05.2016 г. С този договор Асоциацията е възложила на ВиК-оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи, намиращи се на обособената територия, а ВиК е поело задължение да ги стопанисва, поддържа и експлоатира при спазване на нормативната уредба и в съответствие с добрите инженерни практики и изготвения план. Операторът е поел задължение – чл.4.2 б. „е“ да стопанисва, поддържа и експлоатира освен публичните активи, които са включени в Приложение I към договора и за които декларира, че са му предадени, и публичните активи, които към момента на сключване на договора не са включени в приложението, ако тези активи се намират на обособената територия и към момента на сключване на договора фактически се стопанисват и експлоатират от него, като задължението му съгласно чл.4.2 б. „ж“ е до включването им в Приложение I, след което за тях е приложим общия режим на стопанисване и управление. Не е спорно, че процесната ПСОВ не фигурира в приложението. Съгласно чл.4.4 б. „б“ от договора, ако някоя от страните идентифицира публични активи, съществуващи преди датата на влизане в сила на договора, които са от съществено значение за предоставяне на услугите от ВиК и не са посочени в Приложение I или още не са предоставени на оператора, 5