Решение № 91 от 08.12.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр. Добрич, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20253200900003 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 3/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 128/08.01.2025 г., подадена от А. С. М.

ЕГН ********** с наст. и пост. адрес с. Ф. Д., ***, общ. Добричка, област Добрич, с която срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул.

„Витоша“ № 89б, ЕИК 121718407, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове: иск за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му М. С. М., поч. на ***г., виновно причинена при пътно-транспортно произшествие на 21.08.2021 г. от водач на лек автомобил марка „ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ТХ *** АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за сумата от 18 725.67 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение, считано от датата на 09.12.2021 г. ( крайна дата за произнасяне от застрахователя по 1 застрахователната претенция ) до датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г., претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът З. А. Д.

„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С влязла на 25.01.2023 г. в законна сила присъда № 1/09.01.2023 г. по НОХД № 92/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Д. И. Д. е признат за виновен в това, че на 21.08.2021 г. по главен път ІІ-71 ( Добрич – Силистра ), на около 1.4 км. Преди с. Карапелит в посока гр. Добрич, при управление на МПС – лек автомобил марка „ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ТХ *** АТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, движейки се по пътното платно с двупосочно движение – две ленти, навлязъл в лентата за насрещно движение, с което причинил ПТП и от него е настъпила телесна повреда и смърт на повече от едно лице, като причинил по непредпазливост смъртта на М. С. М., средна телесна повреда на Ю. Ц. С. и средна телесна повреда на К. А. П., поради което и основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „б“и б. „в“ във вр. с чл.

342, ал. 1, предл. трето НК във вр. с чл. 54 НК; му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание е намалено с 1/3 и му е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години.

По делото не е спорен фактът за наличието на облигационно отношение между водача на МПС и ответното застрахователно дружество, произтичащо от договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка „ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ТХ *** АТ, обективиран в полица № BG/06/120003037772 с начална дата на покритие 04.11.2020 г. и с крайна дата на покритие 03.11.2021 г.

2

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите по делото – Ж. Е. Р. ( съжителка на ищеца ), Г. С. М. ( родственик на ищеца по делото ), ( чиито показания с оглед установената родствена връзка с ищците следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересуваност), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се, установяват наличието на топли и сърдечни отношения между двамата братя.

Ищецът бил отчаян и съкрушен, потиснат, болезнено изживял и продължава да изживява внезапната и трагична кончина на своя брат. Между братята съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие още от детски години.

Видно от заключението на вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрическа и психологическа експертиза д-р Т. С. и д-р Д. П., новината за смъртта на М. изиграла за ищеца роля на масивна психотравма и е довела до влошаване на психичното му състояние. Развила се е остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест, представляваща отговор на преживения психически стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване. Симптомите на острата стресова реакция са затихнали в период от три дена, като след отшумяването им психичното състояние на ищеца се е владеело от клиничната характеристика на смесена тревожно-депресивна реакция, която персистирала във времето и е приела клиничната характеристика на протрахирА. депресивна реакция в рамките на формирано разстройство в адаптацията, а на по-късен етап е приела клиничната характеристика на постравматичното стресово разстройство.

Според експертното мнение на вещите лица, към настоящия момент в психичното състояние на ищеца не се установяват данни за клинично значими симптоми на психично разстройство, за трайно дезадаптивно състояние или остатъчно психопатология.

Ищецът е предявил застрахователна претенция вх. рег. № 94-R200/09.09.2021 г., по която застрахователят е образувал преписка № 43072952100204.

В рамките на законоустановения срок застрахователят е отхвърлил претенцията като неоснователна.

3

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.

ІІ. По основателността на исковете:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или 4 използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.

Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение, определена съобразно кръга на лицата, имащи 5 право на обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт на близък, съгласно приетите от Пленума на Върховния съд постановления № 4/1961, № 5/1969 и при доказани изключителни случаи – от разширения кръг съгласно ТР – 1-2016-ОСНГТК; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение.

В разглеждания случай е безспорно установено наличието на пътно – транспортно произшествие на 21.08.2021 г., за което вината е на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното произшествие.

Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. М..

Противоправното поведение на водача на МПС причинената на постраД. смърт. е в пряка връзка с

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка и непосредствена последица от него.

Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя.

Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-транспортното произшествие.

Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.

477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.

Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на 6 застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.