Решение № 3687 от 11.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Р. Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512437 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20139173/15.06.2021г. по гр.д. № 878 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 138-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р. К. С. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул.

******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1229,33 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 19.07.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к. ******* за периода от юни 2016г. до април 2018г.; сумата от 165,98лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1229,33лв. за периода от 14.09.2017г. до 09.07.2019г.; сумата от 33,44лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -19.07.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к. ******* за периода от юли 2016г. до април 2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 41896/2019гг. по описа на СРС, като Р. К. С. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 464,47 лв. по исковото дело и съдебни разноски от 68,91лв. по заповедното дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1229,33лв. до предявен размер от 1493,50лв. и за периода от май 2015г. до 1 май 2016г.; за мораторна лихва върху главницата за горницата над 165,98лв. до предявен размер от 235,71лв.; за горница над 33,44лв. до предявен размер от 34,94лв. и за периода от юни 2016г.; са сумата от 6,80лв. като лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение, като Т.С.“ЕАД е осъдено да заплати на Р. С. съдебни разноски от 67,63лв.

С Определение от 19.11.2021г. СРС е оставил без уважение молба на Р.

С. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25114362/07.07.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Р. К.

С., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението не е валидно, не е допустимо, постановено било от некомпетентен орган, противоречало на правовия ред, а и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че заповедта за изпълнение е нищожна, че събраните доказателства не установяват, че е потребила енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество, нямало валидно облигационно правоотношение между страните, не била искала доставката на енергията, поради което и не дължи плащането й, формулата за изчисление на потреблението противоречала на обективните закони, нормата била нищожна, министъра на енергетиката не бил компетентен да внесе измененията на ЗЕ, съответно на наредбата за топлоснябдяване, такава компетентност имал министерски съвет. Придобиването на правото на ползване/собственост върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следвало да се прилага. Посочила е, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване. Вземането за дялово разпределение било за чуждо право. Не бил поръчвал услугата доставка на енергия.

Измервателния уред не бил поставен на границата на собствеността, технологични разходи не били отчислявани коректно, разходите за отчитане на уредите следвало да за сметка на ищеца, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода противоречал на физическите закони, абонатната станция не отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на вземанията. В случая топлоснабдителната система в сградата позволявала потребление при отворени всички отоплителни тела, а това не било установено по делото, инсталираната мощност била ирелевантна. Не била изпаднала в забава за плащането на главниците. Претендирала е разноски.

Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, в предоставения срок за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за адвокат.

2

Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец – „ Н.И.“ ООД не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2000407/09.01.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул.

„******* срещу Р. К. С. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от 1493,50 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -19.07.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к.

******* за периода от май 2015г. до април 2018г.; сумата от 235,71 лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1493,50лв. за периода от 14.09.2016г. до 09.07.2019г.; сумата от 33,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -19.07.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к.

******* за периода от юни 2016г. до април 2018г., сумата от 6,80лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 34,94лв. за периода от 30.07.2016г. до 09.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 41896/2019гг. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и е клиент на топлинна енергия, потребила е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължала възнаграждението за дяловото й разпределение, изпаднала в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Р. К. С. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Нямало облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота, не дължала цена на дялово разпределение на същата на ищеца, не била потребила енергия в имота в количества и на стойност, за които са предявени исковете, не била изпаднала в забава на плащанията, не била поръчала доставките, ОУ и Наредбата за топлоснабядване съдържали неравноправни клаузи в частта за топлоподаването, ред за плащане. Претендирала е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- „Н.И.“ООД е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 41896/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3051289/19.07.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Р. К. С. , ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 1493,50 лв., ведно със законната лихва от подаване на 3 заявлението -19.07.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр.

София, ж.к. ******* за периода от май 2015г. до април 2018г.; сумата от 235,71 лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1493,50лв. за периода от 14.09.2016г. до 09.07.2019г.; сумата о т 33,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -19.07.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к. ******* за периода от юни 2016г. до април 2018г., сумата о т 6,80лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 34,94лв. за периода от 30.07.2016г. до 09.07.2019г., съдебни разноски от 85,42лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 30.09.2019г., на 10.10.2019г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че част от задълженията са погасени по давност , на 19.12.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 09.01.2020г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 91/15.07.1975г. , съгласно който Р. Славкова е призната за собственик на апартамент № 18 в гр. София, ж.к. ******* придобит от нея като обезщетение за отчужден неин имот по ЗТСУ.

Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи задължения на ответника за заплащане на процесните суми

По делото са приети договор от 27.03.2002г., протокол от ОС на ЕС от 2002г., в която е имота, със списък на живущи, съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на Н.И.“ ООД за срок от 5 години. Съгласно раздел 4, т. 2 от договора абонаментна такса е по 6лв. годишно на топлинен разпределител и водомер и се заплаща в началото на всеки отоплителен сезон, платима при годишното отчитане на уредите. В списъка на живущи е положен подпис за ответника със заявени 5 радиатора и желание за отсъединяването им.

Приети са ОУ одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г., публикувани в ежедневник на 11.07.201г. – в. монитор., съгласно които в забава на плащанията се изпада при прогнозни 9сметки – 45 дни след периода на изравнителната сметка

Приети са ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2014г., съгласно които в забава се изпада до 30 дни от датата на публикуване на фактури на сайта на ищеца.

Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки за процесния период, съгласно които в имота няма отоплителни тела, но се начислява енергия за сградна инсталация, има потребление на енергия за БГВ, отчитана по водомер.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което 4 съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че в абонатната станция има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и ежемесечно са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца .

Посочило е, че в имота нямало радиатори, потребявала се е енергия за горещо битово водоснабдяване отчитано по водомер, начислена била и сградна инсталация съобразно обема на имота. За процесния апартамент реално потребената енергия за периода била на стойност от 1493,30лв. за периода май 2015г.-април 2018г. , дяловото разпределение било съобразно наредбата за топлоснабдяване.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни за плащане на процесните суми, такива били начислени от ищеца на ответника като задължения, за дялово разпределение била начислена сума от 34,94лв. , лихва върху главница за топлинна енергия била в размер на 1729,21лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника, че заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, че решението е постановено в противоречие с правовия ред. ГПК изрично урежда възможността за снабдяване със заповед за изпълнение на задължения без за тях да са представени доказателства, издаването на тази заповед не води до неблагоприятни последици, доколкото намеса в правна сфера на длъжник по тази заповед е възможна, само ако задълженията по нея са безспорни, съответно в развилото се в последствие спорно исково производство по общите правила се установи съществуване на тези вземания. Заповедта в случая е издадена от компетентен орган и съобразно закона, поради което и доводите на въззивника за нищожност на заповедта, а и за нищожност и недопустимост на постановеното решение са неоснователни.

Разпечатката съдържа 40 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de0d8632-6e20-4024-813c-a20488caa72a