Решение № 1598 от 24.04.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1598 Година 2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав

На 24.04

Година 2019

В публично заседание на 28.03.2019 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер

10750 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ, и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищецът Й.А.Б. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед **** г. на ответника, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „****”, както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 28.05.2018 г. – 28.11.2018 г. в размер на 1 530 лева, сумата 2 215 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода месец септември 2017 г. – месец май 2018 г., и сумата 337 лева

– обезщетение за 28 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи се на ищеца за 2017 г. и 2018 г., заедно със законна лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Г. А. Ж., в качеството му на едноличен търговец с фирма “*****, първоначално оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения, но при даване ход по същество на делото в съдебното заседание по делото на 28.03.2019 г. процесуалният му представител заявява, че искът за отмяна на уволнението е неоснователен, макар и формално установен, а по отношение на претендираните обезщетения и възнаграждения – че не възразява да ги заплати. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като “****” от 11.03.2016 г. до 28.05.2018 г., считано от която дата с процесната Заповед, връчена му на 27.06.2018 г., трудовото правоотношение с Й.Б. е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява, без която и от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, и - ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. От страна на ответника обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява че някоя от страните по трудовото правоотношение е отправила до другата страна предложение за прекратяване на трудовия договор и това предложение е било прието в 7-дневен срок от получаването му (нещо повече – както се установява от показанията на разпитаната по делото като свидетел М. Ж., водеща счетоводството на ответника от 1994 г., ищецът не е подавал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие).

При така установената фактическа обстановка, доколкото никоя от страните по трудовия договор не е отправяла до другата в писмена форма предложение за прекратяването му по взаимно съгласие, съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в процесната Заповед основание, а оттук – че Заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

Предвид основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и акцесорния му характер, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ също се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

Както се установява от представената справка от третото неучастващо по делото лице – ТД на НАП – гр. П. и събраните по делото писмени доказателства, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника - 28.05.2018 г., до 05.11.2018 г., когато е започнал работа при друг работодател, ищецът не е работил по друго трудово правоотношение, а от заключението от 27.09.2018 г. на вещото лице по ССЕ З.М. се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението му пълен отработен месец е било в размер на 256, 53 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание – за периода 28.05.2018 г. – 04.11.2018 г. и до размера от 1 333, 95 лева – за който период и до който размер следва да се уважи, като за периода 05.11 – 28.11.2018 г. и за разликата над посочения до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ и от заключението от 19.03.2019 г. на вещото лице по СГЕ С.С., действително ищецът не е получил полагащите му се брутни трудови възнаграждения за месец декември 2017 г. (доколкото положеният за получател подпис в разчетно-платежната ведомост за този месец не е изпълнен от ищеца, а от друго лице) и месец май 2018 г. (доколкото в разчетно-платежната ведомост за този месец липсва подпис за получател на сумата) в размер общо на 441, 63 лева – поради което съдът намира, че искът за неизплатено трудово възнаграждение се явява доказан по основание и до този размер, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

От посоченото заключение на ССЕ се установява, че ищецът е ползвал изцяло полагащият му се платен годишен отпуск за 2017 г. (20 дни), а полагащия му се за 2018 г. платен годишен отпуск – 8 дни, не е бил ползван от него, за което му се полага обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 97, 21 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

И трите главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 28.06.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от обективно съединените искове, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 250 лева ДТ за петте уважени иска и 210 лева депозити за ССЕ и СГЕ.

С оглед отхвърлената част от обективно съединените искове ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед посоченото заключение на СГЕ и предвид направеното от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира, че следва да бъде признати за неистински документи, изключени от доказателствата по делото и изпратени на Районна прокуратура – гр.

П. след влизане в сила на настоящето съдебно решение Разчетно-платежни ведомости за месец декември 2017 г. и месец май 2018 г., като останалите оспорени от ищеца писмени доказателства се явяват редовни от външна страна и по отношение на тях искането за признаването им за неистински документи и изключването им от доказателствата по делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА

НЕЗАКОННА Заповед № **** г. на Г. А. Ж., в качеството му на едноличен търговец с фирма *****, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, ****, **** Т.Д., с която, считано от 28.05.2018 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е било прекратено трудовото правоотношение с Й.А.Б., ЕГН **********,***, *****. Б.П. и адв. Н. П., КАТО ТАКАВЯ Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца НА заеманата преди уволнението длъжност - „****”.

ОСЪЖДА Г. А. Ж., в качеството му на едноличен търговец с фирма **** с посочените, седалище, ЕИК и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.А.Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 28.05.2018 г. – 04.11.2018 г. В РАЗМЕР НА 1 333, 95 лева – като този иск, за периода 05.11 -28.11.2018 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 530 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 441, 63 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода месец септември 2017 г. – месец май 2018 г. – като този иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 215 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 97, 21 лева

– обезщетение за 8 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи се на ищеца за 2018 г., като този иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 337 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху трите главници, начиная от 28.06.2018 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Районен съд – Пловдив – 250 лева ДТ и 210 лева депозити за СГЕ.

ОСЪЖДА Й.А.Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. А. Ж., в качеството му на едноличен търговец с фирма „****“, с посочените седалище, ЕИК и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 300 лева.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИЗНАВА ЗА

НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ Разчетно-платежни ведомости за месец декември 2017 г.

(представена в заверен препис на л.15 от делото и в оригинал на л.84 от делото) и месец май 2018 г. (представена в заверен препис на л.20 от делото и в оригинал на л.63 от делото) И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИТЕ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за признаване за неистински документи НА Разчетно-платежните ведомости за периода месец септември – месец ноември 2017 г. и периода месец януари – месец април 2018 г. И НА Допълнителните споразумения към трудовия договор на ищеца.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В

СИЛА на настоящето Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛИТЕ НА неистинските документи ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

Вярно с оригинала.

Р.М.