Решение № 8 от 16.03.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Раднево, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава П.а при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава П.а Административно наказателно дело № 20255520200326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на П. И. П. чрез адв. В. Д. – АК Стара Загора срещу Заповед за задържане на лице с рег. №***********/29.11.2025 г., издадена от полицейски орган - Д. П. П. на длъжност – ***** в РУ Раднево на н а основание чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за Министереството на вътрешните работи / ЗМВР/.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че в случая цитираната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на издаването й, не е било налице нарушение, установено по надлежния ред. От АУАН серия СА ******* от 29.11.2025 г., издаден от В.Д.Д. на длъжност *** ********* при РУ- Раднево против П. И. П., било видно, че първоначалната проверка с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 е извършена едва на 29.11.2025г. в 00:32 часа. Тоест към момента на задържане това основание не е съществувало. На следващо място в жалбата се посочва, че в заповедта липсват мотиви, които да обосновават необходимостта от задържане на лицето. По тези съображения е направено искане да бъде отменена издадената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят П. И. П. не се явява. Чрез 1 упълномощения си процесуален представител поддържа изложените в жалбата доводи и моли заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание ответникът Д. П. П. на длъжност – ***** в РУ Раднево не се явява, представлява се от юрисконсулт А..

Контролиращата страна РП- Стара Загора, ТО Раднево/ не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От съвкупната преценка на приобщените доказателства се установява, че с обжалваната Заповед за задържане на лице рег. №**********от 29.11.2025 г. на полицейски орган – Д. П. П. на длъжност ***** в РУ Раднево, е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа“ на лицето П. И. П.. В заповедта е посочено, че лицето е задържано в помещение за временно задържане на РУ Раднево на 28.11.2025 г. в 23,50 часа и е освободено в 05.00 часа на 2 9.11.2025 г.

Като основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР във връзка с чл.354а, ал.3, т.1 НК и чл.

343б, ал.3 НК за това, че на 28.11.2025 г. в ************** управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества. След извършена проверка в колата на лицето са намерени 2 бр. найлонови пликчета съдържащи зелена тревиста маса с мирис на марихуана, за което било образувано БП № 327зм********/2025 г. по описа на РУ Раднево.

По делото като писмени доказателства са приети изисканата Заповед за задържане на лице с рег. №******** от 29.11.2025 г. на полицейски орган – Д.

П. П. на длъжност ***** в РУ Раднево ведно с декларация за правата на задържаното лице, протокол за личен обиск на лице, медицинско направление за преглед на лице, БП №*********/2025 г. ведно с докладна записка №*********/29.11.2025 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гореописаните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК – т. е. в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на 28.11.2025 г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да 2 издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 7 от ЗМВР.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането.

В тази връзка е нужно да се посочи, че извън преценката на съда в настоящото производство следва да останат всички доказателства, писмени и гласни, събрани в досъдебното производство след задържането на П. на 28.11.2025 г. Това е така, доколкото предмет на контрол се явяват фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед.

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не подълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да извърши престъпление или да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Предпоставките за издаване на заповедта за задържане следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват след това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта на ПАМ.

Изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и Профиров срещу България, в което е прието, че: "За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното 3 лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление. Изхождайки от изискването подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

В случая съдът намира, че оспорената заповед не е издадена в нарушение на ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС относно мотивите в нея, доколкото излагането на факти, че задържаният държи на посоченото време и място наркотични вещества, очевидно освен факт от обективната действителност се явява и основателен мотив за задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР. В оспорената заповед се съдържат минимално изискуемите факти за време, място и начин на извършване на твърдяното престъпление.

С декларацията, съставена на 29.11.2025 г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане..

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на П. е имало данни, от които може да се направи обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление по чл. 354а НК. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. В атакуваната заповед е посочено коректно т. 1 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. За да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. В атакуваната заповед е посочено – "след извършена проверка в колата на лицето са намерени 2 бр. найлонови пликчета, съдържащи зелена тревиста маса", което в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката. След като за административния орган са съществували данни, че лицето може да е съпричастно към престъпление в рамките на своята оперативна 4 самостоятелност е предприело задържане на лицетo, поради което не се споделят възраженията в жалбата за липсва на посочени фактически основания за задържане.

Що се отнася обаче до второто основание посочено в заповедта за задържане, а именно разпоредбата на чл. 343б, ал.3 НК, настоящият състав намира, че по отношение на него липсва конкретна фактическа обосновка. В заповедта единствено е посочено, че „управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества“, но не е посочено как е установено това като е налице единствено крайната констатация на органа, без посочване на обосновката за нея.

Въпреки последно изложеното, издадената заповед за задържане на лицето П. И. П. следва да бъде потвърдена, доколкото са били налице данни за извършено претсъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и заповедта в тази си част е достъчно мотивирана, за което съдът изложи подробно съображенията си по – горе в настоящото решение.

Правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Предвид изхода на спора следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.