Определение № 411 от 29.05.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Перник, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500106 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 2749/26.04.2024г. от въззивника- ответник С. С. Г., в която се твърди, че в Решение №96/27.03.2024г. постановено по възз.гр.д. №106/24г. на Окръжен съд - Перник липсва произнасяне по отношение на разноските пред двете инстанции за отменената част от исковете на Ц. П., поради което моли да се измени/допълни/поправи очевидна фактическа грешка в Решение №96/27.03.2024г. по в. гр. дело № 106 / 2024 г. на Окръжен съд - Перник като: се присъдят направените от С. С. Г. разноски по гр. дело №3179/2023г. на Районен съд П. и в. гр. дело № 106/2024 г. на Окръжен съд - Перник съобразно отменената от въззивния съд част от исковете на Ц. П.; се намалят присъдените по гр. дело №3179/2023г. на Районен П. разноски на Ц. П. съразмерно с отхвърлената част от исковете й.

Постъпила е и молба вх. № 2818/30.04.2024г. от адв. Р. П. Р. - пълномощник на въззивника- ответник С. С. Г., в която се твърди, че в своя краен съдебен акт, въззивният съд е потвърдил Решение № 42 от 16.01.2024г. в частта относно присъдените от първоинстанционния съд разноски, като е пропуснал да се произнесе относно разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от молителя във връзка с неуважената част от предявената от него молба по реда на ЗЗДН. В тази връзка, предвид представените доказателства за платен адвокатски хонорар от молителите в размер на 400лв., счита, че изхождайки от наличието на неуважена част от иска, доколкото данни за точно стойностно разпределяне с оглед на двете представлявани лица липсва, намира, че съдът следва да уважи сторените от молителя разноски в размер, представляващ половината от посочената сума, а именно 200 лв. Моли да се намалят присъдените по отношение на молителя 1 разноски, предвид уважената част от иска, а именно - до размер, възлизащ на 200 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция по отношение на едно лице.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по молбата Ц. Г. П.а и Д. П. П..

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбите са процесуално допустими – подадени са в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяването на Решение № 96 от 27.03.2024г. и от легитимирана страна и следва да се разгледат по същество.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от С. С. Г. против решение № 42/16.01.2024 г. по гр. дело № 3179/2023 г. по описа на РС – П., в частта за налагане мерки за защита на Ц. Г. П. срещу осъществяваното домашно насилие от С. С. Г. като са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН за срок от една година, както и с което решение С. С. Г. е осъдена да заплати по сметка на Пернишки районен съд глоба в размер на 400.00 лева. Против първоинстанционното решение е постъпила и въззивна жалба от Д.

П. П. в частта, в която е оставено без уважение искането на Д. П. П. да се постанови решение, по силата на което на ответника С. С. Г. да бъде забранено, да безпокои по телефона молителя, както и членовете на семейство му, както и да и бъде забранено да доближава молителя на по- малко от 100 метра на улицата, на местата за отдих и жилището находящо с.Витановци. С оглед изхода на спора - уважаване молбата на Ц. Г. П. против С.

С. Г. за защита от домашно насилие, с първоинстанционното решение ответникът С. С. Г. е осъдена да заплати на Ц. Г. П. сумата в размер на 200.00 лева, представляваща половината от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. общо по делото – доколкото молителите са двама, представлявани от един процесуален представител и при липса на изрично разграничение, т.е. по всяка от молбите за защита са сторени разноски за хонорар в размер на по 200 лв. Съответно молителят Д. П. П. е осъден да заплати на ответницата С. С.

Г. сумата от 500.00 лева, половината от направените разноски от ответната страна за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото неговото искане е оставено без уважение.

С влязлото в сила Решение №96/27.03.2024г. по възз.гр.д. №106/24г. на Окръжен съд – Перник е обезсилено обжалваното решение № 42/16.01.2024 г. по гр. дело № 3179/2023 г. на РС – П. В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение искането на Д. П. П. да се постанови решение, по силата на което на ответника С. С. Г., да бъде забранено, да безпокои по телефона молителя, както и членовете на семейство му, както и да и бъде забранено да доближава молителя на по- малко от 100 метра на улицата, на местата за отдих и жилището находящо с.Витановци. Със същото въззивно решение е отменено обжалваното първоинстанционно решение В ЧАСТТА, в която С. С. Г. е осъдена да заплати по сметка на Пернишки районен съд глоба в размер на 400.00 лева. С въззивното решение обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено, в останалата му обжалвана част и въззивната жалба от С. С. Г. и въззивната жалба от Д. П. П. са счетени за неоснователни.

2

В мотивите на въззивното решение подробно и аргументирано е анализиран въпросът във връзка с дължимостта на разноските по първоинстанционното производство, достигайки до извод, че с оглед изхода на спора- уважаване молбата на Ц. Г. П. против С. С. Г. и оставяне без уважение молбата на Д. П. П. против С. С. Г., присъдените с първоинстанционното решение разноски в полза на молителя на Ц. Г. П. и в тежест на ответника С. С. Г., съответно - в полза на ответника С. С. Г. и в тежест на молителя Д. П. П., са правилно установени и разпределени между страните при спазване на правилата по чл.

