Определение № 8776 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8776 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110146107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „А.“ О. срещу И. П. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2933,53 евро (5737,49 лв.), представляваща дължимо от ответника обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за периода от 26.03.2025 г. до 20.05.2025 г., ведно със законната лихва от 12.09.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 40,74 евро (79,69 лв.), представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл.221, ал. 2 КТ за периода от 25.07.2025 г. до 11.09.2025 г.

Ищецът твърди, че между страните е било налице трудово правоотношение, в рамките на което ответникът е изпълнявал длъжността „и. (сигнални системи)“. Поддържа, че със Заповед № ***/26.03.2025 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Твърди, че има право на обезщетение при дисциплинарно уволнение на основание чл. 221, ал. 2 КТ. Посочва, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на обезщетение е изпратил покана до работника чрез л М., рег. № *** на Кл, като на 25.07.2025 г. ответникът е изпратил до ищцовото дружество отговор, с който оспорва претенцията на ищеца. Излага, че последният пълен отработен месец на работника е месец октомври 2024 г., за който месец брутното му трудово възнаграждение по чл. 228 КТ е в размер на 3 068,80 лв. или среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 133,43 лв. Предвид посоченото, твърди, че обезщетението при уволнение по чл. 221, ал. 2 КТ за периода от 26.03.2025 г. до 20.05.2025 г. е в размер на 5 737,49 лв., като за периода от 25.07.2025 г. до 12.09.2025 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 79,69 лв. за посочения период. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. П. К., с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни.

Твърди, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като трудовото 1 правоотношение е било прекратено въз основа на подаденото от работника предизвестие от 20.02.2025 г. Оспорва исковата претенция и като неоснователна. Поддържа, че заповедта за уволнение не е произвела действие, тъй като е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение, а освен това заповедта е незаконосъобразна, тъй като ответникът не е извършил твърдените дисциплинарни нарушения и поради това няма основание за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Твърди, че на 20.03.2025 г. работникът е предал на работодателя оборудването си, предоставено работно облекло, служебен лаптоп, флашка и служебна СИМ карта, който ги е приел с приемо-предавателен протокол и след това работника е бил лишен от достъп до работното си място. Твърди, че действията на ищеца разкриват недобросъвестност и злоупотреба с право, тъй като след подаденото предизвестие и фактическото прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят умишлено е издал заповед за дисциплинарно уволнение. Целта на това поведение е била да се създаде привидно основание за неизплащане на дължимите трудови възнаграждения и за търсене на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Излага съображения, че подобно упражняване на дисциплинарна власт противоречи на принципа на добросъвестност и представлява злоупотреба с право, която следва да доведе до отхвърляне на иска. Моли съдът да прекрати делото, евентуално – да отхвърли иска като неоснователен или да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено поради дисциплинарно уволнение, размера на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, както и срокът на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, уговорен в индивидуалния трудов договор между страните.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимото обезщетение за дисциплинарно уволнение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

На ответника следва да се укаже, че в настоящото производство съдът не може да разгледа инцидентно въпроса за законността на уволнението (с изключение на въпроса дали уволнението е осъществено след прекратяване на ТПО или не), тъй като посочените обстоятелства са предмет на специален конститутивен иск по чл. 344, ал. 1 КТ за оспорване на законността на уволнението, поради което съдът няма да събира доказателства за посочените обстоятелства. В случай, че ответникът твърди, че е предявил иск по чл. 344, ал.

1 КТ за оспорване на законността на уволнението, осъществено със Заповед № ***/26.03.2025 г. следва да посочи номер на делото и да представи доказателства.

На основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата, че 1/ между „А.“ О. и И. П. К. е сключен трудов договор от 07.08.2023 г. за изпълнение на длъжността „и. (сигнални системи)“, като с допълнително споразумение към трудовия договор от 01.03.2024 г. срокът за предизвестие за прекратяване 2 на трудовия договор е определен на 3 месеца; 2/ на 20.02.2025 г. ответникът е подал пред ищеца писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор; 3/ на 26.03.2025 г. ищецът е връчил на ответник Заповед № ***/26.03.2025 г. за наказание „дисциплинарно уволнение“.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Следва да се уважи искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В., тел. ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 204,52 евро, вносими от ищеца, по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от връчването на определението.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на 3 основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото определение указания, на основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4