Решение № 379 от 23.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Горна Оряховица, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. К.а като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20234120102550 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б против М. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. ******, Д. Г. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Мездра, ул. ****** и А. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. ******. В Районен съд гр. Горна Оряховица е било образувано и гр.д. № 2609/ 2023г. по иск на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Н.

И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. ******. С Определение № 152/ 26.01.2024г. двете производства са обединени за общо разглеждане под номера на настоящото дело. Предявената искова претенция на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу четиримата ответника касае установяване на вземания на дружеството по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на Районен съд гр.

Горна Оряховица.

В исковата молба „Топлофикация С.“ ЕАД сочи, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу четиримата ответници, които в условията на разделност, всеки по ¼ част, дължали общата сума от 2559.24лева, от които 2200.12лева главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2020г. до м.

04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 292.48лева мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 19.05.2023г., както и сума за дялово разпределение: 55.55лева главница за периода м. 05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законна лихва от 12.06.2023г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 11.09лева лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г. , както и разноските за водене на делото. По посоченото дело е била издадена Заповед № 711/ 18.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за 1 посочените суми. След подаване на възражения от четиримата ответници по реда на чл. 414 от ГПК на „Топлофикация С.“ ЕАД е било указано да предяви иск срещу четиримата ответници.

Дружеството твърди, че посочените М. И. Г., Д. Г. Б., А. Г. М. и Н. И. К. са собственици на топлоснабден обект - апартамент в гр. С., ж.к. ******. За процесния период четиримата ответници, в качеството им на собственици на посоченото жилище, били клиенти ползвали топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно тази разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ищецът претендира, че ответниците са клиент на дружеството.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия ставало при публично известни ОУ ( общи условия) за продажба на топлинна енергия, които били изготвени от „Топлофикация С.“ ЕАД и одобрени от КЕВР. Дружеството претендира, че ОУ са приложими в отношенията им с ответната страна. Ищецът твърди, че ответниците са ползвали топлинна енергия през посочения период, не са заплатили същата, за което се сочат доказателства.

Дружеството също така сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. За конкретната сграда това било дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.

Ищецът твърди, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, които било доказателство, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се признае за установено, че всеки един от ответниците - М. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. ******, Д. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Мездра, ул.

******, А. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. ****** и Н. И. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Л., ул. ******, дължат на дружеството сумата от 639.81 лева, от които 550.03 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 73.12 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г, до 19.05.2023г., както и суми за дялово разпределение: 13.89 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 2

12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2.77 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Ищецът претендира за присъждане на разноски.

Ответникът М. И. Г. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Д. Д., АК Велико Търново. Страната оспорва предявения иск, считайки го за неоснователно. Иска се постановяване на решение, с което да се отхвърли претенцията срещу нея. В отговора Г. заявява, че не е притежавала и към момента не притежава собственост в посочения имот, не е била негов ползвател, не е била титуляр на вещно право на ползване и съответно не е била и клиент на дружеството. Г. възразява, че не е ползвала услугата и не дължи заплащането й. Ответницата заявява, че имотът вероятно е бил собственост на В.С.П., братовчедка на починалата й майка К.М.К., бивш жител на гр. Л.. Г. не била във връзка с Папаличева, не знае за имота, в който е предоставяна услугата и не посещавала същия. Г. сочи, че е направила отказ от наследството оставено от В.С.П., за което й е издадено съдебно удостоверение от СРС. След направения отказ от наследство за Г. не съществували задължения към ищеца. Моли се за отхвърляне на иска спрямо нея. Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени искания.

Ответникът Н. И. К. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Д. Д., АК Велико Търново. Страната оспорва предявения иск, считайки го за неоснователно. Иска се постановяване на решение, с което да се отхвърли претенцията срещу него. В отговора К. заявява, че не е притежавал и към момента не притежава собственост в посочения имот, не е бил негов ползвател, не е бил титуляр на вещно право на ползване и съответно не е бил и клиент на дружеството. К. възразява, че не е ползвал услугата и не дължи заплащането й. Ответникът заявява, че имотът вероятно е бил собственост на В.С.П., братовчедка на починалата му майка К.М.К., бивш жител на гр. Л.. К. не бил във връзка с Папаличева, не знае за имота, в който е предоставяна услугата и не посещавал същия. К. сочи, че е направил отказ от наследството оставено от В.С.П., за което му е издадено съдебно удостоверение от СРС. След направения отказ от наследство за К. не съществували задължения към ищеца. Моли се за отхвърляне на иска спрямо него. Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени искания.

Ответниците Д. Г. Б. и А. Г. М. не депозират писмени отговори в срока по чл. 131 от ГПК, не представят доказателства и не правят доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба исковата молба се поддържа с изрична молба. Представени са и писмени доказателства.

Ответниците М. И. Г. и Н. И. К. се представляват от адв. Д. Д., АК Велико Търново. Представените отговори на исковата молба се поддържат, иска се отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

3

Ответникът Д. Г. Белошаоков се представлява от пълномощника си Геирги Д. Г., негов син ( чл. 32, т. 2 от ГПК). Твърди се, че искането на ишеца е несправедливо, ответникът не бил ползвал услугата, дори не знаел къде се намира жилището.

Ответницата А. Г. М. се явява лично. Страната заявява, че не знае къде се намира имота , за който се иска заплащане на услугата. Намира искането на ищеца за неправилно.

По делото са представени : копие на удостоверение за съпруга и родствени връзки на С.С.П.; копие на удостоверение за съпруга и родствен връзки на Цветана И. Папаличева; извлечения от сметки за процесния период за абонатен № 209571; договор между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; протокол от ОС на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; договор между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД; ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД; съдебно удостоверение № 95659/ 14.11.2023г. за вписан при СРС отказ от наследство от М. И. Г.; удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ52586/06.11.2023г. на Столична община за В.С.П.; дялово разпределение за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г. за аб. № 209571; дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. за аб. № 209571; протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г. за аб. № 209571; протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. за аб.

№ 209571; справка изх. № СФД24-ТД26-2123/2/16.0 от Столична община , Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП – Красно село“, относно деклариране на процесния имот от ответниците по делото и копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, както и приложени към нея Заповед РД – 412077/ 15.09.1983г., удостоверение за наследници и обяснителна записка; писмо рег. № РКС 24-ТД26-365-1/ 19.04.2024г. на Столична община – Район „Красно село“ относно преписка за продажба на процесния имот в архива на Отдел „Управление на общинската собственост и жилищно настаняване“; копие на съдебно удостоверение № 95131/13.11.2023г. за вписан при СРС отказ от наследство от Н. И. К.; материалите по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на ГОРС, образувано като ч.гр.д. № 32405/ 2023г. на СРС.

От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.

По делото между страните не се спори, че със Заповед № 711/ 18.08.2023г. по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на Районен съд гр. Горна Оряховица М.

И. Г., Н. И. К., А. Г. М. и Д. Г. Б. е било разпоредено всеки един от посочените да заплати на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД по ¼ от следните суми:

2200.12лева главница за 2200.12лева главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 292.48лева мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 19.05.2023г., както и сума за дялово разпределение: 55.55лева главница за периода м. 05.2020г. до м. 04.2022г., и сумата от 11.09лева лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г. , както и разноските за водене на делото – 51.18лева внесена държавна такса и сумата от 100.00лева юрисконсултско възнаграждение.

В тежест на ищеца в това производство беше да докаже, че между него 4 и ответниците е налице валидно, обвързващо ги облигационно правоотношение по предоставяне на описаната в исковата молба услуга, че е налице ликвидно и изискуемо задължение от страна на ответника към ищеца.