Решение № 1789 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110204042 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от И. И. В. от ххх и с адрес за призоваване: ххх с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9564712 издаден от СДВР, с който е било заснето, че на 06.08.2024г. в 17:22ч. по път Е 871 до бензиностанция Лукойл, с посока от с.Драгичево към с.Владая, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В – 26 в извън населено място, жалбоподателят И. В. управлявал собствения си лек автомобил ххх, със скорост от 85 км/ч., което било заснето с автоматизирано техническо средство № MD1197.

В жалбата до съда наказаното лице навежда оплакване, че електронният фиш е бил издаден при наличие на допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Посочват се отделни възражения по всяко оплакване.

В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, ведно с произтичащите законови последици. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. В., редовно призован, не се 1 явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощения защитник се поддържа жалбата с възраженията, подробно изложени в нея.

Претендира разноски.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

В писмено становище от упълномощен юрисконсулт на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение като се възразява срещу възнаграждението на упълномощения защитник на жалбоподателя поради прекомерност.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 06.08.2024г. в 17:22ч. по път Е 871 до бензиностанция Лукойл, с посока от с.Драгичево към с.Владая, жалбоподателят И. В. управлявал собствения си лек автомобил ххх, със скорост от 85 км/ч., което било заснето с автоматизирано техническо средство № MD1197.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я възприема като безспорно установена.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо 2 средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 038 – СГ – ИСИС/21.03.2024г. на Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол, макар и извършена в периода преди деянието от 19.03.2024г. до 21.03.2024г., отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето нарушението, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрута, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства и в рамките на извън населено място на територията на Столична Община. Последното обстоятелство се установява от приложената по делото Справки от Областно пътно управление – гр.София и АПИ, придружени със скица на маршрута на движението.

3

Видно от постъпилата справка за собственици на превозното средство е, че към момента на деянието, собственик на заснетия лек автомобил, е бил жалбоподателя И. И. В.. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под административна отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери приложение хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно че собственикът на МПС - то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При извършена служебна проверка по законосъборазността на електронния фиш и като съобрази наведеното от жалбоподателя и неговия защитник възражения съдът констатира, че вмененото с електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е необосновано.

Съобразно посочената фактическата обстановка, описана в обжалвания акт, жалбоподателят И. В. е подведен под административна отговорност за превишаване на скоростта, въведена с пътен знак В – 26 в извън населено място от 60 км/ч. с 25 км/ч. Като място на извършване на нарушението е посочен път Е 871 до бензиностанция Лукойл, с посока от с.Драгичево към с.Владая. Същевременно от приложената от АПИ скица на маршрута, по който се твърди да се е движил деецът с посока гр.Перник към гр.София (респ.с.Драгичево – с. Владая), до бензиностанция Лукойл е видно, че има въведено ограничение с пътен знак В – 26, но от 40 км/ч., а не 60 км/ч. Поради тази причина и не следва да се приеме, че е налице превишаване на максимално допустимата скорост извън населено място не с 25 км/ч., а с 45 км/ч., което обуславя съществено изменение в обстоятелствената част на деянието и приложението на закон за по – тежко наказуемо нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба 400 лева. В случая е налице съществена промяна при параметрите на изпълнителното деяние, което ако бъде възприето от съда при изменение на електронния фиш, би довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Тъй като настоящото производство е образувано единствено по жалба на санкционираната страна противното би усложнило нейното процесуално положение и би накърнило принципа за влошаване положението на жалбоподателя.

4

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото СДРР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя И. И. В. сумата от 250.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, съобразно приложено пълномощно. Съдът не констатира прекомерност в направеното заплащане, тъй като съгласно чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400.00 лева. В случая жалбоподателят е санкциониран с наказание глоба 100.00 лева, като защитникът ме у изготвил жалба и становище по хода на делото и поддържането и. Ето защо може да се приеме, че оказаната правна помощ съответства на заплатеното възнаграждение и същото не се явява прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9564712 издаден от СДВР, с който на И. И. В. с адрес на призоваване: ххх, с ЕГН: **********, е наложено наказание глоба 100.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. И. В. от ххх с ЕГН: ********** сумата от

250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6