11, ал. 2 и 3 ЗЗДН. Изрично е посочено в мотивите на въззивното решение, че няма основание за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските, независимо, че в една част същото е недопустимо, доколкото резултатът, касаещ разноските е идентичен /чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК – присъдените в полза на ответника С. С. Г. и в тежест на молителя Д. П. П. разноски не се влияят като основание и размер от това дали молбата на Д.

П. П. за защита от домашно насилие е неоснователна или недопустима/.

По същия начин в мотивите на въззивното решение подробно и аргументирано е анализиран въпросът във връзка с дължимостта на разноските по въззивното производство, достигайки до извод, че с оглед резултата от обжалването - въззивната жалба от С. С. Г. и въззивната жалба от Д. П. П. са счетени за неоснователни, то на никой от жалбоподателите С. С. Г. и Д. П. П. не се дължат разноски по въззивното производство в това им качество.

Видно от мотивите на въззивното решение като въззиваема С. С. Г. претендира и доказва разноски по въззивното производство за заплатено адв. възнаграждение от 1000 лв.

/съгласно представен списък на съдебните разноски по чл. 80 ГПК – заплатено адв. възнаграждение: 1000 лв., както и преводно нареждане удостоверяващо реалното плащане по банков път на сумата 1000 лв., представляваща плащане на адв. х-р защита по в.гр.д.

№106/2024г. на ОС – Перник/. Поради обстоятелството, че същото не е разграничено по размер за защитата по подадената от нея въззивна жалба, така и срещу въззивната жалба на Д. П. П. и след като жалбата на последния е приета от съда за неоснователна, то и на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата Г. и в тежест на жалбоподателя Д. П. П. са присъдени разноски в размер на 500 лв., представляващи половината от направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение от 1000 лв.

С оглед горното, съдът намира молбите по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение, в частта за разноските за неоснователни. Изложените и изтъкнати от молителя – жалбоподател доводи в молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК повтарят тези, на които в решението на съда, чието изменение се иска е даден подробен и мотивиран отговор, поради което и липсва основание за преразглеждане становището на съда, доколкото липсват нови обстоятелства, грешка и пропуск, които да го налагат. Единствената разлика в становището на молителя –жалбоподател и това на съда, следва от обстоятелството, че с молбите по чл.248, ал.1 ГПК ответницата-жалбоподател се опитва превратно да тълкува изложените от въззивния съд мотиви във връзка с отговорността за разноските.

За яснота следва да се посочи, че въззивният съд намира за неоснователни доводите в 3 молбите за изменение на решението в частта на разноските „съразмерно с отхвърлената част от исковете на Ц. Г. П.“. Производството по делата по ЗЗДН по своята същност представлява спорна съдебна администрация на граждански отношения. Целта на това производство е да бъдат охранени законни права на пострадалото от домашно насилие лице, ползващо със специалната закрила на закона. Ето защо при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя, а може да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, които са съобразени с конкретната фактическа обстановка и в най- голяма степен обезпечават безопасността на пострадалото лице. След като в производството по ЗЗДН съдът не е обвързан от исканите мерки за защита, за основателността на молбата за защита е без значение дали една или част от мерките са били наложени от съда. След като молбата на Ц. Г. П. против С. С. Г. за защита от домашно насилие е уважена, то на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН в полза на молителката Ц. Г. П. се дължи присъждането изцяло на направените от нея разноските по делото, които са в тежест на извършителя на домашното насилие С. С. Г., без значение на наложените мерки от съда. По идентични съображения и с още по-голяма тежест изложеното важи и по отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, която е наказание за извършения акт на домашно насилие, но не представлява налагането на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. По същия начин и мярката по чл.

5, ал. 1 от ЗЗДН не се превръща в наказание само поради „придружаването й“ от глобата по ал. 4 на същата разпоредба, поради което за основателността на молбата за защита е без значение дали глобата е наложена, изменена по размер или отменена /както в случая/, съответно – присъдените в полза на молителя Ц. Г. П. и в тежест на ответника С. С. Г. разноски не се влияят като основание и размер от това.

С оглед на всичко изложено, въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на вече постановеното въззивно решение в частта му за разноските.

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, настоящият съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2749/26.04.2024г. от С. С. Г., ЕГН ********** адрес: гр. Видин, ул. Хан Аспарух №20, вх. Г, ап. 45 - за изменение/допълване/поправка очевидна фактическа грешка в Решение №96/27.03.2024г. по в. гр. дело № 106/2024 г. на Окръжен съд - Перник като: се присъдят направените от С. С. Г. разноски по гр. дело №3179/2023г. на Районен съд П. и в. гр. дело № 106/2024 г. на Окръжен съд - Перник съобразно отменената от въззивния съд част от исковете на Ц. П.; се намалят присъдените по гр. дело №3179/2023г. на Районен П. разноски на Ц. П. съразмерно с отхвърлената част от исковете й.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2818/30.04.2024г. от адв. Р. П. Р., л.н.

4

1000718310, член на САК, адрес: гр. София, ул. „Доспат“ №36 - процесуален представител на С. С. Г., ЕГН: **********- за изменение на Решение №96/27.03.2024г. по в. гр. дело № 106/2024 г. на Окръжен съд - Перник в частта за разноските като се намалят присъдените по отношение на молителя разноски, предвид уважената част от иска, а именно - до размер, възлизащ на 200 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция по отношение на едно лице.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________