Решение № 3651 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3651 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20221100512428 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435 ГПК - чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №10358/ 04.11.2022 г. по входящия регистър на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението – „С.в.“ АД, ЕИК **** срещу постановление за разноски от 21.10.2022 г. в частта, с която съдебният изпълнител е постановил отказ да измени размера на приетите разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20228490401579 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ. С посоченото постановление съдебният изпълнител във връзка с подадено от „С.в.“ АД възражение по посоченото изпълнително дело, е намалил приетите за събиране разноски за процесуално представителство от 500 лв. до 350 лв., отказал е да измени постановлението в частта относно разноските по принудителното изпълнение и е намалил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на 90,84 лв.

Жалбоподателят посочва, че доколкото в срока за доброволно изпълнение е погасил задължението по изпълнителния лист, то не се дължат разноски от него за осъществяване на действия по принудително изпълнение. Поддържа, че с начисленото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя се постигал противоправен резултат. Нямало основание дори да се приложат минимални размери по Наредбата №1/2004г., защото това не било оправдано с оглед размер на вземането по изпълнителния лист и извършеното доброволно изпълнение в срока за това. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело - С.Л.Г., е оспорил жалбата. Излага подробни съображения, че тя е неоснователна. Заявяват, че са извършени 1 действия по водене и по образуване на изпълнителното дело, което обуславя дължимост на посочения от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение.

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че постановлението е законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат при прилагане на разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., а таксата по т. 26 от Тарифата била законосъобразно намалена на 90,84 лв.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа страна:

На 18.10.2022 г. в кантората на ЧСИ А.П. е образувано изпълнително дело № 20228490401579 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.10.2022 г. от Софийски районен съд по гр. дело №9244 от 2022 г., с взискател С.Л.Г. и длъжник „С.в.“ АД.

На 19.10.2022 г. на длъжника е връчена поканаta за доброволно изпълнение с изх. № 12614/18.10.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, 66 лева разноски по изпълнението и 96,84 лв. - такса по т. 26 от Тарифата.

В поканата за доброволно изпълнение е отразено, че е наложен запор върху вземания на „С.в.“ АД по банковите сметки в „Обединена българска банка“ АД.

Във връзка с наложения запор е изпратено писмо отговор на „Обединена българска банка“ АД от 26.10.2022 г., от което е видно че дължимите суми по запора общо в размер на 969,84 лева са преведи по сметката на ЧСИ на основание чл. 508 ГПК.

На 21.10.2022 г. длъжникът е депозирал отговор - възражение с вх. № 9967 /21.10.2022 г. по делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и да се посочи от какво е формирана сумата от 66 лева разноски по изпълнението.

На 21.10.2022 г. с постановление за разноски съдебният изпълнител е приел да намали адвокатското възнаграждение до размер на 350 лв., отказал е да измени постановлението в частта относно разноските по принудителното изпълнение и е намалил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на 90,84 лв. Същото постановление е изпратено на процесуалния предсатвител на длъжника на 24.10.2022 г.

На 04.11.2022 г. е депозирана жалба от длъжника, с която се обжалва постановлението за разноски и по която е образувано настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК от длъжника по изпълнителното дело чрез процесуален представител - ст. мениджър М.Л.Л.. Доколкото процесуалният закон предвижда преклузивен срок за подаване на жалба срещу действията 2 на съдебния изпълнител в чл. 436 ГПК - двуседмичен срок от извършване на конкретното действие или узнаването, видно от документите по делото, същата е подадена в срока на обжалване, което я прави процесуално допустима. Като такава жалбата следва да бъде разгледана по същество.

По отношение на жалбата срещу разноските за процесуално представителство:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство, а именно - от длъжника, доколкото липсата на доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да замести липсващото доброволно изпълнение - да даде защита на съдебно признатото право чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е своеобразна санкция за неизправния длъжник - същата обаче не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за забрана за злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради това процесуалната възможност за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съобразно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Безспорно на основание чл. 79, ал. 1 ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски, извършени от взискателя, включително за адвокатски хонорар.

В случая по делото е установено от представените доказателства, че взискателят е бил представляван по изпълнителното дело от адвокат, който е ангажирал по договор за правна помощ съдействие, като са е заплатил възнаграждение от 400 лв. за водене и за образуване на изпълнителното дело.

Съгласно чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т. 1 - 4 от същата разпоредба. В тях е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи - 200,00 лв. (в ред. на НМРАВ към датата на образуване на изпълнителното производство); за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00 лв. - 200,00 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7. Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на изпълнителното производство на основание чл. 10, т. 1 НМРАВ се дължи адвокатско възнаграждение за образуване на производството в размер на по 200,00 лв. В разглеждания 3 случай и доколкото процесното вземане е изцяло погасено в срока за доброволно изпълнение, то настоящият съдебен състав счита, че е дължим единствено минималния размер за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 200 лева. Ето защо незаконосъобразно съдебният изпълнител не го е намалил до минимален размер от 200 лв., като е признал за дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на изпълнителни действия, каквито не са се наложили в случай. Няма основание да не се приложат разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което жалбата в таи част е основателна и адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200 лева.

По отношение определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. В раздел II от т. 20 до т. 27а вкл. от ТТР към ЗЧСИ изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални такси, а текстът на чл. 31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете разноски по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 - когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК в следните случаи: когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и по новата т. 3 - за изпълнителни способи, които не са приложени.

При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т. 26 от Тарифата е регламентирана пропорционална такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като същата съобразно размера е 80,76 лева. Предвид горното съдът намира, че таксата по т. 26 от Тарифата за събраните суми от 90,84 лв. следва да бъде намалена на 80,76 лв. При така възприето жалба е основателна за сумата от 10,08 лв. такса по т. 26 от Тарифата.

По отношение определените разноски по изпълнението в общ размер на 66 лева:

Видно от представената сметка, намираща се на л. 6 от изпълнителното дело е, че сумата от 66 лева с ДДС е заплатена от взискателя на 18.10.2022 г. и включва такси за образуване на изпълнителното дело, изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и такса за налагане на запор. От материалите по изпълнителното дело се установява, че са извършени действията, за които са изплатени съответните такси в общ размер на 66 лева с ДДС. Размерите на тези такси са съобразени с тези, посочени в Тарифата 4 за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Напълно неоснователни са възраженията срещу дължимостта на таксата за наложен запор по банковата сметка на длъжника, тъй като именно в резултат на този запор е извъшено плащане в срока за доброволно изпълнение на основание чл. 508 ГПК. Ето защо жалбата срещу размера на разноските по изпълнението е неоснователна.

По отговорността за разноски:

Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението.

За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл са: определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во т. о.; определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то г о.; определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. о. и др. При така възприето искането на страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.