Решение № 1047 от 01.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Перник, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720102164 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от Е. Т. Е. срещу Вива Кредит“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозирана насрещна искова молба срещу него.

Ищецът Е. Т. Е. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.12.2023 г. между него и „ВИВА КРЕДИТ“ АД е сключен Договор за паричен заем Standard 30 plus № 5992688, наричан за краткост „Договора“.

Сочи, че съгласно чл. 3 ответникът се е задължил да предаде в собственост на ищеца – заемател по договора, сума в размер на 850, а ищецът се е задължил да я върне при следните условия: размер на погасителна вноска: 164, 24 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, срок на заема: 9 месеца, брой вноски: 9, с падежи, както следва: 29.01.2014 г., 28.02.2024 г., 29.03.2024 г., 28.04.2024 г., 28.05.2024 г., 27.06.2024 г., 27.07.2024 г., 26.08.2024 г., 25.09.2024 г., фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%. Сочи, че общият размер на всички плащания, с включена такса за експресно разглеждане, е 1 478, 16 лв., като същият е сборот общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита, при взети предвид посочените допускания в т. 8. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 4, заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, за която допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 479. 07 лева. Твърди, че е уговорено таксата да бъде платена от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Поддържа и че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от 1 работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, ИЛИ Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя, а именно - *****. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора, страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 319,41 лева, като в този случай дължимата вноска е в размер на 146.50 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1318, 50 лева. Изложени са подробни доводи, че процесния договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, както и за нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 от договора поради противоречие със закона и добрите нрави. Съобразно изложеното е направено иска съдът да прогласи за недействителен сключения между страните Договор за паричен заем Standard № 5992688/30.12.2023 г. поради противоречие със закона – на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 , т. 10 ГПК, а при условията евентуалност, в случай че не уважи този иск, да прогласи за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 от договора.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е изложено подробно становище за неоснователност на предявените искове, съобразно което е направено искане да бъдат отхвърлени. Депозирана е и насрещна искова молба от „Вива Кредит“ ООД, в която е заявено, че заемната сума по договора за кредит от 30.12.2023 г. е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49.50 % и общ размер на плащанията 1478.16 лв., в която сума са включени главница, договорна лихва и такса за услуга експресно разглеждане на документи. Сочи се, че не е начислена такса за експресно разглеждане на документи и общата дължима сума по договора възлиза на 999.09 лв., включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че от заемателя е извършено едно плащане в размер на 0,90 лв. на 30.12.2023 г., с което е погасена част от начислената договорна лихва по първата погасителна вноска. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца следните суми: 850 лв. – изискуема главница по Договора за паричен заем № 5992688/30.12.2023 г. и 127.01 лв.

– договорна лихва за периода 31.12.2023 - 08.07.2024 г.

От ответника по депозираната насрещна искова молба в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор. На 11.07.2024 г. е депозирано становище за недопустимост и неоснователност на предявените с нея искове.

Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

От Е. Т. Е. са предявени главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на недействителен на сключен между страните Договор за паричен заем Standard № 2

5992688/30.12.2023 г., и предявени при условията на евентуалност, в случай че главната искова претенция бъде отхвърлена, установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от същия поради противоречие със закона.

От „Вива Кредит“ АД срещу Е. Т. Е. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

По предявените главен и евентуални установителни искове от Е. Т. Е. срещу „Вива Кредит“ АД:

Противно на изложеното от ответника в депозирания писмен отговор, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете, предмет на делото, като обстоятелството начислени ли са предвидените в договора за заем такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредставяне на обезпечение, касае основателността на исковете, а не тяхната допустимост.

За основателността на предявените установителни искове от Е. Т. Е. срещу „Вива Кредит“ АД в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, недействителност на горепосочения Договор за паричен заем Standard № 5992688/30.12.2023 г., включително и на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл.

4, ал. 2 – част от него, на посочените в исковата молба основания.

Между страните не е спорно и от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем Standard 30 plus № 5992688, се установява възникването на валидно договорно правоотношение между ищеца и ответника по сключен договор за заем, с посочените в исковата молба параметри. По-конкретно, установява се, че с договора за заем страните са уговорили ответника, в качеството на кредитор, да предостави на ищеца, в качеството на заемател, кредит в размер на 850 лв. за срок от 9 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40.32 % и ГПР 49,50 %, при погасителни вноски в размер на 164,24 лв. – всяка, включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В чл. 9, ал. 2 от договора е посочено, че с неговото подписване, заемателят удостоверява получаването на заемната сума, т.е. не е спорно и се установява, че е усвоена от него. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че преди подписване на договора заямателят е избрал да ползва допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на заем, предоставена от кредитора. В чл. 1, ал. 3 и ал. 4 страните са се уговорили за тази услуга заемополучателят да плати такса за експресно разглеждане на документи в размер на 479,07 лв., която да бъде платена разсрочено – на равни части с всяка от погасителните вноски по кредита.

В чл. 5, ал. 1 страните са уговорили задължение за заемополучтеля в тридневен срок от сключване на договора да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: поръчител-физическо лице или банкова гаранция при условията, изчерпателно посочени в договора. В чл. 5, ал. 2 е предвидено, че в случай на непредставяне на обезпечение от заемателя в уговорения тридневен срок, последният дължи на кредитора неустойка в размер на 319,41 лв., платима разсрочено, на равни части, с месечните вноски по договора за заем, като общият размер на задължението по договора в този случай възлиза на 1 797,57 лв.

С оглед предмета, датата на сключване, страните и предвидите права и задължения следва извода, че процесният договор за паричен заем от 30.12.2023 г. е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, което означава, че спрямо него приложение намират разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с тях.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му.

Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица недействителност на целия договор – аргумент от чл. 22 ЗПК. Последиците от нея са уредени в чл. 23 ЗПК – кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

След анализ на съдържанието на процесния договор за кредит, настоящият съдебен състав намира, че същият е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, каквото се установява да е налице в конкретния случай, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 49.50 % /чл. 3, ал. 1, т. 8/, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. Същевременно, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, като е очевидно, че уговореният размер от 49.50 % не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно таксата за допълнителна услуга по експресно разглеждане на кредита, предвидена в чл. 1, ал. 3 – в размер на 479,07 лв., и неустойката за непредставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 2 в размер на 319,41 лв., които са част от общите разходи по кредита. В посочената разпоредба се предвижда, че „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 4 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, възнаграждението за допълнителните услуги несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като то е било изначално известно на кредитора – същото е уговорено още към момента на сключване на договора за кредит. Следователно, с добавяне на възнаграждението за допълнителни услуги действителният ГПР по договора за кредит става значително повисок от обявения.