Определение № 753 от 23.05.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 371/2025
- Вид
- Определение № 753
- Подписан
- 23.05.2025
- В сила
- 23.05.2025
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- §13,т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.2,ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.500,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500,ал.2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 753 гр. Плевен, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500371 по описа за 2025 година Производство по чл.122 ГПК.
С определение на Никополски РС №188 от 29.04.2025г.,постановено по гр.д.№247/2025г.е прекратено производството по гр.д.№244/2025г.по описа на Районен съд Никопол ,като НРС е повдигнал спор за подсъдност между Районен съд Никопол и Районен съд София. На основаниe чл.122 ГПК делото е изпратено на Плевенски Окръжен съд за произнасяне по спора по подсъдност.
Окръжен съд-Плевен е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между Районен съд Никопол и Софийски Районен съд,с оглед разпоредбата на чл. 122, изр. 2 от ГПК, като по-горен по степен съд на Районен съд Никопол,който е повдигнал спора за подсъдност с горепосоченото определение.
Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Пред СРС е образувано гр.д.№17676/2025г.на основание предявен иск от ЗД“БУЛ ИНС“АД гр.София срещу М. В. М. от с.Л., Община Г.,като е предявен регресен иск от застрахователя,с правно основание чл.500,ал.2 КЗ срещу прекия причинител на деликта за сумата 19 907,99лв.,представляваща изплатени от застрахователя обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“за имуществени вреди,в резултат на ПТП,станало на 09.09.2021г.,причинено от ответника. При извършената справка за постоянен и настоящ адрес е установено,че ответникът М. М. е с постоянен адрес в с.Л.,Община Г. ,ул.“Д. и настоящ адрес в с.Л. ,ул.“В.К.“***.За да прекрати производството по гр.д. №17676/2025г.,СРС е приел,че ответникът има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на КЗ и на основание чл.113 във вр.с чл.119,ал.3 ГПК е прекратил производството по гр.д.№17676/2025г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Никопол.
1
Пред РС Никопол е образувано гр.д.№247/2025г.За да прекрати производството по делото и да повдигне спор за подсъдност,НРС е приел,че с предявения осъдителен иск е ангажирана регресната отговорност на ответника.Регресното вземне възниква не поради качеството на ответника на застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2,ал.2 КЗ,а източник на същото са други факти,предвидени в закона като основание за регресна отговорност.НРС е счел,че ответникът по регресен иск с правно осн.чл.410 КЗ или чл.500,ал.1 КЗ няма качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП,поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.105 ГПК,а не по специалната норма на чл.113 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира,че компетентен да разгледа предявения иск по правилата на местната подсъдност е Софийски Районен съд по следните съображения.
Предмет на предявения иск по чл. 500, ал. 2 КЗ е регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да получи платеното на увредените лице обезщетение,ако е осъществено някое от предвидените в посочената разпоредба основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не представлява същинско застрахователно право, произтичащо от договора за застраховка, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно основание. В конкретния случай ответникът има качеството "застрахован" по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ и ползвател на застрахователна услуга,съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ,но същият не е потребител ,съгласно § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима.
С предявения иск са изложени твърдения за реализирано ПТП на 09.09.2021г.с участието на МПС "Мерцедес“, управлявано от ответника М.
М.,че ПТП е настъпило вследствие на вина и противоправно поведение на ответника М. като водач на МПС "Мерцедес“.Този автомобил е бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка "Гражданска отговорност", предвид което ищецът е изплатил обезщетения на собственика на увредения автомобил "Шкода Октавия“ и на Областно пътно управление Габрово.Ищецът обосновава регресната си претенция срещу ответника с твърдения,че ответникът към датата на ПТП е бил неправоспособен водач.
Съдът намира,че регресното вземане на ищеца възниква не поради качеството на ответника, водач на МПС, на застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ , а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Независимо, че ответникът е застрахован по застраховката "Гражданска отговорност", в случая предявеният регресен иск срещу него е в качеството му на делинквент, т. е. при твърдение в исковата молба за нарушение на закона-управление на МПС като неправоспособен водач към датата на ПТП.Основанието за ангажиране отговорността на ответника в случая не е договора за застраховка,а неговото виновно и противоправно поведение като делинквент,поради което същият няма качеството на "потребител" съгласно § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС,която настоящият състав изцяло споделя:определение на ВКС ***05/12.03.2025г.по т. д. № 1670/2024 г., I т. о.;определение на ВКС №110/14.01.2025г.по ч. т. д. № 37/2025 г., II т. о.; определение на ВКС № 612/22.11.2022г., т. д. № 2344/2022 г., І т. о.
Регресната отговорност по чл. 500, ал. 2 КЗ на виновния водач, не е 2 обусловена от качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.
105 от ГПК,а не по специалната норма на чл. 113 ГПК.В случая чл.113 е неприложим и доколкото в производството пред СРС не е направено възражение за липса на местна подсъдност от ответника, съдът не може служебно да изпраща делото по подсъдност на друг съд, с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК.
По изложените съображения,Окръжният съд счита,че местно компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.500,ал.2 КЗ ,предявен от ЗД „БУЛИНС“АД гр.София срещу М. В. М. с постоянен и настоящ адрес с.Л.,Община Г.,Пл.обл. е Софийски Районен съд,на който делото следва да се изпрати.
Водим от горното и на основание чл.122 ГПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН по правилата на местната подсъдност да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.500,ал.2 КЗ от ЗД „БУЛ ИНС“АД гр.София срещу М. В. М. от с.Л.,Община Г., Пл.обл.за сумата 19 907,99лв.,претендирана като изплатени от ищеца застрахователни обезщетения и ликвидационни разноски за имуществени вреди, в резултат на причинено от ответника – делинквент ПТП на 09.09.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане , е СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски Районен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Никополски РС по прекратеното гр.д.№247/2025г.за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3